Ключови фрази
компетентност на граждански или административен съд * преклузивен срок * имуществена отговорност по Закон за държавния служител * обезщетение за вреди

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                О       П       Р        Е        Д        Е       Л       Е       Н        И        Е

 

                                   №                         439

 

                        ГР. София,                16.12.2008 г.

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 8.12.2008 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                                                    МАРИЯ  ИВАНОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1986/08 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. „М” срещу въззивното определение на Софийски градски съд /СГС/ по ч.гр.д. № 1603/08 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.

Налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, вр. с чл.274, ал.3 от ГПК – същественият по делото процесуалноправен въпрос за процесуалния ред, по който се разглежда заявената претенция, е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона / основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК/.

С обжалваното въззивно определение е прието, че предявената от П. П. срещу касатора частична искова претенция по чл.104, ал.1, вр. с чл.121, ал.1,т.3 от ЗДСл. е подсъдна на административния съд на осн. чл.128, ал.1, т.5 от АПК.

Този извод на СГС е законосъобразен – съгл. чл.125 от ЗДСл. имуществените спорове по този закон се предявяват в 3 годишен срок по общия исков ред. С влизане в сила на АПК компетентен да разглежда спорове за обезщетения е административният съд по реда на АПК, на осн.чл.128, ал.1,т.5 от него. Това важи и за хипотезата на отмяна на административни актове като незаконосъобразни преди 1.03.07 г. АПК въвежда принципно новото положение исковете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове да се разглеждат по реда на този кодекс от административните съдилища. Така се реализира принципът на процесуална икономия в административния процес и се осигурява в по-голяма степен адекватна защита на лицата, засегнати от незаконосъобразните актове, като им се спестява неудобството да водят две производства – по оспорване на административния акт и по реализиране на претенцията за обезщетение на вредите от него. При предвидения с АПК нов процесуален ред исковете за тези обезщетения следва да се считат изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища и се разглеждат от административните съдилища. На осн. чл.204, ал.1 от АПК подсъдни на административен съд са и исковете за обезщетения, които се предявявят самостоятелно след извършена отмяна на административния акт по съответния ред, както е в случая.

Въззивното определение е правилно и след допускане на касационното му обжалване следва да се остави в сила.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №1603/08 г. от 26.06.08 г.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: