Р Е Ш Е Н И Е №118 [населено място], 05.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1262 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 5600 от 21.07.2014г. по гр.д. № 5164/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, с която е потвърдено решение от 14.02.2012 г. по гр.д. № 10803/2008г. на Софийски районен съд, 66 състав, в обжалваните му части, а именно: 1/ за отхвърляне на предявените от И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. претенции по чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на делбените имоти: жилище на първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда; жилище на втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, застроена на 48 кв.м., всички построени в УПИ ХІ-247 в кв. 289 по плана на С., местн. „Л.”, комплекс „Б. шосе ІІч.”; 2/ за извършване на съдебната делба по реда на чл. 353 ГПК както следва: а/ поставяне в дял на И. А. Х. на жилището на първия етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, представляващо едноетажна жилищна сграда „близнак” с площ 74 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор, баня-тоалетна, без стълбищната клетка и „пристройка” в югозападната част на жилищната сграда, с площ 35,24кв.м., състояща се от две стаи, заедно с мазе под пристройката, със съответните идеални части от общите части на сградата и 33,47% от дворното място, в което е построена; както и на гараж с площ 18 кв.м., заедно с 3,72 % ид.ч. от дворното място, б/ поставяне в общ дял на И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. на жилището на втория етаж с площ 108,24 кв.м., състоящо се от три стаи, кухня, баня-тоалетна, килер, коридор, цялата стълбищна клетка на сградата, заедно с мазе под сградата-близнак, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 44,05% ид.ч. от дворното място и едноетажната жилищна сграда, застроена на 48 кв.м., състояща се от две стаи, кухня-трапезария, баня-тоалетна и коридор, заедно с 18,76% ид.ч. от дворното място; с присъждане на парично уравнение на дяловете в полза на И. А. Х.; 3/ за отхвърляне на претенциите на И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. по чл. 12, ал.2 ЗН за поставяне в техен дял на жилището на втория етаж и едноетажната жилищна сграда; 4/ за осъждане на И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. да заплатят на И. А. Х. на основание чл. 12, ал.2 ЗН всеки от тях сумата 176,65лв., представляващи припадаща се част от приноса му в увеличението на наследството на А. Х. К., изразяващ се в закупуване на материали за построяване на жилището на втория етаж. Касационната жалба е подадена от И. С. Х. и В. Д. Х. чрез пълномощника адв. Кадин.Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъкнати са съображения, че делбата неправилно е извършена чрез разпределяне на три жилища, след като съделителите са четирима и експертизата установява, че на място са обособени и съществуват четири жилища, което е безспорно и между страните. Ответникът И. А. Х. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Касационно обжалване на решението е допуснато в частта относно извършването на делбата по въпроса за приложението на основния принцип на делбата - всеки съделител да получи дял в натура, доколкото в случая са налице четири жилища и четирима съделители, а въззивният съд не е взел предвид установената поделяемост и наличието на две жилища в рамките на единия допуснат до делба обект. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е делбено във фазата по извършване на делбата. Делбата е допусната между братята И. А. Х. и Д. А. Х.. Обект на делба са следните имоти, съсобствени при равни квоти по наследство от родителите им А. и К. К.: 1/ жилище на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, застроена на 111 кв.м. съгласно удостоверение за търпимост от 2009г., а според исковата молба описано като едноетажна жилищна сграда-близнак с площ 73 кв.м. и пристройка в югозападната част на жилищната сграда с площ 35,24 кв.м., заедно с две мазета под първия етаж и пристройка; 2/ гараж с площ 18 кв.м.; 3/ едноетажна жилищна сграда, застроена на 48 кв.м., а по удостоверение за търпимост застроена на 51,10 кв.м.; 4/ жилище на втория етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, застроена на 111 кв.м., описано в исковата молба като незаконно построен тавански етаж с площ 108,24 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня-тоалетна, килер, коридор и стълбищна клетка. Всички посочени сгради са построени в дворно място, съставляващо УПИ ХІ-247, с площ 875 кв.м., в кв. 289 по плана на С., местн.”Л.”, комплекс „Б. шосе 2ч.” като обект на делбата са и съответните, припадащи се към сградите, идеални части от мястото. Преди началото на производството по извършване на делбата съделителят Д. Х. е починал и на негово място са конституирани наследниците му: И. Х. - съпруга, Д. Х. - син и А. Х. - дъщеря. В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата новоконституираните съделители са предявили претенции по чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на трите жилища, като са заявили, че и те, и наследодателя им Д. Х., са живели в имота и не притежават други жилища; поискали са делът на И. Х. да бъде уравнен чрез поставяне в дял на пристройката в югозападната част на жилищната сграда и на гаража. Поддържаната от тях теза, застъпена и в касационната жалба е, че са налице четири самостоятелни жилища и съответно възможност всеки съделител да получи отделно жилище при съобразяване на установения към момента начин на ползване. Според приетата техническа експертиза допуснатият до делба първи жилищен етаж се състои от два жилищни имота: т.нар. „близнак” и „пристройка”. „Близнакът” се намира в северната част на сградата и е със застроена площ 73 кв.м., състои се по проект от две стаи, кухня, антре, санитарен възел, стълбищна клетка и самостоятелен вход откъм улицата. „Пристройката” е разположена в южната част на сградата и по проект представлява две стаи, застроени на 35,24 кв.м., с вход откъм двора; на място е обособено жилище, състоящо се от коридор, кухня и стая със застроена площ 38 кв.м. Към това жилище са изградени навес, тоалетна и входно антре, които според вещото лице не са предмет на делбата. Освен това, на място вещото лице констатира, че една стая от „близнака”с площ 18,8 кв.м. е приобщена към „пристройката”. С оглед на това експертизата дава заключение за поделяемост на първия етаж като предлага два варианта: първи вариант - според описанието на обектите в решението по допускане на делбата и втори вариант - по фактическото положение. В. съд е приел, че предмет на делбата са три жилищни имота при квоти 1/2 за ищеца И. Х. и 1/2 общо за ответниците. При съобразяване на фактическото ползване на имотите и извършените в тях подобрения, съдът е намерил, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите. Д., че са налице четири жилища, съдът е отхвърлил като е изтъкнал, че пристройката към първия етаж не е самостоятелен обект и фактическото й ползване като отделно жилище е неотносимо към обособяването й като самостоятелен обект по предвидения в закона ред. Поради това поставил в дял на ищеца целия първи етаж, включващ и т.нар. „близнак”, и пристройката, както и гаража, а в общ дял на ответниците - жилището на втория етаж и едноетажната сграда. По въпроса за приложението на основния принцип на делбата - всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл. 69, ал.2 ЗН/, е налице установена съдебна практика, поддържана и от настоящия състав. Всеки съсобственик има право на реален дял от съсобственото имущество, като то съществува както по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Затова съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаването на реален дял, което означава изследване поделяемостта на допуснатите до делба имоти и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за самостоятелно съществуване. Ако броят на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/ е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК. В този смисъл са: Решение № 140 от 24.03.2011г. по гр.д. № 373/2010г. на І г.о., Решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ г.о., Решение № 29 от 21.02.2014 по гр.д. № 561382013г. на ІІг.о. и др. Този принцип следва да намери приложение и в случаите когато поради осъществено в хода на делбата наследствено правоприемство броят на съделителите е нараснал, но са налице достатъчно на брой дялове и при увеличения брой участници в делбата. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на закона. След смъртта на първоначалния ответник Д. Х. съделителите са четирима. До делба са допуснати три жилищни обекта /първи етаж от сграда, втори етаж от сграда и отделна едноетажна жилищна сграда/ и един гараж. Видно от заключението на приетата техническа експертиза, изследваща поделяемостта на имотите, че на първия жилищен етаж са обособени и съществуват два жилищни имота: основна част /т.нар. близнак/ и пристройка. „Близнакът” е изграден е около 1958г. с площ 72 кв.м. по проект. Пристройката е в южната част на сградата, изградена е около 1975г. Към нея са изградени навес, входно антре и тоалетна, които според вещото лице не са обект на делбата. Разположението на двете жилища и включените в тях помещения е подробно описано от вещото лице и онагледено на скицата на л.171 от първоинстанционното дело. Освен това, експертизата установява, че на място едната стая от близнака с площ 18,80 кв.м. е придадена към жилището в пристройката, така че то е с площ 56,80кв.м., а площта на близнака остава 54,20 кв.м. Предвид тези констатации вещото лице е предложило два варианта за поделяемост на първия етаж - според описанието в решението по допускане на делбата и според фактическото положение. Следователно, по делото несъмнено е установено съществуването на четири жилища, две от които на първия етаж. Явно е, че те са обособени като такива много преди извършване на делбата, отговарят на законовите изисквания за минималния брой и характер на помещенията в жилищата. Не могат да бъдат споделени съображенията на съда, че обособяването на четири жилища и предоставянето на жилище на всеки съделител би било в нарушение на чл. 69, ал.2 ЗН поради неравенството в дяловете на съделителите. Както бе посочено, принципът на получаване на дял в натура е водещ при извършването на делба, а неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари, като в случая това може да стане и с гаража, който също е предмет на делбата. Тук следва изрично да се изясни, че описаните от вещото лице помещения: навес, входно антре и тоалетна, които са изградени към пристройката и се включват в това обособено жилище, също са част от предмета на делбата, независимо, че изрично не са посочени в решението по допускането й. Касае се до несамостоятелни помещения, които са функционална част от жилището и са негова принадлежност, без значение дали са описани в документа за собственост, респективно в случая в съдебния акт за допускане на делбата. В този смисъл е Решение № 10 от 06.02.2015г. по гр.д. № 4598/2014г. на ІІг.о. Такива помещения не биха могли да имат отделно съществуване, извън жилището и върху тях не може да има отделно право на собственост. Ето защо, необходимо е и тези помещения да бъдат описани и включени при формиране на дяловете. Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното решение, с което делбата е извършена чрез разпределяне три жилищни имота. За законосъобразното извършване на делбата е необходимо формиране на отделни дялове от четирите съществуващи жилища, с включване към жилището в т.нар. „пристройка” и на несамостоятелните помещения - входно антре, навес и тоалетна, както и оценка на тези дялове. Следователно нужно е извършване на нови процесуални действия - назначаване на техническа експертиза за изясняване на горните обстоятелства. При продължаването на делбата следва да се съобрази и установената практика, че фактическото съществуване на изпълнени самостоятелни обекти в сградата изключва необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, който е необходим когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство - Решение № 84 от 25.03.2013г. по гр.д. № 847/2012г. на ІІг.о. Предвид горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5600 от 21.07.2014г. по гр.д. № 5164/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав в допуснатата до обжалване част по извършване на делбата. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: