Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 24 февруари 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2080 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№80/2013 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия А. К. А.. В съдебно заседание,жалбата с ангажирани всички касационни основания ,се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,при спазване на процесуалните правила,а наказанието справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 20.06.2013 г. постановено по внохд.№80/2013 г. на Апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд.№1637/2012 г. на Софийски градски съд ,с която подсъдимия А. К. А. е признат за виновен в това на 12.11.2010 г. в [населено място] ,без надлежно разрешително държал с цел разпространение , 30 бр. полиетиленови топчета хероин - 4,26 гр. на стойност 276,90 лв.,поради което и на основание чл.354 а ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5000 лв.С присъдата е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието ,което да се изтърпи в затвор,отнети са в полза на Държавата наркотичните вещества и са присъдени разноски по делото. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия А. : В саморъчно написана жалба подсъдимия възразява срещу това ,че не са допуснати исканите от него свидетели,че не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието,че не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля „закупил от него” наркотично вещество,че е упражнено насилие върху него ,че полицейските служители разпитани в съда не са ,участвали при разкриване на престъплението.В писменната защита ,освен тезата на подсъдимия изложена по горе, е отразено несъгласие и с изводите на инстанционните съдилища по фактите,при които не било взето предвид че няма доказателства подсъдимия да е разпространявал наркотични вещества,а и че не е установено по безспорен начин да е държал такива /липсвали дактилоскопни следи по пликчетата с хероин/.Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание,мотивирано с „липсва категорично и безспорно изясняване на въпросите за личността на подсъдимия неговия социален и здравословен статус”. Доводите са неоснователни и това е така защото : Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред/по събиране на доказателствата няма възражения от подсъдимия или защитата му /.В тази връзка правилно въззивния съд е отказал разпита на поисканите от подсъдимия свидетели,като е приел,че самия подсъдим твърди,че свидетелите Р. К. и приятелката му Д. ,са си заминали преди 12.11.2010 г. и не твърди,че двамата знаят за наркотичните вещества или за обстоятелства от значение за делото. Събраните по делото доказателства са обсъдени подробно,съпоставените са ,като липсват игнорирания ,надценяване или подценяване на някое от тях.Особеното внимание, от въззивния съд е отделено на обясненията на подсъдимия,показанията на сина му - св.К.,на показанията на св.А. и тези на полицейските служители.За разрешаване на главния въпрос по делото ,правилно са кредитирани показанията на св.А.,който установява че подсъдимия е лицето ,от което е закупил топчето хероин / предадено доброволно и идентично, като опаковка и съдържание с иззетите от дома на подсъдимия/,и че това е втория път в който купува от него хероин. На всички възражения на подсъдимия и защитата са дадени отговори,поради което и не се преповтарят.Тезата на подсъдимия,че е „натопен от един наркоман” и ,че е невиновен за това престъпление, не само не намира опора в данните по делото,а и е опровергана, от това което той самият твърди пред въззивния съд в съдебно заседание на 1.03.2013 г.-„за държането не го отричам,защото е намерено действително”. Посоченото по горе сочи на липса на допуснати от инстанционните съдилища нарушения по проверка и оценка на доказателствата по делото,които и да са съществени и да не позволяват правилното приложение на закона,като се има предвид, че въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване по безпротиворечив начин на фактически положения/обстоятелства от значение/,а не само по приложението на закона. При правилно установените факти-на инкриминираната дата й място подсъдимия без съответно разрешение държал наркотични вещества –хероин,с цел разпространение, и закона е приложен правилно. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение / виж л.12-л.15 от въззивното решение/,наказанието е към предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№80/2013 г. на Апелативен съд гр. София, с което е потвърдена присъда по нохд.№1637/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :