Р Е Ш Е Н И Е № 597 гр. София, 11 декември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1940 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Х. С. и по жалба на подсъдимия В. Ф. Т. срещу решение на Софийски апелативен съд № 106 от 13.05.13 г, по ВНОХД № 1171/12, с което е изменена присъда на Пернишки окръжен съд № 17 от 21.05.12 г, по НОХД № 43/11, като подсъдимият С. е оправдан за деянието, извършено на 5.11.2009 г, включено в продължаваното престъпление по чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че в периода от 14.10.09 г до 18.11.09 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, на публично място, без надлежно разрешение, е разпространил високорискови наркотични вещества: хероин, с общо нетно тегло 0, 4703 гр, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 32 %, на обща стойност 30, 57 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, и глоба от 20 000 лв, а подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 2.03.10 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително, е разпространил високорисково наркотично вещество: хероин, с общо нетно тегло 0, 092 гр, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 28 %, на обща стойност 5, 98 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 и т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, както и глоба от 20 000 лв. С жалбата на подсъдимия С. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че осъждането на жалбоподателя почива на показанията на св. Й. и св. Н., дадени на досъдебното производство, отречени от тях пред съда / поради упражнен натиск върху свидетелите /, че е допуснато нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК, че доказателствата, уличаващи подсъдимия С., не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, че при анализа на доказателствата въззивният съд е преповторил съображенията на първата инстанция относно участието на жалбоподателя в инкриминираната престъпна дейност, че в нарушение на материалния закон е прието, че процесните деяния са извършени на публично място. С жалбата на подсъдимия С. се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. С жалбата на подсъдимия Т. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че анализът на доказателствата е опорочен, че осъждането почива само върху показанията на св. Ц. от досъдебното производство, отречени пред съда, и протокола за доброволно предаване, че не е установено жалбоподателят да е продал наркотични вещества на св. Ц. / в тази насока липсват показания на полицейски служители /, че осъждането почива на предположения, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата на подсъдимия Т. се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан или да бъде изменен въззивният акт, като бъде смекчено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия С. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият С. се присъединява към становището на защитата си. Защитата на подсъдимия Т. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият Т. поддържа становището на своя защитник. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. САС е извършил собствен анализ на доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Обсъдени са приобщените показания на св. Й., св. Н. и св. Ц. от досъдебното производство, както и тези, дадени от тях пред съда, и правилно е прието, че следва да бъде дадена вяра на показанията от досъдебното производство. В тази насока е съобразено, че пред съда свидетелите декларативно са се отрекли от предходните си показания, макар и същите да се отличават с конкретност и последователност и да са в пълно съответствие с протоколите за доброволно предаване, с които същите свидетели са предали процесните вещества. Приобщените показания от досъдебното производство кореспондират и на показанията, депозирани от свидетелите-служители на МВР, участвали при разкриване на престъпленията / св. С. С., св. А. С., св. Д. /. Следователно, събраните доказателства, еднозначно подкрепящи обвинителната теза, правилно са послужили като доказателствена основа за постановяване на осъдителната присъда. Вярно е становището, че, в случая, не е приложим чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като изводите по фактите почиват не единствено на показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, а на доказателствата, съвкупно очертаващи съответното деяние, механизма на извършването му и неговия автор. Не е имало основание приобщените показания от досъдебното производство да бъдат преценени като процесуално негодни поради това, че са депозирани в резултат на упражнено спрямо свидетелите насилие. Изяснено е, че твърденията в тази насока са голословни и лишени от доказателствена основа. Свидетелите не са освидетелствани за нанесен им побой / не са представени медицински свидетелства /, а и проверката за истинността на техните твърдения е приключила с постановление на Районна прокуратура, П., от 6.12.10 г, с което е отказано образуване на наказателно производство. Налице са обвинителни доказателства, че подсъдимият Т. е продал на св. Ц. наркотични вещества / в тази насока са приобщените показания на св. Ц. от досъдебното производство и данните от протокола за доброволно предаване на процесното вещество /. САС е обсъдил показанията на полицейските служители-свидетелите С. С., М. Т., В. Д., А. С., Л. С. съобразно действителното им съдържание, давайки правилен отговор на възражението на защитата относно наличието на обективна възможност посочените свидетели да възприемат и да възпроизведат фактите, от значение за делото. Въззивният съд не се е отнесъл безкритично към изводите на първата инстанция, а е потвърдил присъдата само в частта, в която е приел, че е спазен принципът на чл. 303, ал. 2 НПК / по отношение на подсъдимия С. е постановил оправдаване за деянието, извършено на 5.11.09 г /. Казано обобщено, САС е основал вътрешното си убеждение само на факти, доказани по реда и със средствата на НПК, тоест, е спазил изискването на чл. 303, ал. 1 НПК. Неоснователно се твърди, че са преповторени съображенията на първата инстанция. Въззивният съд изрично е посочил кои аргументи на Пернишки окръжен съд споделя и кои от тях не възприема / проведеният от САС доказателствен анализ е израз и на несъгласието с подхода на първата инстанция да се смесват фактическите изводи с доказателствените източници /. Ето защо, настоящата инстанция намери, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което изключва възможността за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането на подсъдимия С. в тази насока не може да бъде удовлетворено. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Касае се за квалифицирани случаи на разпространение на високорискови наркотични вещества - хероин / на „публично място”: на паркинг и прилежащи постройки, а за подсъдимия Т., при условията на „опасен рецидив” / и такава е приетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането на подсъдимия Т. за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / жалбоподателят не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допуснато и релевираното от подсъдимия Т. нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. САС е взел предвид малкото количество на предмета на престъплението и ниската му стойност и е приел, че отговорността на посочения подсъдим следва да се реализира при превес на смекчаващите обстоятелства, към абсолютния минимум на санкцията, предвидена в закона / пет години „лишаване от свобода” и глоба от 20 000 лв /. Жалбоподателят е осъждан многократно, което рефлектира на личната му степен на обществена опасност / извън осъжданията, имащи значение за квалификацията „опасен рецидив” /. Правилно е прието, че, в случая, не са налице основанията на чл. 55 НК: от една страна, не са констатирани многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона, наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Следователно, определените минимални наказания при хипотезата на чл. 54 НК: пет години „лишаване от свобода” и глоба от 20 000 лв, отговарят на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателя Т. за смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 106 от 13.05.2013 г, по ВНОХД № 1171/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: