О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                 №      734                                           гр.София,28.12. 2009 г.                                                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 631 по описа за 2009 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Й. А. срещу определение от 14.08.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 7* от 2009 г. за потвърждаване на определение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийския районен съд, 31 състав за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б. „г” от ГПК/отм./ до приключване на гр. д. № 3* от 2008 г. на СГС, ГК, 9 състав. В частната жалбата като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат противоречие на обжалваното определение с определение на СРС, постановено по сходен случай, както и противоречие с практиката на ВКС. Излагат се съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответницата по жалбата М. П. я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното определение. Ответникът Л. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Софийския градски съд на 14.09.2009 г., а частната жалба е подадена на 23.09.2009 г./. В обжалваното определение на СГС е прието, че решението по иск за нищожност, предявен срещу ЖСК ”Български художник” има сила на присъдено нещо и срещу член-кооператор, който не е страна по това дело. В обратния смисъл е разрешен този въпрос в определение от 27.03.2009 г. на СРС, ГК, 29 състав по гр. д. № 1* по описа за 2006 г. Налице е процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационната жалба трябва да бъде допусната до разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил спирането на образуваното пред СРС дело по иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК, предявен от Л. Й. А. срещу Л. и М. П. за предаване на апартамент № 8 във вх. „А” на бл.259 на ул. „Т” № 3 до приключване на гр.д. № 3* от 2008 г. на СГС, ГК, 9 състав. Предмет на това дело е установяване нищожността на сделките по нотариални актове № 183 и № 184 от 19.05.1994 г., по силата на които ЖСК” Български художник” е придобила терена, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент. Ответниците Л. и М. П. са ищци по делото за нищожност, ответници са ЖСК „Български художник” и С. „С”, но не и Л. Й. А. Той не е универсален правоприемник на ЖСК ”Български художник”, тъй като тази кооперация все още не е заличена. Той не се явява и частен правоприемник, понеже собствеността върху апартамента не му е прехвърлена от ЖСК „Български художник” по силата на правна сделка. Л. А. в качеството си на член-кооператор в ЖСК е предявил иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК, който представлява особен, изрично уреден в закона частен случай на разпоредбата на чл.134 от ЗЗД, предоставяща възможност на кредитора да упражни правата на бездействащия свой длъжник /в този смисъл решение № 750 от 3.7.2000 г. по гр. д. № 555/99 г. на ВКС, ІІ г.о./. Следователно Л. А. е завел иска по чл.38а от ЗЖСК в качеството му на кредитор на ЖСК. Кредиторът не е правоприемник на длъжника /в случая ЖСК/, поради което бъдещото решение по исковете за нищожност съгласно чл.220, ал.1 от ГПК/отм./ няма да е задължително за него. Съответно съдът, разглеждащ иска по чл.38а от ЗЖСК, не би могъл да се позове на това решение, а следва да извърши самостоятелна преценка на представените пред него доказателства и сам да достигне до извод за действителността на сделките по нотариални актове № 183 и 184 от 19.05.1994 г., ако възражение за такава нищожност бъде направено в това производство. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване частната касационна жалба на Л. Й. А. срещу определение от 14.08.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 7* от 2009 г. ОТМЕНЯ определение от 14.08.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 7* от 2009 г. и потвърденото с него определение от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийския районен съд, 31 състав за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б. „г” от ГПК/отм./ до приключване на гр. д. № 3* от 2008 г. на СГС, ГК, 9 състав. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.