3 Р Е Ш Е Н И Е № 698/10 СОФИЯ, 08.06.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 12 октомври 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1281/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 29.12.2008 г. по в.гр.д. № 307/08 г. на Окръжен съд Монтана е отменено решението на Районен съд Монтана, постановено на 04.08.2008 г. по гр.д. № 1140/07 г. и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Е. Ч. И. и “Е. ф.” А., че М. Н. К. е собственик на нива с площ 15.608 дка, ІІ категория, съставляваща имот пл.№ 56008 по картата на землището на [населено място], общ. Б., находяща се в м. “Средния град” и на основание чл. 108 ЗС дружеството - жалбоподател е осъдено да й предаде владението върху този имот, като на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ е отменен нотариален акт за продажба на земеделска земя № 167, т.Х, дело № 1602/ 2007 г. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от “Е. ф.” А. [населено място] чрез адв. В. К.. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. С определение № 423/10 от 20.05.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правното действие на вписванията на завещанията по отношение на правата, които трето лице е придобило от наследник по закон преди вписване на обявения препис от завещанието. Ответникът по касация М. К. чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Становището на ответника Е. Ч. И. е за уважаване на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че процесният земеделски имот е бил собственост на Л. Д. И., поч. на 06.04.2007 г. Със саморъчно завещание от 01.03.2007 г. Л. И. завещал на М. К. всичките си недвижими имоти и движими вещи. М. К. обявила завещанието на 16.04.2007 г. На 27.08.2007 г. е извършено вписване на препис от него. Преди това - на 28.06.2007 г., с нотариален акт № 167, т.Х, дело № 1602/07 г., вписан на 29.06.2007 г., Е. Ч. И., който е наследник по закон на Л. Д. И., продал имота на “Е. ф.” А.. При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че “Е. ф.” А. е закупила имота от несобственик, поради което не е придобила правото на собственост върху него. По силата на саморъчното завещание, извършено от Л. И., правото на собственост е преминало към М. К.. Завещанието е породило действие от момента на откриване на наследството. Съдът е приел, че в случая разпоредбата на чл. 113 ЗС е неприложима, тъй като не е налице конкуренция на актове за придобиване на права от един и същи собственик - праводател на ищцата е завещателят Л. И., а на касатора - неговият наследник по закон Е. Ч. И.. Оттук съдът е заключил, че касаторът владее процесния имот без основание. С изменението на чл. 112 ЗС /ДВ бр.34/2000/ е създадена разпоредбата на б. ”и”, предвиждаща задължително вписване на препис от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Това вписване има чисто оповестително действие. То цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от завещателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползува от него. Както обявяването на завещанието, така и вписването му, не са условие за да породи то своето правно действие. Общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон за цялото или за част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещанието не е породило действие. Правилото на чл. 113 ЗС, според което актовете по чл. 112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение. В първия случай няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобиванията на недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл. 5, б.”в” от Правилника за вписванията, а във втория случай праводателят не е един и същ. С оглед на изложеното, като е приел, че “Е. ф.” А. е придобил имота от несобственик и това придобиване е непротивопоставимо на ищцата по чл. 113 ЗС, макар завещанието, което я легитимира като собственик да е вписано след вписване на договора за продажба, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на продадения имот, е без значение за настъпване на вещноправните последици на продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.12.2008 г. по в.гр.д. № 307/08 г. на Окръжен съд Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :