Р Е Ш Е Н И Е № 94 С о ф и я, 09 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 а п р и л 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 309/2019 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. К. З. от Благоевград адв.Й.М. от АК-София против решение № 474 от 29.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 769/2018 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК и искането за изменянето му и намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Гражданският ищец в лицето на Министъра на финансите чрез юрисконсулт И.С. моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.М. молят жалбата да бъде уважена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : След проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 и сл. от НПК, с присъда № 1236 от 12.03.2018 г. по НОХД № 46/2017 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия М. К. З. от Благоевград за виновен в осъществяването в периода от м.юни 2008 г. до 14.10.2008 г. на две престъпления по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, 6 и 7 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.58а (ред.ДВ бр.27/2009 г.) вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 вр.чл.2, ал.2 от НК го е осъдил съответно на 2 години и на 9 месеца лишаване от свобода, които на основание чл.23, ал.1 от НК е групирал с налагане на общо наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане и времето на изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест”. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по споразумение по НОХД № 670/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград, влязла в сила на 08.11.2007 г., в чийто изпитателен срок са извършени данъчните престъпления. Постановен е първоначален строг режим на изтърпяването му. С присъдата е уважен искът на министъра на финансите за сумата общо от 63 064,29 лева, ведно със законната лихва върху двете дължими суми от 14.08.2008 г. и от 14.10.2008 г. до окончателното им изплащане. Подсъдимият е осъден да възстанови направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 522,57 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание и искане за неговото намаляване, но с обжалвоното решение тя е потвърдена изцяло от Софийския апелативен съд. Тя не е била обжалвана в гражданско-осъдителната й част. Ангажираните от защитника касационни основания визират отново явната несправедливост на утвърденото от апелативния съд наказание, като се претендира неговото намаляване от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законовия срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Макар да се позовава и на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защитникът на подс.З. не оспорва фактическите изводи на въззивния съд, а им дава собствена интерпретация във връзка с обективните и субективни елементи на престъпленията, за които се е признал за виновен и е осъден. Отрича деятелността му да е довела до вреда за държавата, от която да се е облагодетелствал, като за осъществяването й бил мотивиран от наркотичната си зависимост, въпреки многократните му опити да се лекува в страната и в чужбина. Ограничаване на правото му защита вижда в неоснователния отказ на съда да изиска актуално свидетелство за неговата съдимост, но без да развива каквито и да е съществени доводи в тази насока. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения от апелативния съд са напълно неоснователни. Още окръжният съд е проявил особено старание да установи всички обстоятелства относно съставомерността на деянията, вредоносния резултат от тях при проследяване на веригата от допуснатите от подс.З. данъчни нарушения и умисълът му при психическото му състояние по време на осъществяването им и в хода на настоящето наказателно производство. Подробно са анализирани от съдилищата по фактите констатациите на данъчните органи при извършване на ревизиите на двете фирми, представлявани от подсъдимия, при насрещните проверки във фирмите, посочени като съконтрахенти, както и свидетелските показания за действителните взаимоотношения във връзка с декларирания от него като реално осъществен търговски оборот през инкриминираните периоди в справките-декларации по ЗДДС с невярно съдържание и в ползваните счетоводни документи с невярно съдържание, които подписвал, но друг ги съставял, осчетоводявал и представял. Назначена е била повторна КСППЕ с компетентно защитено в съдебното следствие заключение за психиатричното състояние на подс.З., изискани са били сведения за проведените от него лечения за преодоляване на наркотичната му зависимост в различни здравни заведения в България, както и данни за задържането и екстрадицията му от Република Италия. Основателно от апелативния съд е било отказано да се изиска за пореден път свидетелство за съдимостта му за „установяване изтърпяването на наказанието по последното му осъждане през 2018 г.”, данни за което също се съдържат в делото. Поради това ВКС намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си да събере всички относими към отговорността на подсъдимия доказателства, анализирал ги е обективно и в тяхната взаимообвързаност и с доказателствата от досъдебното производство, като е дал отговор на направените му от жалбоподателя възражения и не е допуснал каквито и да е процесуални нарушения, с които да е ограничил правото му на защита. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. Няма наведено касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за приложението на материалния закон, който е съобразен като по-благоприятен в редакцията на чл.255, ал.3 от НК към инкриминирания период. Явната несправедливост на наложеното на подс.З. наказание се извежда от защитника с доводи за неговата наркотична зависимост през инкриминирания период, над 10-годишната отдалеченост на деянията му от настоящето осъждане и техния „случаен характер”, изтичане на абсолютната погасителна давност за събиране на укритите данъчни задължения съобразно норми на ДОПК, проявената от него критичност към извършеното и желанието му да се поправи. ВКС приема, че част от тези доводи са били подминати от въззивния съд, поради което е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за известна корекция на въззивното решение. Инкриминираният период е както твърде отдалечен във времето назад, така и сравнително кратък (от 2 до 4 месеца през лятото и есента на 2008 г.), а механизмът на осъществяване на престъпната деятелност е бил достатъчно „прозрачен”, за да бъде бързо разпознат от данъчните органи и е довел до отказ да се признае на представляваните от подс.З. фирми право на приспадане на заявения от него данъчен кредит. Поставеният в жалбата въпрос за прилагане на абсолютната давност за събиране на данъчните задължения не може да бъде разгледан в наказателното производство, доколкото е въпрос на принудително изпълнение по правилата на ДОПК и в друго по характера си производство, още повече, че първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част не е била обжалвана пред апелативния съд. Съществено значение за отговорността на жалбоподателя имат данните за наркотичната му зависимост през инкриминирания период и впоследствие, дало възможност други да го манипулират и мотивират да участва във веригата от данъчни нарушения, свързано с упоритите, но неефективни негови опити да се излекува. При тези обстоятелства ВКС приема, че е имало основание за известно смекчаване на отговорността на подс.З., при задължителното приложение на нормата на чл.58а, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, за постигане на целената в чл.36 от НК справедливост на дължимото му се наказание. Тя може да бъде постигната според настоящия касационен състав с наказание от 1 година лишаване от свобода, наред с приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, през което време ще се ограничи възможността му да се снабдява с наркотични вещества и да направи опит да преодолее зависимостта си към тях. В тази насока обжалваното решение следва да бъде изменено, с което касационната жалба бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 474 от 29.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 769/2018 г. от Софийския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. К. З., със снета по делото самоличност, наказание от 2-две години на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 2 Р Е Ш Е Н И Е към Р е ш е н и е № 94 от 09.05.2019 г. С о ф и я , 14 юни 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ю н и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова и при участието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 309/2019 година. Постъпило е от Върховната касационна прокуратура искане на основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК за тълкуване на решение № 94 от 09.05.2019 г. по н.д. № 309/2019 г. на ВКС – І н.о. поради затруднение по изпълнението му, идващо от неконкретизиране в мотивите и диспозитива на решението дали намаленият размер на наложеното на подс.З. наказание лишаване от свобода от 2 години на 1 година касае само престъплението по чл.255, ал.3 от НК по п.1 от присъдата или и общото за двете престъпления наказание, наложено му на основание чл.23, ал.1 от НК като най-тежко от двете наложени му с влязлата в сила присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият З. и защитникът му адв.М. поддържат искането съобразно изложените в него съображения. Върховният касационен съд намира искането за основателно поради създаващото се затруднение при изпълнение на коригираната присъда относно размера на общото за двете престъпления наказание на подс.З.. Същият е осъден за две престъпления по чл.255, ал.3 от НК съответно по п.1 от присъдата на 2 години и по п.2 от същата на 9 месеца лишаване от свобода, които са групирани на основание чл.23, ал.1 от НК и му е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода, което е потвърдено с решението на Софийския апелативен съд. В решението, чието тълкуване се иска, ВКС е изложил съображения и е постановил намаляване на размера на наказанието за престъплението по пункт 1-ви от присъдата от 2 години лишаване от свобода на 1 година лишаване от свобода. Същото е по-тежкото наказание от двете, наложени на осъдения и е определящо за размера на общото наказание, което на основание чл.23, ал.1 от НК следва да изтърпи за двете престъпления от съвкупността при определения му строг първоначален режим. Именно в тази насока следва да се тълкува волята на касационния състав и се отстрани непълнотата в мотивите и диспозитива на касационното решение, поради което и на основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА тълкуване на решение № 94 от 09.05.2019 г., постановено по н.д. № 309/2019 г. на ВКС – І н.о. в смисъл, че намаляването на размера на наложеното на осъдения М. К. З., със снета по делото самоличност, наказание от 2-две години на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се отнася както за размера на определеното му за престъплението по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, 6 и 7 вр.чл.26, ал.1 от НК по п.1 от влязлата в сила присъда № 1236 от 12.03.2018 г. по НОХД № 46/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, така и за формираното на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание за съвкупността от двете престъпления, за които е осъден със същата присъда. Настоящето решение да се счита неразделна част от решение № 94 от 09.05.2019 г. по н.д. № 309/2019 г. на ВКС – І н.о. Препис от решението да се изпрати на Върховната касационна прокуратура, за изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :