5 Р Е Ш Е Н И Е № 107 [населено място] , 10.07.2012 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито съдебно заседание на тринадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 998 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. Б. / България / „ АД против решение № 125 / 09.06.2011 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение , 5 състав , по т.д.№ 204/ 2011 год. с което е обезсилено решение № 11 / 04.01.2011 год., постановено по т.д.№ 1621 / 2009 год. на Варненски окръжен съд ,в частта , с която [фирма] и З. Н. О. са осъдени солидарно да заплатят на „ П. Б. / България / „ АД сумата от 22 547,91 лв. , неиздължен остатък по договор за банков кредит № 056- 432816 / 17.03.2008 год., обявен за предсрочно изискуем , ведно със законната лихва от предявяване на иска, като е прекратено производството поради недопустимост на иска . К. навежда касационно основание за неправилност на обжалваното въззивно решение , предвид необоснованост на извода за недопустимо изменение на първоначалния иск, с оглед изменение както на обстоятелствената част, така и на петитума на исковата молба . Ответните страни - [фирма] и З. О. - оспорват касационната жалба, поддържайки като правилни изводите на въззивния съд за предприето от ищеца недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на иска , обусловило прекратяването на производството, с обезсилване постановеното първоинстанционно решение . С определение № 134 / 27.02.2012 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , въззивното решение е допуснато до касационно обжалване , на основание т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС вр. с чл.293 ал.4 вр. с чл.270 ал. 3 пр. трето ГПК , като вероятно недопустимо. Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , съобразно основанията , наведени в касационната жалба и доводите на страните, след проверка на въззивното решение по чл.290 ГПК , намира следното : Производството е образувано по пасивно субективно съединени искове , с правно основание чл.422 ГПК , предявени от „ П. Б. / България / ” АД против [фирма] и З. О., в качеството им на солидарни длъжници по сключен с ищеца договор за паричен кредит, задълженията на ответниците по който са предявени , при условия на обявена предсрочна изискуемост възстановяването на кредита , по реда на чл.417 т.2 ГПК – въз основа извлечение от сметки и за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение № 3964 / 15.07.2009 год. по ч.гр.д № 7383 / 2009 год. на Районен съд Варна , ГК и изпълнителен лист, въз основа разпореждане за незабавно изпълнение . В хода на първоинстанционното производство е представено определение на Варненски окръжен съд, ТО , № 61 / 08.01.2010 год. по ч.т.д. № 1522 / 2009 год. , с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение , на основание чл.419 ГПК и е обезсилен издадения изпълнителен лист . С оглед последното, очевидно заблуден , че се касае за отмяна на заповедта за изпълнение на парично задължение / необжалваема в частта , в която е уважено заявлението , съгласно чл.413 ал.1 ГПК /, ищецът е предприел изменение на иска си от установителен в осъдителен – за осъждане ответниците да заплатят дължимите на основание договора за кредит главница и мораторна лихва за забава , допуснато с определение на съда , на основание чл.214 ал.1 ГПК , в открито съдебно заседание от 13.10.2010 година . Първоинстанционният съд е уважил исковете , солидарно осъждайки ответниците до размера на сумата от 22 547, 91 лв. , ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска , на основание чл.430 вр. с чл.432 ТЗ и отхвърлил в останалата част иска за главница, както и иска за мораторна лихва изцяло . За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част и прекрати производството , въззивният съд е изложил мотиви за недопустимо , с оглед нормата на чл. 214 ал.1 предл.първо и второ ГПК / едновременно изменение на основание и петитум / , изменение на предявените от касатора пасивно субективно съединени искове , от такива с правно основание чл.422 ГПК в осъдителни - с правно основание чл.430 вр. с чл.432 ТЗ . Предходно на този си извод е изложил мотиви за липса на правен интерес за ищеца от предявяването на осъдителен иск, тъй като е отменено единствено разпореждането за незабавно изпълнение , в процедура по обжалване от длъжниците , на основание чл. 419 ГПК , не и самата заповед за незабавно изпълнение . По допустимостта на въззивното решение настоящият състав намира, че порокът на същото ,за който ще изложи съображения по-долу , обуславя неправилност, а не недопустимост , тъй като произнасянето на въззивния съд е в съответствие с правното основание на разгледания от първоинстанционния съд иск , след допуснатото му изменение по реда на чл.214 ГПК . Преценката на въззивния съд относно допустимостта на изменението касае правилността на решението . По правилността му следва да се съобрази следното : Въззивната инстанция , проверявайки допустимостта и правилността на първоинстанционното решение , осъществява контрол и върху правилността на определенията по чл.214 ГПК , неподлежащи на самостоятелно обжалване в хода на производството, съобразявайки на самостоятелно основание процесуалните предпоставки за допустимост на изменения иск , вкл. неправилността на определението за допускане на изменението на иска , при липсата им, като обуславящо порок на решението . Неосъществяването на този контрол е съществено нарушение на съдопроизводствените правила , относими към преценката на допустимостта на иска , във всяка фаза от развитието на производството . Такъв е и настоящият случай , при който е постановено изменение на иска от установителен , с правно основание чл.422 ГПК, в осъдителен - чл.432 вр. с чл.430 ТЗ , при липса на правен интерес от това . Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка от рода на положителните, за която съдът следи служебно . В случая, фактът на постановена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, обусловила предявяването на иска по чл.422 ГПК и съществуването й към момента на постановяване определението по чл.214 ал.1 ГПК,установими по делото , е предпоставял служебно упражняване от първоинстанционния съд на контрол относно наличие на правен интерес , при така поисканото изменение на иска , и недопускането му , поради липса на такъв . Постановеното недопустимо изменение на иска , спрямо което въззивният съд упражнява инстанционен контрол, е предпоставяло обезсилване решението на първоинстанционния и връщане на делото , за произнасяне по предявения установителен иск по чл.422 ГПК . Преценката на правния интерес от предявяването на изменения иск се извършва в цялост , с оглед основанието и петитума му и щом съдът е установил липса на такъв , то това предпоставя недопустимост на изменението на иска в цялост , а оттук извод за недопустимо решение и дължимо произнасяне по първоначалния иск . В случая , обаче, въззивният съд е обезсилил решението и като последица от прието за недопустимо изменение и на основанието и на петитума на първоначалния иск , е прекратил производството. Прекратяването съдът е обосновал с липса на произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск , а по нов , макар недопустимо изменен иск .В съчетание с обезсилване на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес , този му извод се явява необоснован. Решението е вътрешно противоречиво и непоследователно : от една страна се отрича правен интерес от изменения иск и следователно същият е недопустим на това основание , от друга се съобразява произнасянето на първоинстанционния съд по изцяло нов , в резултат на недопустимо изменение на основанието и петитума иск , като изключващо хипотезата на произнасяне по непредявен иск ,респ. връщане на делото за ново разглеждане . Преди всичко не може да бъде споделен извода за изменение на основанието на първоначалния иск по чл.422 ГПК / наред с изменението на петитума от установителен към осъдителен / , с така предявения иск по чл.432 вр. с чл.430 ТЗ . Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата , въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства - както по иска с правно основание чл.422 вр. с чл.417 т.2 ГПК, така и по иска с правно основание чл.432 вр. с чл.430 ТЗ , са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит , респ . изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо солидарно задължените ответници – кредитополучатели , на основание договора . Заповедта за изпълнение на парично задължение и възражението на длъжника по чл.414 ГПК , са предпоставки за упражняване правото на иск по чл.422 ГПК и преценими с оглед допустимостта му , вкл . момента на предявяването му , не и спрямо неговата основателност. Следователно , изводът че е налице изменение на основанието на първоначалния иск , е неправилен . Като е обезсилил първоинстанционното решение , формирайки извод за недопустимост на изменението по чл.214 ал.1 ГПК при предпоставки , различни от действителните - изменение и на основанието и на петитума на първоначалния иск , с оглед което е прекратил производството , въззивният съд е постановил неправилно решение , което следва да се отмени изцяло . При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по допустимостта на изменението на иска единствено с оглед предявеното изменение на петитума на първоначалния иск , съобразявайки и задължението си служебно да следи за правния интерес , в качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на изменения иск и предвид установимата му по делото липса към момента на исканото изменение . Водим от горното , Върховен касационен съд, ТК , състав на второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 125 / 09.06.2011 год. по т.д.№ 204 / 2011 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :