Р Е Ш Е Н И Е     №  31     София,  01 февруари  2010 г.                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева   ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева   Татяна Кънчева   при секретар ................Кристина Павлова ......................... и в присъствието на прокурора ...........Антони Лаков.......изслуша докладваното от съдията Елена Авдева........................................................................................... наказателно дело № 551 по описа за 2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдената Ю. К. И. за възобновяване на нохд № 430/2008 г.по описа на Районния съд в гр. Г.. В искането се сочи, че наказателното производство незаконосъобразно е осъществено в отсъствие на подсъдимата и се настоява за повторното му провеждане. Пред касационната инстанция защитникът поддържа искането като акцентира върху нарушеното право на защита на подсъдимата. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Г. с присъда № 132 от 05.03.2009 г. по нохд № 430/2008 г. признал Ю. К. И. за виновна в извършването на престъпление по чл.211,пр.3 във връзка с чл.209,ал.1, чл.18, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, поради което й наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим на изтърпяване. Окръжният съд в гр. Г. с решение № 103 по внохд № 100 по описа за 2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда и тя влязла в сила на 23.06.2009 г. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок по чл.423, ал.1 от НПК от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Обвинителният акт срещу Ю. К. И. постъпил в районния съд на 21.05.2008 г. Съдията докладчик разпоредил на основание чл.248, ал.2 от НПК да се връчи препис от него на подсъдимата и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2008 г. Призовката за подсъдимата и преписът от обвинителния акт се върнали невръчени с придружително писмо № 190/95 от 11.08.2008 г. от затвора в гр. С., в което началникът му съобщавал, че Ю. К. се намира в гр. С., тъй като изтърпяването на наказанието й е прекъснато. Въпреки положените усилия подсъдимата не била намерена на съобщения от затворническата администрация адрес, както и на всички други адреси , намиращи се в досието на делото и в националната база данни за адресна регистрация на населението. В хода на диренето й срокът, за който била пусната от затвора, изтекъл, но тя не се върнала и с телеграма № 1122/15.11.2008 г. била обявена за общодържавно издирване. Два месеца по-късно съдът бил уведомен от органите на МВР, че К. не е намерена. Съдебният състав преценил, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.2 от НПК за неприсъствено провеждане на съдебното производство, назначил служебен защитник на подсъдимата, разгледал делото и постановил атакуваната в настоящето производство присъда. Въззивната инстанция на свой ред поискала актуална информация за местонахождението на подсъдимата и след като се уверила, че тя не е в затвора, не е напускала територията на страната и не пребивава на нито един от известните адреси, също разгледала делото по реда на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Тези обстоятелства доказват процесуалната основателност на искането предвид разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./, според която претенцията на задочно осъденият за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 от НПК /редакция ДВ , бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено му с чл.254,ал.4 от НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимата, че делото може да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл.269 от НПК, тъй като към момента на започване на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство, но въпреки това следва да се повторят. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен от предшестващия процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Не се касае за “обратно действие” на наказателнопроцесуалната норма, а за приложението й към актуално, развиващо се в настоящето, производство за възобновяване. По делото няма данни, че задочно осъдената е задържана в изпълнение на влязлата в сила присъда по разглежданото дело, поради което не се налага произнасяне по мярката за неотклонение. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 430/2008 г. по описа на Габровския районен съд и ОТМЕНЯВА постановената по него и потвърдена с решение № 103/23.06.2009 г. по внохд № 100/2009 г. на Габровския окръжен съд присъда № 132 от 05.03.2009 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Габровския районен съд . Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.