О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 227 гр. София, 20.12.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2903 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 145254 от 14.11.2016 г., подадена от А. Р. А. и приподписана от адвокат А. М. от САК против определение № 24017 от 26.09.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 10351/2015 г. по описа на СГС, ГК, І-3 състав. С обжалвания акт е потвърдено определение от 08.05.2015 г. по гр.д.№ 18874/2013 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса. Предвид характера на обжалвания акт, не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК за връчване на преписи от касационната частна жалба. Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Поставеният в изложението въпрос следва ли съдът да дава указания по реда на чл. 101 ГПК за отстраняване на нередовности в декларация, подадена във връзка с молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски е обусловил решаващата воля на съда и относно него е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване. Поставените в изложението на касатора въпроси под №№ 2 и 3 нямат обуславящо значение за изхода на спора, защото пред въззивния съд не е съществувал спор относно обема на претендираното вещно право (индивидуална собственост или право на собственост върху идеална част от процесния недвижим имот) и как това се отразява на размера на задължението по чл. 71 ГПК, което обяснява и отсъствието на обсъждане на тези проблеми в атакувания акт. Поставения от касатора въпрос № 4 представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не носи белезите на общо основание за допускане на обжалването, тъй като не представлява правен въпрос в смисъла на понятието, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В отговор на правния въпрос следва ли съдът да дава указания по реда на чл. 101 ГПК за отстраняване на нередовности в декларация, подадена във връзка с молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски, ВКС намира следното: Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл. 56 КРБ) на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. С това право, обаче, не се допуска да се злоупотребява, с оглед което е предвидена наказателната отговорност по чл. 313 НК за невярно деклариране. Изложеното мотивира извод, че декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява частен документ, който ищецът съставя в своя изгода (за да удостовери обстоятелства, констатацията за които е годна да обоснове извод за наличието на основание за освобождаването му от държавна такса), като вписването на неверни обстоятелства има за последица ангажиране на наказателната му отговорност на основание чл. 313 НК. С оглед последното гражданският съд не е оправомощен да извършва преценка дали декларацията е пълна или не, съответно - да изисква от ищеца нейното допълване или уточняване. Това е причината, поради която Законодателят не е предвидил възможност за приложение на разпоредбата на чл. 101 ГПК в хипотезите на подадена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, като при произнасянето по искането за освобождаване от такси и разноски съдът може да приеме за установени само тези благоприятни (в контекста на заявеното искане) за ищеца-декларатор обстоятелства, относно които е направил ясни и недвусмислени изявления. По съществото на частната касационна жалба: С оглед дадения отговор на значимия правен въпрос, оплакването на касатора, че като не е приложил разпоредбата на чл. 101 ГПК въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, се явява неоснователно. Правилен е формираният от съда извод, че подадената от касатора декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК не удостоверява отсъствието на средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което и отсъства основание за освобождаването му от заплащането й. Неоснователно е и оплакването, че при постановяването на въззивния акт е допуснато процесуално нарушение. Законосъобразността на първоинстанционното определение е проверена при условията на чл. 278, ал. 4 ГПК, като не се констатира пропуск на въззивния съд да обсъди изложените в частната жалба на А. Р. А. доводи. Напротив – въззивният съд детайлно е обсъдил относимите към приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства и е съобразил отсъствието на данни в декларацията, които да обосноват извод, че ищецът няма достатъчно средства да заплати таксата. Ето защо касационната инстанция намира, че въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24017 от 26.09.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 10351/2015 г. по описа на СГС, ГК, І-3 състав. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 24017 от 26.09.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 10351/2015 г. по описа на СГС, ГК, І-3 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: