О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 151 гр. С. 19.04.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. А. ч.гр.дело № 445 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ответницата П. К. М., чрез адв.Н. И. срещу определение № 10497/16.07.2010 г. по ч. гр. дело № 4494/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.03.2010 г. по гр.дело № 42/2005 г. на С. районен съд, с което е върната въззивната жалба вх. № 1037848/28.09.2009 г., подадена от жалбоподателката П. К. М.. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и необосновано. Иска отмяната му и връщане на делото на СРС за администриране на подадената въззивна жалба. В изложението към касационната частна жалба, поддържа, че въззивния съд е решил правният въпрос касаещ определяне предмета на въззивната жалба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ответницата по частната жалба Е. Д. Х. не е изразила становище. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима. Въззивният съд е приел, че жалбоподателката П. М. е подала въззивна жалба срещу решение от 14.08.2009 г. по гр. дело № 42/2005 г. на С. районен съд. С последното на осн.чл. 292 ГПК/отм./ на жалбоподателката е поставен в дял недвижим имот, апартамент № 1, находящ се на първи надпартерен етаж в сграда на [улица],[населено място] със застроена площ от 72 кв.м. при пазарна стойност на този дял 203 000 лв. и е осъдена жалбоподателката да заплати на съделителката Е. Д. Х. сумата 88 333.33 лв. за уравнение на дела. С разпореждане на 18.11.2009 г. първоинстанционния съд е оставил без движение въззивната жалба и е указал на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на 2 293.34 лв. В указания срок последната не е отстранила нередовността и с разпореждане от 02.03.2010 г. въззивната жалба е върната. Прието е, че разпореждането на районния съд за връщане на въззивната жалба е правилно, тъй като жалбоподателката не е внесла указаната й държавна такса в срок. Съдът е взел предвид обстоятелствената част и петитума на въззивната жалба и е приел, че предмет на същата е цялото решение по извършване на делбата. С оглед на това е направил извода, че държавната такса по дело за делба според разпоредбите на чл.8 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата е в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете, като според чл.18 от същата тарифа при обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от дължимата за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес. Съдът е приел, че пазарната стойност на делбената маса е 344 000 лв., а дела от съсобствеността на жалбоподателката е 1/3 ид.част, поради което дължимата държавна такса пред първата инстанция е 4 586.67 лв., а по въззивната жалба е 2 293.34 лв., в какъвто размер е определена и от СРС. В указания срок жалбоподателката не е внесла посочената държавна такса по подадената въззивна жалба и последната е била върната. По правния въпрос: Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения процесуално правен въпрос по-горе. Същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Неправилен е извода на въззивния съд, че подадената въззивна жалба от П. М. е срещу цялото решение на първоинстанционния съд по извършване на делбата. С решението от 14.08.2009 г. по гр. дело № 42/2005 г. на С. районен съд се е произнесъл по извършване на делбата и е разпределил наследствените два апартамента между двете съделителки на осн.чл.292 ГПК/отм./, и е определил сумата 88 333.33 лв., която следва да изплати жалбоподателката П. М. на Е. Х. за уравнение на дела. Видно от обстоятелствената част и формулираното искане във въззивната жалба на М. същата не е обжалвала способа за извършване на делбата. Предмет на въззивната й жалба е първоинстанционното решение в частта му относно определената сума за уравнение на дела, която жалбоподателката следва да изплати на съделителката Е. Х.. С оглед на този предмет следва да се определи и размера на дължимата държавна такса. Като взема предвид разпоредбите на чл.8 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и разпоредбите на чл.18 от същата Т. държавната такса, която следва да заплати жалбоподателката М. по подадената въззивна жалба е в размер на 1766.66 лв. Въззивният съд неправилно е определил размера на дължимата държавна такса, а именно сумата 2 293.34 лв. Поради това съдът преценява, че неправилно определения размер държавна такса по подадената въззивна жалба от М. налага извода за незаконосъобразност на обжалваното определение. Същото следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на определение № 10497/16.07.2010 г., постановено по ч.гр. дело № 4494/2010 г. на С. градски съд по подадена касационна частна жалба вх. № 54753/26.07.2010 г. от ответницата П. К. М., чрез адв.Н. И.,[населено място], ул.”Ф..Н.” № 31, ет.2,ап.5. Отменя определение № 10497/16.07.2010 г., постановено по ч.гр. дело № 4494/2010 г. на С. градски съд и потвърденото с него разпореждане от 02.03.2010 г. по гр.дело № 42/2005 г. на С. районен съд и вместо отменената част постановява Изпраща делото на С. районен съд за администриране на подадената въззивна жалба вх. № 1037848/28.08.2009 г. от П. К. М., чрез адв.Н. И.,[населено място], ул.”Ф..Н.” № 31, ет.2,ап.5 против решение от 14.08.2009 г. по гр.дело № 42/2005 г. на С. районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: