Р Е Ш Е Н И Е № 221 София, 12.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3645 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 199/24.06.2015 г. /погрешно посочено от касатора от 27.05.2015 г./ на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 66/2015 г., с което е отменено решение на Варненски окръжен съд /В./, уважаващо иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.327 ТЗ със законната лихва и е постановено друго решение, отхвърлящо предявените искове със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, свързани с изводите на ВАС за последиците от отмяната на решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. от Върховния административен съд /ВАдмС/, определящо временни цени от регулаторния орган, действието му във времето, значението за отпадане на породените от него последици и поражда ли задължение за реституция на положението от преди действието му. Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, уважаващо предявените искове със законните последици по подробно изложени съображения в писмена защита. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба, моли да се остави без уважение и се потвърди решението на ВАС като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита. С определение № 628/07.07.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ВАС в цялост на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос, свързан с темпоралното действие на влязло в сила решение на ВАдмС, отменящо индивидуален административен акт по смисъла на чл.13 ал.2 ЗЕ, инкорпориран в решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, разрешението на който е постановено от ВАС в отклонение на приетото от постановена по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика от ВКС. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред В. са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ТЗ за сумата 49959.96 лв., представляваща дължима цена за продадена електроенергия по фактура №-000020/30.05.2013 г., поради отмяна на решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата. Ищецът твърди, че с оглед отмененото от ВАдмС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. не е налице погасителен ефект въз основа на протокол за прихващане на взаимни задължения № 3/10.06.2013 г., поради което претендира от [фирма] цената на продадена електроенергия в пълния размер по фактура №-000020/30.05.2013 г. и която е останала неиздължена в цялост. Исковете са уважени от В., чието решение е отменено от ВАС и е постановено друго, отхвърлящо предявените искове. ВАС е приел, че ищецът [фирма] има качество на производител на електроенергия като собственик на фотоволтаична електроцентрала /Ф./, като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ. Произведената активна електроенергия се доставя в електроразпределителната мрежа и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма], като същевременно ищецът [фирма] е и потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електроенергия, необходима за функциониране на съпътстващите устройства. ВАС е приел, че страните са субекти на договорно правоотношение по предоставяне на възмезден достъп до електроразпределителни мрежи, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. Изводът на ВАС е направен с оглед данните, че страните не са сключили договор за достъп в срока по §197 ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ и че енергоразпределителното дружество е сезирало ДКЕВР с искане за определяне на условията за достъп при условията на §197 ал.2 ПЗР на ЗИЗДЕ. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено именно в процедура по §197 ал.2 ПЗР на ЗИЗДЕ и представлява индивидуален административен акт, който определя същественото съдържание на договорната връзка между страните. Допълнително дължимата престация в полза на електроразпределителното дружество е определена като временна цена на основание чл.32 ал.4 ЗЕ. Определените временни цени с посоченото решение на ДКЕВР за достъп са отменени с решение на ВАдмС, което на основание чл.177 ал.1 АПК има действие спрямо всички. Установено е по делото, че между [фирма] като цесионер и [фирма] като цедент е постигнато съглашение за прехвърляне на вземане с пасивно задължено лице [фирма] в размер на 49959.96 лв., дължимо по фактура №-000020/30.05.2013 г., съставляващо цена за достъп на производител на електроенергия до електроразпределителната мрежа – протокол № 3/10.06.2013 г. С този протокол се удостоверява изявление на ищеца, като продавач на произведена електроенергия и производител, разпределен към разпределителната мрежа и изявление на [фирма], като цесионер – кредитор на ищеца за цена за достъп до мрежата и длъжник за цената на произведената електроенергия за прихващане при общ размер на прихванатите суми за периода на насрещно фактуриране в размер на 49959.96 лв. Според ВАС отмяната на административния акт, регламентиращ временни цени за достъп, не формира основания на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер, поради което с отмяната на временните цени с решението на ВАдмС не се променя възмездното правоотношение в безмъзмездно. От ВАС са изложени и съображения за последващо определените от ДКЕВР окончателни цени и компенсаторни мерки по чл.32 ал.4 ЗЕ с решение № Ц-6/13.03.2014 г. и решение № КМ-1/13.03.2014 г., при което е прието, че механизмът за компенсация, предвиден в специалния закон изключва приложение на общите правила по чл.55 ЗЗД. С оглед на това ВАС е приел, че [фирма] е придобило на валидно правно основание прехвърлените вземания от [фирма], прехвърлянето е надлежно съобщено на длъжника и към момента на извършване на процесните изявления за прихващания са налице еднородни насрещни вземания, установени по основание и размер към този момент. С оглед на това ВАС е приел, че предявените искове на [фирма] са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: за темпоралното действие на влязло в сила решение на ВАдмС, отменящо индивидуален административен акт по смисъла на чл.13 ал.2 ЗЕ, инкорпориран в решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/: С решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК: р. № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., р. № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. и р. № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. е прието, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. има обратно действие, което означава, че отпадат с обратна сила разпоредените с него правни последици, при което следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането на такива е лишено от основание. Към настоящия момент са постановени и други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, представляващи задължителна и непротиворечива съдебна практика: р. № 7/26.01.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г., р. № 100/04.08.2016 г. по т.д. № 707/2015 г., р. № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/2015 г., р. № 75/16.08.2016 г. по т.д. № 206/2015 г., р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г., р. № 162/04.10.2016 г. по т.д. № 3245/2015 г., р. № 164/04.10.2016 г. по т.д. № 160/2016 г., р. № 136/05.10.2016 г. по т.д. № 2727/2015 г., р. № 137/05.10.2016 г. по т.д. № 2327/2015 г. и р. № 138/05.10.2016 г. по т.д. № 2355/2015 г. Решенията са по аналогични казуси, свързани с правоотношения между производители на електроенергия от възобновяеми източници и операторите на преносната и разпределителната мрежи по достъп до тях, според които обратното действие на отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР води до заличаването на всички целени от неговия издател правни последици към момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, респ. извършените цесии на вземания за цени за достъп не пораждат правно действие, тъй като тези вземания са формирани при липса на валидно определена цена за услугата, което изключва ликвидността и изискуемостта им, поради което не би могло да се извърши прихващане с дължимите от цесионера на производителя на електроенергия суми, представляващи цена на изкупена, произведена от последния електроенергия. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. Правилно ВАС е приел, че страните по делото са субекти на договорни правоотношения по предоставяне на възмезден достъп до електроразпределителни мрежи - [фирма] има качество на производител на електроенергия като собственик на фотоволтаична електроцентрала /Ф./, като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия ЗЕВИ, която се доставя в електроразпределителната мрежа и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма], а същевременно ищецът [фирма] е и потребител на мрежата. Страните не са сключили писмен договор за достъп в срока по §197 ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ, като енергоразпределителното дружество е сезирало ДКЕВР с искане за определяне на условията за достъп при условията на §197 ал.2 ПЗР на ЗИЗДЕ. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено именно в процедура по §197 ал.2 ПЗР на ЗИЗДЕ и представлява индивидуален административен акт, който определя същественото съдържание на договорната връзка между страните. По делото е установено, че между [фирма] като цесионер и [фирма] като цедент е постигнато съглашение за прехвърляне на вземане с пасивно задължено лице [фирма] в размер на 49959.96 лв., дължимо по фактура №-000020/30.05.2013 г., съставляващо цена за достъп на производител на електроенергия до електроразпределителната мрежа – протокол № 3/10.06.2013 г. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя, следва да се приеме, че с отмяната на решението на ДКЕВР по административен ред основанието за начисляване на суми за достъп е отпаднало, а изявленията за прихващане в посочения по-горе протокол не са породили целените правни последици, поради неизпълнение на предвидените в чл.103 ЗЗД предпоставки. Ето защо ответникът е задължен към ищеца с останалата незаплатена стойност по процесната фактура за изкупената от него електроенергия в размер на 49959.96 лв. в какъвто размер предявеният иск по чл.327 ТЗ е доказан и основателен. Ето защо решението на ВАС, с което е приета неоснователност на иска е неправилно и следва да се отмени изцяло на основание чл.293 ал.1 ГПК. С оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства, следва да се постанови решение, уважаващо иска за сумата 49959.96 лв. със законната лихва, считано от 28.07.2014 г. – подаване на исковата молба, както е поискано в нея, до окончателното плащане. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца – касатор разноски в размер на 11077.59 лв. за трите инстанции, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 199/24.06.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 66/2015 г., с което след отмяна на решение № 1135/02.12.2014 г. по т.д. № 1356/2014 г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени предявени искове по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД на [фирма] срещу [фирма] по чл.327 ТЗ със законните последици и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 49959.96 лв. /четиридесет и девет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 96 ст./, представляваща дължима цена за продадена електроенергия по фактура №-000020/30.05.2013 г. на основание чл.327 ТЗ със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2014 г. до окончателното плащане, както и 11077.59 лв. /единадесет хиляди седемдесет и седем лева и 59 ст./ разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.