Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр. София, 11 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА н. дело № 135 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново против въззивна присъда № 234/08.11.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 122/2012 г. с изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и направено искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВПК поддържа протеста единствено в частта относно оплакването за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия П. за престъпление по чл. 201 от НК, касаещо присвояване на 10 000 лв., дължащо се на неправилна оценка на доказателствата. Не поддържа касационния протест в частта за липсата на произнасяне по въззивен протест срещу оправдаване на същия подсъдим от първата инстанция за присвояване на 218 кв. м. плочки. Подсъдимият лично и чрез защитника си пледира за отхвърляне на протеста като неоснователен, като представя и писмено възражение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 202/01.10.2010 г., постановена по НОХД № 458/2008 г. Свищовският районен съд е признал подсъдимия П. СТОЯНОВ П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 201 от НК за това, че на 05.10.2006 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на БКС ЕАД – ........., присвоил 10 000 лв. (собственост на БКС, представляващи разликата между сумата предадена му от И. П. по договор от 28.08.2006 г. и внесената в касата на БКС), връчени му в това качество да ги управлява, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Оправдал е подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК деянието да е извършено при продължавано престъпление и присвоените пари да са в големи размери. С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил оправдан по всички останали обвинения, вкл. за престъпление по чл. 201 от НК за това, че в периода 27.06.2006 г. – 21.07.2006 г., в същото длъжностно качество и при продължавано престъпление, присвоил 218 кв. м. плочки на стойност 1978. 24 лв. и 8, 2 куб. м. бетон на стойност 593. 60 лв., собственост на БКС ЕАД, връчени му да ги управлява. Първото въззивно производство пред Великотърновския окръжен съд по ВНОХД № 645/2010 г. е било образувано по протест срещу оправдаването на подсъдимия по цитираното обвинение за присвояване на плочки и бетон, както и по жалба на подсъдимия в осъдителната част за присвояване на 10 000 лв. С решение № 246/17.01.2011 г. въззивният съд е потвърдил оспорваната присъда, като е приел протеста и съответно жалбата на подсъдимия за неоснователни. След влизане в сила на присъдата с оглед потвърждаването й от въззивната инстанция с горното решение, което не е подлежало на касационна проверка, искане за възобновяване е подал единствено подсъдимия по повод осъждането му за престъпление по чл. 201 от НК. По този повод е било образувано к. д. № 2019/2011 г., като с решение № 422/21.02.2012 г. ВКС, ІІІ н. о., е възобновил производството по ВНОХД № 645/2010 г., отменил е въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане. При второто въззивно производство по ВНОХД № 122/2012 г. Великотърновският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част, като вместо това е признал подсъдимия П. П. за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл. 201 от НК за присвояването на 10 000 лв. Изложеното дотук съвсем ясно определя, че касационният протест, касаещ оправдаването на подсъдимия П. по обвинението за присвояване на плочки и бетон, което е било потвърдено от въззивната инстанция, е недопустим. Присъдата в тази й оправдателна част е влязла в сила и след като не е инициирано възобновяване по искане на Главния прокурора в указания преклузивен срок по чл. 421 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, същата не подлежи на контрол от ВКС. В обхвата на въззивното производство след възобновяването се включва единствено и само осъждането на подсъдимия П., но не и оправдаването му, потвърдено с решението по ВНОХД № 645/2010 г. Затова доводите на прокурора от ОП – Велико Търново за липса на произнасяне от въззивния съд по това обвинение, чиято съдба вече е разрешена, не могат да бъдат разглеждани. Касационният протест в останалата му част е неоснователен. Видно е от мотивите на ВКС по отменителното му решение по к. д. № 2019/2011 г., че причината за отмяна на въззивното решение в потвърдителната му осъдителна част, е липсата на обективна и съвкупна оценка на доказателствените източници, както и игнориране на такива с оправдателно значение. Прегледът на извършената процесуална работа от въззивния съд при новото разглеждане, както и изложените мотиви, демонстрират, че тези нарушения са поправени и нови не са допуснати. За да приеме, че подсъдимият не извършил инкриминираното му престъпление т. е. като управител на БКС ЕАД – Свищов не е присвоил въпросните 10 000 лв., които е получил от св. П. (от общо 45 000 лв., по договор за строеж на къща от 28.08.2006 г., от които осчетоводени са само 35 000 лв.), въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, събрал е писмени и гласни доказателства, които е проверил и чрез комплексна съдебно икономическа и техническа експертиза. В мотивите си е обсъдил поотделно и в съвкупност доказателствените източници, като е изложил подробни и убедителни съображения поради какви причини е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, че с въпросните 10 000 лв., които действително не са били осчетоводени, е закупил строително желязо, което впоследствие е било вложено в строителството на обекта. Потвърждение за това е намерил както в данните по стоковите разписки № 27/10.11.2006 г. и № 03.12.2006 г. за закупено желязо (коментирайки и недостатъците им, върху които единствено акцентира прокурора), заявленията на св. К. К., че е имал уговорка с подсъдимия за закупуване на по-голямо количество желязо, наличието на такова в двора на БКС в съответно по-голямо количество в сравнение с осчетоводеното, доставката му на обекта и свързаните с това затруднения, сочено от св. Г., влагането на това желязо в строежа, установено от техническия ръководител – св. К., а не на последно място и констатациите по КСИТЕ, че арматурното желязо по цитираните стокови разписки е било включено в конструкцията на сградата. Подробно анализирани са били и показанията на св. Б. Ц., изпълнявал длъжността изпълнителен директор на БКС ЕАД – Свищов след подсъдимия, който ясно е очертал причините, поради които разписките за желязото не са били осчетоводени, въпреки че специално назначени комисии са ревизирали обекта и са установили влагането му в строежа. При тези правилно установени фактически данни, индициращи, че получените в длъжностно качество парични средства, макар да не са били осчетоводени, всъщност са били използвани по предназначение съобразно договора с възложителите и респ. не е налице разпореждане в своя или на другиго полза, законосъобразно подсъдимият П. е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл. 201 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в протеста касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 234/08.11.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 122/2012 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.