Р Е Ш Е Н И Е № 355 София,19.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.11.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 855 /2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ИНКОВЕС” ЕООД, гр. Варна против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1802 от 20. 07. 2017 г., по т.д.№ 5482/2016 г., с което е потвърдено решение № 1276 от 18. 07. 2016 г., по т.д.№ 4397/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените, в качеството му на ищец, срещу ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” обективно съединени искове по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. с чл.171 ЗУТ за сумата 150 000 лв. – обезщетение по договор за застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството” за причинени имуществени вреди от неизпълнение на задълженията за осъществяване на строителен надзор от застрахования „РИГАРА” ЕООД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 964 лв. – обезщетение за забава за периода 31.01.2015 г. - 22. 06.2015 г. Позовавайки се на общите правила, уредени с чл.2, чл.183 , чл.196, ал.1 и чл. 197 КЗ / отм./, както и на специалните разпоредби на чл.13 и чл. 20 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че застраховката за професионална отговорност на участниците в строителството покрива отговорността на застрахования само ако в срока на действие на застрахователния договор е заявена писмена претенция пред застрахователя, като не моментът на настъпване на застрахователното събитие е единствено определящ. Счита още, че поради неприлагане на своевременно поисканото в хода на процеса приключено т.д.№ 602/2011 г. на В., обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушаване на процесуалното правило на чл.157 ГПК – порок, довел и до необоснованост на изградените фактически изводи. Касационното обжалване е допуснато с определение № 475 от 12. 07. 2018 г., по т.д. № 855/2018 г. на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.”Какво е съдържанието на термина „писмени претенции” в разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗУТ и Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/ 24.02.04г.?” и 2. ”Отпада ли отговорността на застрахователя по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството по чл. 171, ал.1 ЗУТ, когато писмената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение е предявена при завършване на фактическия състав на задължението за обезвреда, но след изтичане на едногодишния срок на действие на застрахователния договор?”. Прието е, че обобщени същите се свеждат до приложението на чл.172, ал.1 ЗУТ и обусловеността на възникване правото на обезщетение на застрахования от сезиране на застрахователя с формални писмени претенции в срока на действие на застрахователен договор по уредената в чл.171 ЗУТ застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството” и се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРЯ” в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, излагайки подробни писмени съображения. Третото лице- помагач „РИГАРА”ЕООД не заявява становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да отхвърли предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ във вр. с чл.171 ЗУТ въззивният съд е приел, че „ИНКОВЕС” ЕООД, в качеството си на бенефициер по договор за задължителна професионална застраховка по см. на чл. 171, ал.1 ЗУТ, сключен между „РИГАРА” ЕООД – консултант, упражняващ и възложен му независим строителен надзор по отношение на конкретен строителен обект и ответното ЗАД, не е предявил писмените си претенции пред застрахователя в рамките на срока на действие на конкретния застрахователен договор - със застрахователно покритие от 18. 07.2009 г. до 17.07.2009 г. и с ретроактивна дата 15. 07. 2004 г. Счел е, че независимо от влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 602/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което „РИГАРА” ЕООД, чиято професионална отговорност е застрахована от ответника е осъдено, на основание чл.265 ЗЗД, да заплати солидарно със строителят „СЕЗИФ ГРУП” ООД сумата 279 265.88 лв. на „ИНКОВЕС” ЕООД, гр. Варна, поради допуснатото изпълнение на СМР в несъответствие с изискванията за носимоспособност, устойчивост, дълготрайност на строителните конструкции и пр., пропускът на ищеца да предяви претенцията си пред застрахователя в срока на застрахователния договор, при чието действие конкретният фактически състав на задължението за обезвреда е завършен, има за своя правна последица неоснователност на предявения пряк иск. Изложени са и съображения, че доколкото този пропуск е недопустимо да бъде поправен чрез заявяване на писменото искане в срока на действие на последващ застрахователен договор между същите страни и със същия предмет, но за различен период на застрахователно покритие, ирелевантно се явява обстоятелството, че