6 Решение по т.д.№ 775/2014 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 02.06.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 775 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 121 от 29.11.2013 год. по гр.д.№ 284/2013 год. на Бургаския апелативен съд. Въззивното производство е било образувано по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 184 от 21.06.2013 год. по т.д.№ 405/2012 год. на Бургаския окръжен съд с която първоинстанционният съд е уважил до размера съответно на 16024 лв. и 41498.12 лв. предявените от [фирма] срещу застрахователното дружество обективно съединени искове с правно основание чл.208 ал. 1 КЗ - заплащане на застрахователно обезщетение за увреждане на седлови влекач марка „Волво” и полуремарке марка „Ш.”, произтичащо от валидно сключени автомобилна застраховки „Каско” за всяка от посочените вещи, покриваща датата на застрахователното събитие. Присъдил е обезщетение за забава и разноски. В касационната жалба на [фирма] се сочат основанията по чл.281 т.3 предл.1 и 2 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалноправната норма на чл.193 ал.3 ГПК и допуснато нарушение на процесуалния закон по смисъла на т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС – не са предприети процесуални действия по служебно събиране на доказателства относно прекратяването на регистрацията на МПС. Счита за недължимо и акцесорното задължение за плащане на обезщетение за забава. Искането е за касиране на решението на БОС и произнасяне по съществото на спора, като бъдат отхвърлени предявените искове. Съдържа се и евентуално искане за прилагане на чл.293 ал.3 ГПК. Претендира разноски за трите съдебни инстанции при посочени разходи за държавна такса във въззивното и касационното производство. Не е посочен размер на юрк.възнаграждение. В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Р. К.”О. е депозирал отговор в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК за сумата 3000 лв. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК - наличие на противоречива практика по въпроса: „Има ли решаващо значение прекратяването на регистрацията на притежавано от застрахования увредено при тотална щета МПС, съгласно изискването на чл.193 ал.3 КЗ, за евентуална основателност на иска срещу застрахователя”. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по основателността на заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.208 ал.1 КЗ, както и съединени с тях искове с правно основание чл.86 ал.1 КЗ. Претенциите на [фирма] срещу [фирма], произтичат от сключени на 28.01.2009 год. и на 31.03.2009 год. застраховки „Бизнес Каско” за седлови влекач марка „Волво” и за полуремарке марка „Ш.”. На 09.08.2009 год. е настъпило ПТП в резултат на което, съчлененото превозно средство (влекач и полуремарке) са се преобърнали в м.”Боаза”, общ.Т.. Уврежданията на застрахованите вещи са били от естество, водещо до обективна невъзможност за възстановяването им и годност за обикновена употреба, съобразно предназначението им. Поради отказ на застрахователя за заплащане на обезщетение, претенциите са предявени по съдебен ред. В първоинстанционното производство ответникът [фирма] е противопоставил възраженията за липсата на пасивна материалноправна легитимация по отношение на ремаркето, както и за освобождаване на застрахователя от отговорност, поради неспазване на забраната за претоварване. Като е събрал ангажираните от страните доказателства относно твърденията на ищеца и на ответника, Бургаския окръжен съд е уважил до размера съответно на 16024 лв. и 41498.12 лв. предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за седловия влекач и полуремаркето. Присъдил е обезщетение за забава и разноски. С въззивната си жалба, [фирма] за пръв път е въвел възражение за недължимост на плащането, поради липсата на предпоставката на чл.193 ал.3 КЗ – представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Съставът на САС е счел, че възражението не е преклудирано с изтичането на срока по чл.133 ГПК, поради което го е разгледал и го е счел за неоснователно. По поставения правен въпрос са налице противоречиви становища, материализирани чрез: 1/ Обжалвания акт на БАС, според който съдът не следва да поставя под условие с решението си задължението за плащане на застрахователно обезщетение; 2./ Влязлото в Решение № 6183 от 17.09.2012 год. по гр.д.№ 2043/2011 год. на Софийски градски съд, според което осъдителният диспозитив за обезщетението следва да бъде поставен под условие - представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС; 3./ Влязлото в сила към настоящия момент Решение № 1325/14.102011 год. по гр.д.№ 1846/2011 год. на Пловдивския окръжен съд с което искът за заплащане на обезщетение на основание чл.208 ал.1 КЗ е отхвърлен, поради непредставяне в съдебното производство на доказателства за изпълнение на процедурата по чл.193 ал.3 КЗ. Настоящият съдебен състав намира за правилно първото от посочените становища, а именно – за съда не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета или за поставяне на условие в диспозитива на осъдителното решение. Дължимостта на обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193 ал.3 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Поради това и поставянето в диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата. Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта. По същество: От отговора на правния въпрос по който е допуснат касационния контрол, следва и преценката за основателността на жалбата на [фирма]. По отношение на присъденото застрахователно обезщетение, жалбата е неоснователна. Изводът на въззивния съд за дължимостта му, поради това, че прекратяването на регистрацията на МПС (в хипотезата на тотална щета) не е предпоставка за присъждането му, е законосъобразен. Основателен обаче, е доводът на касатора, че не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за забава върху двете главници. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на исковата молба, позовавайки се на чл.113 от Общите условия. Както бе посочено по-горе, доводът по прилагането на чл.193 ал.3 КЗ не е бил въведен пред него. На приложимост на общите условия и чл.107 ал.1 КЗ се е позовал сезираният със спора по чл.86 ал.1 ЗЗД състав на БАС. Бургаските съдилища не са съобразили, че с новелата от 2009 год. на чл.193 ал.3 КЗ, законодателят е въвел допълнително (специално спрямо чл.105 КЗ, към който препраща чл.107 ал.1 КЗ) изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Задължението е въведено ex lege, т.е. не е в зависимост от Общите условия на всеки отделен застраховател. Ще следва да се отбележи, че инициирането на административната процедура не е поставена в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. Предприемането и е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на [фирма] за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. Въззивното решение ще следва да бъде касирано в тази част, като началната дата на обезщетението за забава ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това условие. Касаторът е поискал присъждането на разноски за трите съдебни инстанции. Съобразно частта до която възражението пред БОС, респ.жалбите пред БАС и ВКС е основателно, би следвало да му бъдат присъдени разноски в общ размер 810 лв. за трите съдебни инстанции. На ответника по касация, дължимите разноски за настоящата инстанция възлизат на 2310 лв., съобразно уважената част на жалбата. След компенсация на насрещните задължения за разноски, на [фирма] ще следва да бъдат присъдени по компенсация разноски в размер на 1500 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 121 от 29.11.2013 год. по гр.д.№ 284/2013 год. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него Решение № 184 от 21.06.2013 год. по т.д.№ 405/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта за началната дата на обезщетението за забава, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК да заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на [фирма] с ЕИК обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумите 16024 лв. и 41498.12 лв., считано съответно от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на седлови влекач м.”Волво” мод.”ФХ12” с ДК [рег.номер на МПС] и полуремарке „Ш.” мод.”СКИ 24 8.2” с ДК [рег.номер на МПС] и до окончателното плащане. ОСТАВЯ в сила Решение № 121 от 29.11.2013 год. по гр.д.№ 284/2013 год. на Бургаския апелативен съд в останалата му част. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК да заплати на основание на [фирма] с ЕИК сумата 1500 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.