Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е        №.........   София ,.............  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка Стоянова   ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова..................................и в присъствието на прокурора Красимира Колова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 332 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения В. Л. Г. за възобновяване на производството по нохд № 30035/2009 г. по описа на Районен съд – Монтана. В искането се сочи, че присъдата по делото е постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като: а/ обясненията на останалите осъдени лица, единствени съдържащи уличаваща искателя информация, са резултат на полицейски натиск и б/ Г. има безспорно алиби за времето на извършване на престъплението. С тези аргументи се настоява за отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Служебният защитник на осъдения поддържа писмено формулираната процесуална претенция . Прокурорът пледира за отхвърляне на искането за възобновяване.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. М. с протоколно определение от 06.03.2009 г. по нохд № 30035 / 2009 г. на основание чл.382, ал.7 от НПК одобрил споразумение между обвиняемия по делото и прокурора, според което В. Л. Г. бил признат за виновен в това, че на 11 срещу 12.08.2008 г. в с. Д., област Монтана, в съучастие с подсъдимите Г. Л. Г. , Д. Л. Г. , П. Н. Т. , М. С. В. и М. С. Т. , след предварителен сговор и с използване на техническо средство отнел от владението на “Пътстрой-99” ООД гр. М. движими вещи на обща стойност 1962,05 лв., като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т. 4 и т.5 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Това определение не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 06.03.2009 г. Искането на В. Л. за неговата отмяна е неоснователно. Изложените от осъдения доводи не подкрепят твърдението за допуснати от районния съд съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Искателят напълно игнорира процесуалните особености на процедурата по чл. 381 - чл.383 от НПК, която е следвал настоящия процес. Между прокурора и обвиняемия чрез назначения от съда служебен защитник е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381,ал.5 от НПК, включително относно фактическите признаци на извършеното деяние , участието на всеки от съучастниците в извършването му и правната квалификация. В. Л. декларирал писмено, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Районният съд, в съдебното заседание на 06.03.2009 г., преди да пристъпи към обсъждане на споразуменията, разяснил на шестимата подсъдими правата им по НПК, след което те заявили, че разбират обвинението, признават се за виновни, разбират и последиците от споразумението и са съгласни с тях. Пред съда искателят заявил, че доброволно е подписал споразумението. В искането за възобновяване не се съдържат твърдения, че процесът на постигане на споразумение с прокурора и представянето му пред съда е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдения, а данни в тази насока не се откриват и при внимателен служебен преглед на извършените процесуални действия. При това положение атакуваният съдебен акт би бил уязвим само при нарушение на чл. 382, ал.7 от НПК – в хипотеза , при която съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала. Оплакванията на осъдения В. Л. не подкрепят тази възможност. В досието по делото няма следи от манипулация на обясненията на обвиняемите във вреда на искателя. Заслужава да се отбележи, че двама от тях са негови братя, което силно ограничава вероятността да проявят злонамереност, като го набедят в извършването на кражба. Освен това данни за престъпната дейност на В. Л. се съдържат и в протоколите за следствен експеримент и в показанията на двама важни свидетели- сестра му В. Л. и баща му – Л. Г. Двамата са категорични, че в нощта на престъплението В. се е намирал в селото, което опровергава твърдението му , че по същото време се е намирал в София . Вероника Л. разказва как В. и подсъдимият М взели каруца и кон и се прибрали чак сутринта, когато поискали от нея да се свърже с лице, изкупуващо старо желязо. Любен Г. от своя страна описва срещата си с единия от подсъдимите - Д. , който споделил, че и В. е участвал в кражбата на желязо и едва се отървал от пазачите. Ето защо споразумението не е одобрено в нарушение на принципа, прогласен от чл. 31,ал.2 от Конституцията на РБ и доразвит в чл. 116, ал.1 от НПК, забраняващ осъждане единствено въз основа на самопризнание на обвиняем. Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като установи, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1 ,т.5 НПК     Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Л. Г. за възобновяване на наказателно дело № 30035/2009 г. по описа на Районен съд – Монтана. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.