1 5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 355 София, 19.07. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 312 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. И., чрез адв. Д. П. от АК – В., срещу решение № 1513 от 13. 10. 2021 г. по в. гр. д. № 1656/2021 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено решение № 221 от 14. 04. 2021 г. по гр. д. № 199/2020 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от К. С. И. против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че държавата не е собственик на поземлен имот с идентификатор ...............по КККР на [населено място], м. „С. Н.“. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 5, ал. 2 и ал. 3, чл. 68, ал. 1 ЗДС и на чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС - тъй като е зачетено легитимиращото действие на акт за държавна собственост, въпреки в същия да е посочено само общо нормативно основание за съставянето му, но не и конкретно придобивно основание, както и в нарушение на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Подаден е писмен отговор на касационната жалба от държавата, представлявана от юрисконсулт Г. М. Д., в който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Делото има за предмет предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, от К. С. И. против държавата, отрицателен установителен иск за собственост, за признаване за установено между страните по делото, че държавата не е собственик на процесния имот. Правният интерес от иска е обоснован с твърдението, че ищецът е придобил имота, като го е владял от 2005 г. до предявяване на иска на 24. 08. 2020 г., но трябва да отрече правата на държавата, за да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, предвид актуването на имота като държавна собственост. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благуостройството, чрез старши юрисконсулт Е. Н. С., е изразила становища за неоснователност на иска. Поддържа, че ищецът никога не е владял процесния имот, поради което е било невъзможно придобиването му по давност. Твърди и невъзможност за придобиване на имота от ищеца по давност, предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС и на пар. 1 ЗДЗС. Твърди, че имотът е държавна собственост, придобит след проведено през 1973 г., на осн. чл. 63, т. 1 З., за изграждане на Институт за усъвършенстване на учители, отчуждително производство. През 1977 г. институтът бил построен. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с Акт № ........../9. 12. 1973 г. за държавна собственост на недвижим имот (л. 56 от първоинстанционното дело) процесният имот, заедно с други съседни имоти, е актуван като държавна собственост на основание чл. 63, т. 1 З. и заповед № 1619/21. 08. 1967 г. (със същата е одобрен първият регулационен план за местността от 1967 г.), че същият е предоставен на Института за усъвършенстване на учители, а на гърба на акта за държавна собственост са посочени бившите собственици на отчуждените имоти, сред които фигурира, като пореден номер 5, С. И. П. (ищецът е К. С. И.). За имота е съставен и акт № .........../11. 04. 2016 г. за частна държавна собственост, в който като правно основание за съставянето му са посочени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. С. К. (л. 82 от първоинстанционното дело) и комбинирани скици-приложения към нея е прието за установено, че за процесния поземлен имот с идентификатор .................по КККР на [населено място], м. „С. Н.“, с площ от 419 кв.м., са действали следните кадастрални планове: а/. КП от 1956 г., по който имотът попада в територията на имот пл. № ........- с 389 кв.м. и в територията на имот пл. № ...........– с 27 кв.м.; в РЛ към плана имот пл. № ...........е записан на името на К. Х. Г., а имот пл. № ........– на С. и Г. В.; б/. КП от 1977 г., по който имотът попада в имот пл. № ..........- с 331 кв.м., в имот пл. № .........– с 27 кв.м. и в имот „Институт за усъвършенстване на учители“ – с 61 кв.м.; в РЛ към плана имотите са били записани на „Жилфонд“; в/. КП от 1999 г., по който процесният имот е бил записан като имот пл. № ...., а в РЛ към плана – записан на [община]. Прието е за установено, също въз основа на експертизата и комбинирани скици-приложения към нея, че за територията на процесния имот са действали следните регулационни планове: а/. РП от 1967 г., по който 245 кв.м. от имота са предвидени за улица, 82 кв.м. – в парцел предвиден за озеленяване и 92 кв.м. – в строителна площадка, отредена за „Институт за усъвършенстване на учители“; б/. РП от 1982 г., по който процесният имот попада в парцел отреден за озеленяване – с 373 кв.м. и в територия на парцела на Института за усъвършенстване на учители – със 76 кв.м.; в/. РП от 1993 г., по който процесният имот попада в УПИ........., кв. .......– 318 кв.м., в УПИ..........., кв. .......– с 27 кв.м., в УПИ .........., кв. ...........– „За Институт за усъвършенстване на учители“, в кв. ............– с 61 кв.м. Прието е за установено, въз основа на показанията на свидетелите и констатациите на вещото лице, направени след извършен оглед на имота, че същият е запустял и неподдържан. От север граничи с път, от юг има откос и сградата а института, на изток няма граница, на запад има ограда и строеж. В имота има поставени няколко пчелни кошери. Според показанията на свидетелите, сестрата на ищеца живее срещу процесния имот. В процесния имот ищецът от дълги години (повече от петнадесет) поставял пчелни кошери и гледал пчели. В началото ищецът сеел билки и треви, за да се хранят пчелите, бил засадил и дръвчета, повечето от които изсъхнали. Сега в имота има ябълка и круша. Няма пристройка за съхранение на атрибути, необходими за пчеларство. Ищецът и на друго място има пчелни кошери. Понастоящем мястото има вид на запустяло, неподдържано, няма белези някой да се грижи за него – видно и от снимките към заключението на експертизата. Свидетелите са виждали ищеца да „прави нещо по кошерите“. Пълномощникът на ищеца адв. Д. е заявил в последното заседание, че ищецът, като собственик на пчелно семейство, няма регистрация по Закона за пчеларството. От правна страна съдът е приел, че процесният имот е държавна собственост, придобит в резултат на отчуждително производство, проведено в полза на Институт за усъвършенстване на служители, на основание чл. 63, т. 1 З. /отм./. Правото на собственост е доказано с А. № ........../9. 12. 1973 г., в който като придобивно основание на държавата е посочена разпоредбата на чл. 63, т. 1 З. – отчуждаване в полза на Институт за усъвършенстване на служители, което мероприятие е било предвидено по РП от 1967 г., одобрен със заповед № 1619/21. 07. 1967 г., цитирана в акта. Този акт не е оспорен от ищеца и констатацията в акта за възникнало в полза на държавата право на собственост върху процесния имот на посоченото основание не е оборена от събраните по делото доказателства. Няма данни, от които да се направи извод, че отчуждаването е отменено или, че имотът е придобит от физически или юридически лица на някакво основание, при което правото на собственост на държавата да е погасено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Позоваването в акта за държавна собственост на общо нормативно основание за трансформиране на земята в държавна представлява ли годно придобивно основание? 2. Актовете за държавна собственост имат ли правопораждащо действие по отношение на правото на собственост. Твърди се разрешаването им в противоречие с решения на ВКС - решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., 2 г.о., решение № 271 от 30. 10. 2012 г. по гр. д. № 477/2012 г., решение № 67 от 16. 06. 2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., 2 г.о., решение № 269 от 03. 08. 2012 г. по гр. д. № 643/2011 г., 2 г.о. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси. Въззивното решение не съдържа извод, че актът за държавна собственост има правопораждащо действие. Обратното – прието е, че констатацията в А. № .........../9. 12. 1973 г., за възникнало в полза на държавата право на собственост на основание проведено по З. /отм./ отчуждително производство, не е оборена от събраните по делото доказателства, тъй като няма данни за отмяна на отчуждаването или придобиване на имота от физически и юридически лица. Прието е за недоказано и твърдението на ищеца да е осъществявал владение върху имота. Следва да се добави, че поставянето на кошери в имот държавна или общинска собственост и отглеждането на пчели не сочи намерение за своене на имота, доколкото съгласно чл. 11 от Закона за пчеларството, пчелни семейства могат да се настаняват върху земеделски земи и горски територии, собственост на държавата, общините, физически и юридически лица, както и в урегулирани поземлени имоти. По изложените съображения настоящият състав намира, че въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, нито въззивното решение съдържа извод, противоречащ на посочената от касатора съдебна практика. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Г. Д., сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1513 от 13. 10. 2021 г. по в. гр. д. № 1656/2021 г. на ОС – Варна. ОСЪЖДА К. С. И., на осн. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ, да заплати на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Г. М. Д., сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :