О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 270 гр. София, 22.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1199 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. П. срещу определение №197 от 11.03.2022 г. по в.ч.т.д.№128/2022 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №5 от 07.01.2022 г. по т.д. №167/2021 г. на ОС Добрич, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора на съда. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: Относно правомощията на съда при определяне предмета на делото. Ответникът по жалбата „ДБ Фин“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че след като в исковата молба се сочи, че авансовите плащания от 22.01.2018 г. и 23.01.2018 г. са извършени от ищцата във връзка с постигнато съглашение с ответника за покупка на магазин №3 и магазин №4, което е оформено по-късно от страните с писмен предварителен договор от 22.07.2018 г. за покупко-продажба на същите недвижими имоти и не е спорно, че няма друга авансово-платена от купувача - ищца при подписване на този договор сума от 50 000 лв., съгласно задължението й по чл.5 от същия, освен вече платените на продавача - ответник „ДБ Фин“ ЕООД, суми общо в размер на 50 000 лв., не може да има съмнение, че плащанията са в изпълнение именно на този договор. Посочил е, че арбитражната клауза по чл.25 от предварителния договор разпростира действието си и спрямо тях, независимо, че са извършени преди формалното му оформяне в писмена форма и подписване от страните в по-късен момент, като това се отнася и до спора за връщане на останалата невърната от продавача част от авансовите плащания с оглед безспорния факт, че договорът е фактически прекратен. В този смисъл е достигнал до извод, че този спор, предвид арбитражната клауза в договора, е подведомствен не на съда, а на уговорения с нея арбитраж - Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“ - [населено място], който следва да бъде сезиран да го разгледа. Предвид изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният въпрос е обусловил решаващата воля на съда. От друга страна становището на въззивния съд, противоречи на константната практика на ВКС, според която предметът на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса съобразно правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, очертано чрез основанието /наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска /отправеното до съда искане/. Съобразно с диспозитивното начало, в определения от ищеца предмет /параметрите на спора и обема на защитата/ не могат да бъдат внасяни промени, нито от съда, нито от ответника. В процесния случай, с оглед посочените в исковата молба и в допълнителната искова молба обстоятелства и твърдения, ищецът е поддържал, че по силата на възникнало на 22.01.2018 г. правоотношение между страните, е заплатил на ответника аванс за покупка на описани в исковата молба недвижими имоти, като впоследствие страните са постигнали съгласие за прекратяване на правоотношението, поради което се иска връщане на дадените като аванс суми на основание чл.55, ал.1, пр.3, евентуално на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. При тези твърдения и искания на ищеца и с оглед посочения от него предмет на спора не съществува основание да се приеме, че в случая се претендира от съда да разгледа и реши спор по изпълнението на представения от ответника предварителен договор от 22.07.2018 г., по отношение на който ответникът поддържа, че е преуредил отношенията между страните. Дали посоченото от ищеца като основание на иска правоотношение е възникнало и прекратено или впоследствие страните са постигнали твърдяното от ответника съгласие, е въпрос по основателността на предявените искове, но не и по основателността на направеното от ответника възражение за неподведомственост на спора с оглед наличието на арбитражна клауза в представения от него предварителен договор, изпълнението на който, респективно прекратяването му и последиците от това, не са предмет на делото. В този смисъл въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС, като неправилно е приел наличието на основание по чл.15, вр. чл.19 от ГПК за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора, поради което след допускане на касационно обжалване, въззивното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №197 от 11.03.202 г. по в.ч.т.д.№128/2022 г. на АС Варна. ОТМЕНЯ определение №197 от 11.03.2022 г. по в.ч.т.д.№128/2022 г. на АС Варна и потвърденото с него определение №5 от 07.01.2022 г. по т.д. №167/2021 г. на ОС Добрич, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора на съда. Връща делото на ОС Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.