по силата на чл.172, ал.4 ЗУТ имуществената застраховка”Професионална отговорност” е била ежегодно подновявана без прекъсване, докато дружеството - консултант е упражнявало съответната дейност. Възприетото разрешение е аргументирано със спецификата на професионалната застраховка по чл.171 ЗУТ, която по волята на законодателя покрива от обективна страна професионалната отговорност на застрахования, но само въз основа на заявени писмени претенции през времетраенето на конкретния застрахователен договор при чието действие е завършен фактическият състав на задължението за обезвреда, каквито по делото не е доказано да са заявени от ищеца. В допълнение решаващият състав на Софийски апелативен се е позовал и на нормата на чл.172, ал.1 ЗУТ, с която според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, са уредени две самостоятелни хипотези на застрахователно покритие, всякога съобразени с времето на осъществяване на увреждащите неправомерни професионални действия или бездействие на застрахования – когато са извършени в едногодишния срок на действие на договора и причинените от тях вреди са се проявили в рамките на този срок и когато осъществяването им е през периода на ретроактивната дата до сключване на договора, а вредоносния резултат е в последствие настъпил. Затова и обстоятелството, че настъпването на имуществената вреда в случая е било надлежно и документално удостоверено със заповедта на упражняващия строителен надзор № 29а от 11.08.2008 г., а с констативен протокол от 30.04.09 г., подписан и от представител на ищцовото дружество, са установени отделните конкретни деформации в СМР, причините за възникването им и отговорните за тях субекти, според въззивната инстанция, е достатъчно, за да се изгради правен извод, че фактическият състав на застрахователното събитие е окончателно консолидиран преди началото на втория застрахователен договор. Това означава, че и пряката отговорност на застрахователя на професионалната отговорност на участниците в строителството за обезвреда на възложителя – бенефициент е възможно да бъде успешно ангажирана единствено въз основа на застрахователния договор, сключен на 16.07.2008 г. и със срок на застрахователно покритие от 18.07.2008 г. до 17.07.2009 г. Следователно доколкото заявеното на 15.01.2014 г. писмено искане на „ИНКОВЕС” ЕООД, гр. Варна е при действието на втория застрахователен договор с начална дата 18.07.09 г., когато фактическият състав на застрахователното събитие е бил окончателно завършен и вредите от виновните действия и/или бездействия на лицата, застраховали професионалната си отговорност в ответното ЗАД, са били обективирани и доведени до знанието на бенифициера по категоричен начин, то липсва основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за репариране имуществените вреди на ищеца въз основа на сочената в исковата молба конкретна застраховка , сключена на 15.07.2009 г., т.е. за вредите, от настъпило преди неговото сключване застрахователно събитие. І. По правните въпроси, обусловили достъп до касационно обжалване: Обект на застраховане при застраховка „Гражданска отговорност” е гражданската отговорност на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, т.е. опасността последният да отговаря пред трети увредени лица за заплащане на обезщетение. При настъпване на застрахователното събитие - възникване на гражданска отговорност за застрахования, застрахователят се задължава, по силата на тази застраховка, да заплати застрахователно обезщетение когато и доколкото такива вреди са причинени непосредствено от застрахования или от чужди виновни действия, за които той отговоря, на трето лице. Не съществува спор в правната доктрина и съдебната практика, че задължителната застраховка „Професионалната отговорност” също е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер. Изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка „Гражданска отговорност”,задължителната застраховка „Професионалната отговорност” , изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните и форми – умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. Анализът на правните белези на професионалната отговорност, като вид гражданска отговорност сочи също, че нейни субекти са работодателят или възложителят на работата – ФЛ или ЮЛ. По силата на действащия към релевантния за спора момент чл.249, т.3 КЗ (отм.) в областта на строителството носителите на професионалната отговорност, обект на задължително застраховане уредено в чл.171 ЗУТ, са лицата извършващи дейност в строителството, които са изчерпателно посочени от законодателя. Задължителната застраховка „Професионална отговорност”, условията и редът за сключване на която, съгласно законовата делегация на чл. 171, ал. 2 ЗУТ, са уредени в Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004 г. (НУРЗЗПС) в разглежданата хипотеза на този вид застраховане, покрива вредите настъпили в правната сфера на различни от застрахования участници в строителството и/или на трети лица, резултат от неправомерни действия или бездействия, осъществени при или по повод изграждането на конкретен строителен обект. За разлика от КЗ (отм.) в действащия Кодекс за застраховането, в сила от 16. 01. 2016 г., законодателят в чл.469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка ”професионална отговорност” - настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка „Професионалната отговорност” позволяват да се приеме, че ако вредата не е настъпила, т.е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие и то е изцяло относимо и към разглеждания случай т.е. и при действието на приложимия КЗ (отм.). Несъмнено в сочената хипотеза отговорността е за застрахователя, сключил договор „професионална отговорност” за периода на проявлението на вредата у пострадалото лице, като при предвидено ретроактивно застраховане, този е застрахователят, който следва да покрие отговорността на застрахованото лице и за времето до 5 години преди датата на сключване на застрахователния договор. За да възникнат правните последици на така въведеното ретроактивно покритие,обаче, е необходимо и липсата на знание у застраховащия или у застрахования към момента на сключване на застрахователния договор, че застрахователното събитие е настъпило през този минал период, като доказателствената тежест за знанието е на застрахователят. С оглед изложеното следва още да се приеме, че доколкото законодателят не свързва писменото предявяване на претенциите за обезщетяване срещу застрахователя по чл.171, ал.1 ЗУТ с момента на определяне застрахователното събитие при застраховка „професионална отговорност”, то изтичането на едногодишния срок на действие на застрахователния договор, само по себе си е правноирелевантно и не може да обоснове успешен отказ на застрахователя от осигуряване на застрахователна защита, щом пропускът или грешката, довели до причиняване на вредата са допуснати след началната дата на застраховката, респ. след съответната разпоредена и/или вписана в полицата ретроактивна дата. В този смисъл, според настоящия съдебен състав, следва да е и отговорът на поставения въпрос № 2. Гореизложеното позволява още да бъде обобщено, че съдържанието на термина „писмено предявяване на претенцията” за обезщетение срещу застрахователя по см. на чл.172, ал.1 ЗУТ и чл.13, ал.1 от Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/ 24.02.04г.(ДВ бр.17/2004г.) няма значението, което му придава принципът (claim-made-basis), ползван в някои правни системи като определящ застрахователното събитие при застраховка ”професионална отговорност” (основно в морското застрахователно право), но невъзприет от българския законодател. В този см. последният не е меродавен нито за отговорността на застрахователя, нито за момента на проявление на вредата,която последна определя и приложимия застрахователен договор по застраховка срещу риска „Професионална отговорност”. ІІ. По основателността на касационната жалба: С оглед дадените отговори на поставените въпроси обжалваното въззивно решение е неправилно. Изводът на въззивния съд, че доколкото застрахователното събитие е осъществено при действието на застрахователен договор за „Професионална отговорност”, обективиран в застрахователна полица № 13180080360000033, със срок на покритие 18.07.2008 г. – 17.07.2009 г., пропускът на ищеца, като бенефициер по застрахователното правоотношение, в чийто патримониум са настъпили вредите, да предяви претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение в срока на същия, през времетраенето на който е завършен фактическият състав на увреждането, т.е от 18.07-2008г. до 17.07.2009 г. не може да бъде поправен чрез предявяване на претенцията на 15.01.2014 г., т.е. при действие на застраховката за професионалната отговорност на „РИГАРА”ЕООД, сключена за последващ период е в нарушение на закона. Поради отсъствие на основание в материалния закон не се споделя от настоящия съдебен състав и възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, според което независимо дали вредоносните действия или бездействия на застрахованото лице, ангажиращи неговата професионална отговорност, са осъществени в рамките на ретроактивния период по см. на чл.172, ал.2 ЗУТ или са извършени след сключване на застрахователния договор обща предпоставка за заплащане на застрахователното обезщетение за причинените от тях вреди на трето лице, при всички случаи на застрахователно покритие по чл.172, ал.1 ЗУТ, е претенцията за плащане да е заявена в срока на действие на договора, от който произтича отговорността на застрахователя за тяхното репариране. Освен вече изложените в обратен смисъл правни съображения в отговора на въпрос № 2, свързани с нормативното определяне на понятието „застрахователното събитие”, което приложимо при специалната застраховка „Професионална отговорност”,като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение следва да се посочи както установеният с чл.197 КЗ(отм.) давностен срок, различен от срока на визираната застраховка и законовото правило за определяне на неговото начало, така и опасността, чрез даденото от Софийски апелативен съд тълкуване на закона, да се изключат фактически от обсега на застрахователна защита множество вредоносни действия и/ или бездействия на лицата по чл.171, ал.1 ЗУТ, които с оглед продължителността на строителния процес и начина на проявление на вредите през различните негови етапи биха останали незащитени, а не такава е целта на този вид имуществено застраховане. Отделен в тази вр. е въпросът, че тълкувана по правилото на логическото и езиково тълкуване нормата на чл.2, ал.3, пр.1 НУРЗЗПС не дава основание да се счете, че вложеното от законодателя съдържание в понятието „писмени претенции на увредените лица” е в смисъла посочен от Софийски апелативен съд. Нещо повече, да се възприеме за правилно тълкуването, дадено от въззивния съд означава, правата на застрахования, респ. на увредения, да се считат за погасени както с изтичане срока на застрахователния договор договора, така и при липса на предявени писмени претенции към застрахователя, което е в несъответствие с разпореденото от чл. 13, ал.1 и чл.20 НУРЗЗПС и от чл.197 КЗ/отм./. Извън изложените по- горе аргументи следва в тази вр. да бъде споделено и съображението на първостепенния съд, дадено с оглед различното му тълкуване на сочената разпоредба, спрямо тълкуването на Софийски апелативен съд – че доколкото правният ред разграничава еднозначно обстоятелствата, обуславящи възникване на субективното право, от действията, предприети за неговата реализация, то титулярът на субективното право е свободен, по своя едновластна преценка, да определи момента, в който да се възползва от признатата му от закона възможност. Коректив на тази свобода за носителя на субективното право е създаденото от закона негово задължение - да го упражни по предписаните от законодателя ред и условия, за да ангажира успешно правната сфера на ответника. Затова, като не е съобразил горното въззивният съд е допуснал твърдяното от касатора нарушение на закона. Основателно е и оплакването в касационната жалба за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Непосочването на конкретните доказателства, от които страната иска да се ползва чрез прилагане на приключилото т.д.№ 602/2011 г. на В., при липса на поискано от съда уточнение, не е основание да се приеме, че е налице процесуално незаконосъобразно поведение на страната, изключващо да е осъществено твърдяното във въззивната жалба нарушение на същественото процесуално правило на чл.157 ГПК, както неправилно е счел Софийски апелативен съд. Безспорно е според данните по делото, че първостепенният СГС не се е произнесъл по това конкретно и своевременно заявено доказателствено искане на страната, нито е изискал уточняване на спорните факти по делото, с оглед сочените доказателствени средства, като с доклада си по чл.146 ГПК е разпределил формално доказателствената тежест. Тези процесуални нарушения, макар и констатирани от въззивния съд са високомерно пренебрегнати при постановяване на обжалваното въззивно решение, в отклонение от задължителните постановки в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без да се съобрази обстоятелството, че във въззивната жалба е извършена конкретизация на подлежащите на доказване факти с намиращите се в исканото дело писмени доказателства. Отделно е, че с оглед спецификата на процесната задължителна застраховка ”Професионална отговорност” и изрично визираните в обстоятелствената част на исковата молба два застрахователни договора, въззивният съд, с оглед правомощията си на съд по съществото на спора, е следвало и да обсъди дали е налице основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за конкретното застрахователно събитие въз основа на всеки един от тях, с оглед безспорно валидно породените от същите застрахователни правоотношения,вкл. в периода на настъпилото застрахователно събитие, както и да се произнесе по въведените с отговора на ответника възражения. Гореизложеното позволява да бъде обобщено, че въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Констатираните процесуални нарушения налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от фазата на разглеждане на въззивната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски на страните в производството пред ВКС, в съответствие с разпореденото от чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на на Софийски апелативен съд № 1802 от 20. 07. 2017 г., по т.д.№ 5482/2016 г.,по описа на с.с. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: