Р Е Ш Е Н И Е № 111 ГР. София, 17.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 13.06.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА При участието на секретаря С. Толева, Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3695/17 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3824/17 г. по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение по този иск с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК по правните въпроси за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да посочи в мотивите на решението си на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. В частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ въззивното решение не е допуснато до обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, за отхвърляне на иска като недоказан. Ответницата по жалба Е. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата , намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираните в определението по чл.288 ГПК р. по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №196/14 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав на ВКС. По същество на жалбата: Въззивният съд в случая, при разглеждане на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ, не е изпълнил посоченото по- горе задължение. В ТР №6/14 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника, съгл. чл.1, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – ДВ бр.102/93 г. Районният съд /РС/, следвайки тази задължителна практика, е разпределил доказателствената тежест за основателността и размера на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ върху работника/ ищцата/, с разпореждане от 29.07.16 г. В исковата молба ищцата моли да й се даде възможност да представи трудовата си книжка за констатация относно времето, през което е останала без работа. Няма данни, обаче, трудовата книжка да е представена по делото в заверено копие или в съд. заседание за констатация. Ответникът с молба на л.69 от делото на РС е представил декларация от ищцата от 4.09.15 г., че не е представила трудовата си книжка при постъпване на работа и се ангажира да представи същата в срок. В писмената си защита пред РС, представена по реда на чл.149, ал.3 ГПК, ответникът по иска е изложил становище за неоснователността на иска по чл.225, ал.1 КТ, тъй като ищцата не е доказала факта на безработица чрез някое от посочените в ТР №6/14 г. ОСГК доказателства. Районният съд е уважил иска за сумата 3 000 лв., обезщетение за оставане без работа от ищцата за предвидения в закона шестмесечен период. Позовал се е само на акцесорността на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ спрямо основателния главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, без да извърши преценка на конкретни доказателства за установяване на релевантните за иска факти и без да изложи мотиви по доводите на ответника за недоказаност на иска.. Във въззивната жалба на ответника се съдържа обосновано оплакване за неправилност на въззивното решение по паричния иск поради липсата на мотиви за релевантните обстоятелства и недоказването им от ищцата, чиято е доказателствената тежест. В отговора на въззивната жалба ищцата е възразила, че е представила по делото тр. си книжка за констатация, без обаче да сочи кога е извършена такава. В съдебните протоколи на първата инстанция не са отразени твърдяното от ищцата представяне на тр. книжка и извършена по нея констатация за липса на вписано ново тр. правоотношение. Ако е допуснат пропуск в протоколите на съда, ищцата е следвало да поиска отстраняването му по реда на чл.151 ГПК, но такива данни по делото няма. Въпреки това, въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищцата/ въззиваема/, че е представила по делото оригинал на тр. си книжка / без да посочи къде е отразено това/, от която се установява фактът на безработица за исковия период. Затова е потвърдил решението на РС за уважаване на паричния иск. Въззивното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е установила факта на оставането си без работа за процесния период. По делото липсва копие от трудовата й книжка и в съдебните протоколи не е отразено твърдяното от ищцата представяне на оригинала на тр. книжка и констатацията по нея. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3824/17 г. от 16.06.17 г. в частта, с която е уважен искът с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ и е потвърдено първоинстанционното решение за разноските, дължими на ищцата, и вместо него в тази част постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Е. К. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ – за сумата 3000 лв., обезщетение за оставане на ищцата без работа поради незаконно уволнение, за времето от 2.12.15 г. до 2.05.16 г. ИЗМЕНЯ размера на разноските, които [фирма] е осъдено да заплати на Е. Е. К. като ги намалява от 300 лв. на 180 лв. ИЗМЕНЯ размера на разноските, които [фирма] е осъдено да заплати в полза на бюджета по сметка на Софийски районен съд като ги намалява от 640 лв. на 426 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: