Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * договор за поръчка * договор за туристическа услуга * договор за организирано туристическо пътуване


5



Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
София, 27.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1048/2009 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Симеонова В. срещу решение от м.06.2009 г. по гр.д.№ 3364/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 01.12.2005 г. по гр.д.№ 10380/2004 г. на Софийски районен съд, 65 състав, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 2 570 евро, както и кумулативно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 769.25 лв.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателката в нарушение на материалния закон е прието, че между нея и ответната фирма е възникнало правоотношение с характерното за договора за поръчка съдържание, включващо в себе си задължението на ответника да извърши за нейна сметка правно действие – да сключи договор за организирано туристическо пътуване /чл.30, ал.1 ЗТ/ с трето лице – туроператор. Поддържа, че в разрез с практиката на съдилищата е направен извода, че установената в Закона за туризма писмена форма на договора за туристическа услуга като условие за неговата действителност не може да се отнесе към мандатния договор, какъвто според съда бил сключения между страните по спора, като развива доводи, че дори и при възникнали мандатни правоотношения, в обхвата на представителната власт на ответника се включвало задължението да сключи от нейно име договор с туроператора Агенция „Р.”, а не със „С. К. Т.”, какъвто необоснован извод е направен с обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба в отговора си и в писмените си бележки излага становище за неоснователност на жалбата.
С Определение № 561 от 27.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз онова на изложено и обосновано приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по правния въпрос относно формата на упълномощаването за сключване на сделки, за които законът изисква особена форма, както и по въпроса за характера на правоотношенията, които възникват между туристическите оператори, туристическите агенти и потребителите на туристическия продукт, регламентиран в чл.30 от Закона за туризма.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с поддържаните от касатора оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
За да счете за неоснователен предявения от касаторката иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на исковата сума, съставляваща цена на туристическа услуга, недължимо платена поради отпадане на основанието, на което плащането е извършено, въззивният съд приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства - гласни и писмени, че на 16.12.2002 г. ищцата поискала от ответника, с когото се намирала в трайни търговски отношения, да й бъде направена резервация за новогодишна екскурзия до М. и Б.. На 18.12.2002 г. при посещението й в офиса му била информирана, че екскурзията се организира от друг оператор – [фирма], на когото следвало на слеващия ден да внесе сумата за екскурзията. Сумата била предадена от ищцата на свидетелката, служителка в ответното дружество, която лично я заплатила на предлагащия туристическата услуга туроператор. При предаването на сумата ищцата и свидетелката се уговорили за получаването да й бъде издаден приходен ордер, а след внасянето й в полза на [фирма] да й бъдат предоставени издадените от дружеството ваучери и самолетни билети. Въз основа на това е направен правен извод, че между страните по спора е възникнало правоотношение с характерното за договора за поръчка съдържание, включващо задължение на ответното дружество да сключи от името на ищцата договор за организирано пътуване по смисъла на чл.30 от Закона за туризма, като цената на пътуването, вкл. и комисионното възнаграждение били съответно заплатени. Изложени са съображения, че писмената форма на мандатния договор не е условие за неговата действителност, каквото е изискването към договора за организирано пътуване, страна по който задължително е туроператор, каквато регистрация съобразно изисквания на ЗТ ответното дружество не притежавало. Изложени са съображения, че нормата на чл.37 ЗЗД е неприложима, доколкото в случая не се касаело до пряко, а до косвено представителство, при което придобитите права и задължения не възникват пряко в патримониума на представлявания, а се прехвърлят с отчетна сделка.
Според въззивния съд, с подписването на бланка за записване и заплащане на цената на туроператора „С. К. Т.”, между последното и ответника е възникнало правоотношение за предоставяне на организирано пътуване по смисъла на чл.30 от Закона за туризма, предметът на който съответствал на поръчката, възложена от ищцата по сключения с ответника договор, от което е направен извода, че същият е бил изпълнен от страна на довереника и следователно престираната по него сума е в изпълнение на задължение, породено от договора за поръчка, който бил изпълнен преди оттеглянето й от ищцата поради настъпилата за същата обективна невъзможност да пътува. Изложени са съображения, че доводите във връзка с обстоятелството запозната ли е била ищцата с общите условия на „С. К. Т.” за размера на удръжките при отказ от пътуване и дали със сключването на договор с посоченото дружество в качеството му на туроператор ответниъкт се е отклонил от възложеното, са относими към изпълнението на договора за поръчка и са свързани с претенция за реализиране на отговорността на довереника за виновно неизпълнение на договорните му задължения, какъвто не е предмет на това производство.
Касационната жалба е неоснователна.
Изводът на въззивния съд, че исковата сума е престирана в изпълнение на правно задължение по валидно сключен между ищцата и ответното дружество договор, но вече изпълнен към момента на отказа й от туристическата услуга, е направен в пълно съответствие с доказателствата по делото. Действително с обжалваното решение неправилно е прието, че правоотношенията между страните се уреждат по правилата на косвеното представителство и на това основание е отречена необходимостта от писмената форма на мандатния договор, каквото е изискването към договора за организирано пътуване - чл.30, ал.2 ЗТ. Квалификацията на процесния договор и съответното съдържание на задълженията по него е изведено от § 1, т.9 и т.10, според които туристическият агент извършва посредничество при продажбата на организирани групови пътувания, какъвто е и характера на процесната туристическа услуга. Настоящата инстанция намира, че правилно цитираните разпоредби не са тълкувани стеснително от въззивния съд, тъй като такова тълкуване би обосновало по необходимост извод, че туристическият агент следва да се разглежда единствено и само като посредник по смисъла на чл.49 ТЗ. Основание да се отрече подобен тълкувателен подход е противоречието на резултата от него с разпоредбата на т.15 на § 1 от ЗТ, която дефинира „потребителя на организирани групови туристически пътувания с обща цена" не само като лице, което самостоятелно сключва договор за туристическо пътуване, но и като лице, от чието име и/или в чиято полза е сключен или е постигнато съгласие да бъде сключен такъв договор. Следователно, по смисъла на закона туристическият агент означава регистрирано по него лице, което въз основа на сключен договор действа: 1/ от името и за сметка на клиента; 2/ от името и за сметка на доставчика на туристическата услуга /туроператора/ и 3/ или като техен посредник.
При така приетия отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване настоящият състав приема, че погрешно направеният от въззивния съд извод относно характера на правоотношението, възникнало между ищцата и ответното дружество не се е отразил на правилността на решаващия му правен извод. За разлика от мандатния договор, чиято писмена форма за действителност следва от изискването за писмена форма на договора за организирано туристическо пътуване с обща цена, договорът за посредничество (чл.49 ТЗ), какъвто е и сключения между страните не се подчинява на разпоредбата на чл.37 ЗЗД. В съдържанието на задължението на търговския посредник се включва извършването на чисто фактическа дейност, насочена към установяване на връзки между страните и създаването на условия за сключването на договор между тях, но самият той не е упълномощен да сключва сделки, поради което писмената форма на договора по чл.49 ТЗ има единствено доказателствено значение, но тя не е условие за неговата действителност.
Посредническата дейност на ответното дружество се е изчерпала със сключването на договор между ищцата и третото лице - туроператор за продажба на организираната от последното туристическа услуга М.-Б.. Изложеното позволява да се сподели решаващият извод на въззивния съд, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на сумата 2 570 евро, тъй като същата е постъпила в патримониума на [фирма]. Правилно наведените от касаторката доводи във връзка с обстоятелството запозната ли е била с общите условия, при които третото лице е предлагало туристическата услуга се включват в обхвата на иск по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения на ответника, какъвто обаче не е бил въведен като предмет на делото. Оттук следва и извода, че предявеният иск е неоснователен, както правилно е преценил и въззивният съд, поради което постановеното от него решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение от м.06.2009 г. по гр.д.№ 3364/2007 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. Симеонова В. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 200 (двеста) лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: