4 Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр. София, 11.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3180 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/ на решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която се обезсилва решение № 6267/26.07.2016г. по т.д. № 1087/2008г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав в частта за отхвърляне на предявения от К. В. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сума в размер 96 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 5 000 000 лева, равностойност на акционерно участие на К. М. в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, трансформирано в дружествен дял от капитала на „ТЕСИ” ООД /л/, и делото се връща на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационна жалба на „ТЕСИ” ООД /в ликвидация/ се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Ответникът по жалбата и ищец по делото, К. В. М., не представя писмен отговор на жалбата. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По предявения осъдителен иск от К. В. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ за заплащане на сума в размер на 96 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 5 000 000 лева, равностойност на акционерно участие на К. М. в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, трансформирано в дружествен дял от капитала на „ТЕСИ” ООД, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна следното: Ищецът е бил акционер в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД с участие 96 000 броя акции от капитала. Притежаваните от него акции са били обезсилени с решение на Общото събрание на акционерите на 27.06.2000г., което впоследствие е било отменено с влязло в сила на 02.03.2004г. решение по чл.74 ТЗ на САС, постановено на 30.05.2003г. по гр.д. № 2681/2001г. Междувременно, „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД е прехвърлило на „СИНЕЛ” АД търговското си предприятие с договор от 04.09.2002г. С решение № 118/ 07.01.2003г. на ОС - Пловдив по ф.д. № 2853/2002г. е вписано вливане на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД в „ТЕСИ” ООД, а с решение № 18/ 10.03.2003г. на СГС е вписано прекратяване без ликвидация на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, поради вливане в „ТЕСИ” ООД. Апелативният състав е посочил, че субективните предели на силата на пресъдено нещо от постановеното по чл. 74 ТЗ решение на Апелативен съд - София от 30.05.2003 г. по гр.д. № 2681/2001г., с което е отменено решение на ОСА в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД от 27.06.2000 г. за обезсилване акциите на К. М., се простират и по отношение на „ТЕСИ” ООД /л/, в качеството му на универсален правоприемник на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД. Отмяната на решението на ОСА има конститутивно действие от влизане в сила на съдебното решение и действие занапред, съответно следва да се приеме, че К. М. след датата 02.03.2004 г. е възстановен в правата си акционер. Тъй като към тази дата „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД не е съществувало, то въз основа на разпоредбата на чл. 265 ТЗ /в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 58/2003г./ е прието, че за М. е възникнало правото да замести акциите си с дружествени дялове от капитала на „ТЕСИ” ООД /л/, като дяловете съответстват на стойността на акциите преди преобразуването. Въззивният съд е счел, че изразеното от М. желание е не да трансформира правата си и да бъде вписан като съдружник, а да осребри участието си в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД като му се изплати ликвидационен дял, поради прекратяване на „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД. За да обезсили първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен предявения от К. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, решаващият съд е приел, че претенцията му следва да бъде квалифицирана като осъдителна такава по чл.71 ТЗ, което съобразно приетото в ТР № 1/2002 г. на ВКС, е допустимо. Според решаващия състав, първоинстанционният съд е разгледал иск по чл.125, ал.3 ТЗ, игнорирайки изложените от ищеца фактически твърдения, позовал се е на разлика във фактическия състав на двата иска, поради което е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действителната воля на К. М.. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 2/2011г. от 29.02.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало на гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. Отговор на поставения процесуалноправен въпрос е даден и в константната практика по чл.290 ГПК на ВКС, която се споделя от настоящия състав и е обективирана в: решение № 124 от 24.03.2011г.по гр.д.№ 822/2010г на ІV г.о.; решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о., решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о., решение № 300 от 14.10.2014г. по гр.д. № 1442/2014г. на IV г.о. на ВКС и др. В цитираните решения последователно е застъпено становището, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Недопустимо е решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. Съобразно дадените указания в с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на процесуалния кодекс от 2007г., правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право и когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви. В същата насока е и даденото разрешение в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени непълни и/или неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение относно поставения процесуалноправен въпрос, обжалваният съдебен акт е неправилен. Във въззивното решение е прието, че правният спор има различна правна квалификация от посочената от първоинстанционния съд, при разгледани от двете инстанции факти, от които произтича спорното право, така както са посочени в исковата молба. В нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд е обезсилил решението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане, вместо да даде собствено разрешение, съобразно приетата от него правна квалификация и изложи собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора. Предвид допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, атакуваният акт следва да се отмени като неправилен и делото се върне за нова разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото, на основание чл.294,ал.2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на страните за разноските за производството пред ВКС. Водим от горното, на основание чл.293, ал.3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1921/07.08.2017г. по в.т.д. № 5755/2016г. на Апелативен съд – София в частта, с която се обезсилва решение № 6267/26.07.2016г. по т.д. № 1087/2008г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав в частта за отхвърляне на предявения от К. В. М. срещу „ТЕСИ” ООД /л/ иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сума в размер 96 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 5 000 000 лева, равностойност на акционерно участие на К. М. в „АСТЕРА ХОЛДИНГ” АД, трансформирано в дружествен дял от капитала на „ТЕСИ” ООД /л/, и делото се връща на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.