Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 08.12. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Емилия Донкова при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №1016 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 24.11.2016г. по в.гр.д.№1680/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по предявения от Н. К. К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че [община] не е собственик на имот с №100.27 по П. на местност „А.“, землището на [населено място], [община], област В., с площ от 702 кв.м., при граници: на север имот №40-записан на И. И. И., на изток-имот №28-записан на Р. Д. В., на юг-имот №51-път и на запад-имот №26-записан на Б. И. С.. С определение №404/03.07.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лицето, на което правото на ползване е прекратено при условията на §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правният интерес от иска е обоснован с твърденията за владение върху земеделски имот след 22.11.1997г., но имотът попада в терен, за който ЗСПЗЗ предвижда, че следва да се изготви план на новообразуваните имоти и до приключване на съдебното дирене планът не е изготвен. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в несъответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Излага съображения, че на първо място необосновано въззивният съд е приел, че придобиването на имота от страна на [община] е на основание чл.19 ЗСПЗЗ, на каквото основание общината никога не е заявявала претенции за придобиване на имота, като поддържа че правното основание на съставения акт за частна общинска собственост №6091/04.09.2015г. е чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във вр. с чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Подържа също така, че без наличието на относими за спора доказателства съдът е прел, че Н. К. е доказал фактическите основания, обосноваващи правния му интерес, доколкото същият се позовава на първично придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 22.11.1997г. до подаване на исковата молба на 21.12.2015г. Счита, че за относимия към спора период Н. К. е следвало да противопостави своето владение явно, трайно и необезпокоявано със съзнание за своене, на държавата, респ. на общината, но доколкото на основание §1 от ЗДЗС /редакция бр.107 от 2014г. на ДВ, в сила от 31.12.2014г./ давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017г., това е невъзможно. Поддържа също така, че по делото не са представени доказателства, установяващи началния момент на твърдянато упражнявано владение, нито доказателства, които да установят промяна в основанието на държането на имота от Н. К.. Навежда също така и доводи, свъзани с обстоятелството, че претендираният имот попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за който към настоящия момент е налице висяща административна процедура по изработване на ПНИ, който план може да индивидуализира имота в обособени граници и да се извършва владение точно в тези граници, като поддържа, че съгласно трайно утвърдената съдебна практика на ВКС придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е изключено до одобряването и влизането в сила на ПНИ за съответната местоност, както и че в настоящия случай не е налице идентичност между претендирания имот и новопроектираните имоти по ПНИ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. К. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: Н. К. К. е предявил срещу [община] отрицателен установителен иск с искане да бъде признато за установено, че общината не притежава правото на собственост върху процесния имот с №100.27 по П. за местност „А.“, землището на [населено място], с площ от 702кв.м., като поддържа, че правният му интерес от предявяването на иска се обосновава от обстоятелството, че с решение на ОНС-А. през 1982г. му е предоставено ползването върху имота, но не е упражнил правото си на изкупуване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ; продължил е обаче да упражнява фактическата власт върху имота и от 22.11.1997г. е променил намерението, с което е упражнявал тази фактическа власт, владее го като свой и го е приодобил по давност чрез упражнявано непрекъснато владение до предявяването на иска, но във връзка с предприетите от него действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка неколкократно му е било отказвано издаването на скица от страна на общината и междувременно е издаден акт за частна общинска собственост за имота с вписано основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, с който акт за него се препятства възможността да се снабди с констативен нотариален акт за собственост. С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е допустим, като по делото е доказано наличие на правен интерес от предявяването му. Изложени са съображения, че ищецът обосновава правния си интерес с възможността да придобие процесния имот, актуван като частна общинска собственост, на оригинерно правно основание, т.е. налице е една от хипотезите, визирани в т.1 на ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ установяват, че процесният имот е бил предоставен на Н. К. за ползване по силата на ПМС №1 от 07.01.1981г. и решение №3 от 28.03.1980г. на ОНС-А.; че след прекратяване правото му на ползване по силата на §4 ПЗР ЗСПЗЗ същият не е упражнил правата по §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ, но е продължил да обработва имота и след 1991г., което фактическо състояние продължава и до момента, като в този период никой не е оспорвал владението му, а самият той е говорел за имота като за свой. С оглед на това е прието, че Н. К. е доказал фактическите основания, които обосновават правния му интерес от предявения иск, като въпросът дали са налице пречки за оригинерното придобиване на правото на собственост следва да се разглежда само ако бъде направен извод, че имотът е бил собственост на общината. Според въззивния съд, за да се приеме за осъществено посоченото в съставения на 04.09.2015г. А. №6091 придобивно основание, а именно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица, са общинска собственост, в приложното поле на която разпоредба се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции, което означава и приключване на реституционните процедури за съответната територия по аргумент от чл.19 ЗСПЗЗ, изискващ влязъл в сила план за земеразделяне, респ. карта на възстановената собственост. Доколкото обаче по отношение на процесния имот тече административно производство по изработване на ПНИ, което и към настоящия момент не е завършило, и за територията, в която попада процесния имот има одобрен единствено помощен кадастрален план, но не и ПНИ, индивидуализиращ имотите, собствеността върху които се възстановява, според въззивния съд не може да се приеме, че възстановяването на собствеността е приключило, респ. че процесният имот е останал незаявен за възстановяване. С оглед на това е прието, че общината не се легитимира като собственик на имот №100.27 по П. на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Така изложените от въззивния съд съображения и наведените от спорещите страни доводи, както и формираната към настоящия момент практика на ВКС по приложението на ЗСПЗЗ, са обосновали извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения отрицателен иск в подобна на настоящата хипотеза. Настоящият състав приема, че когато лицето, чието право на ползване е прекратено при условията на §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, обосновава правния си инретес от предявяване на отрицателен установителен иск с твърдения за владение върху земеделска земя след 22.11.1997г., но имотът попада в терен, за който ЗСПЗЗ предвижда, че следва да се изготви план на нообразуваните имоти, отрицателният иск за собственост е недопустим, ако и до приключване на съдебното дирене планът не е изготвен. Съображенията за това са следните: Според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 на ТР №8/2012г., правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за правото на собственост е налице и в хипотези, при които за предявилото иска лице съществува възможност, отричайки правото на собственост на ответника, да придобие самостоятелно вещно право върху същия имот. За да се приеме, че предявяването на отрицателния установителен иск е допустимо, осъществяването на такава възможност за предявилото иска лице /ако правата на ответника бъдат отречени със сила на присъдено нещо/ следва да е и обективно възможно,т.е. при извършването на преценка за допустимостта на иска следва да се вземе предвид и доколко към момента на разрешаване на спора е възможно да бъде придобито и притежавано право на собственост върху съответната част от земната повърхност /недвижим имот/, тъй като липсата на такава възможност за всеки един от спорещите субекти обуславя недопустимост и на исковата защита. В практиката си ГК на ВКС приема, че във всеки конкретен случай при спор за право на собственост върху земеделски земи, които са били включени в кооперативни и държавни земеделски стопанства, за възможността такова право да бъде придобито, следва да се извършва преценка въз основа на действащата към момента на осъществяване на твърдяното придобивно основание редакция на ЗСПЗЗ /решение №839/11.08.2011г. по гр.д.№1308/2009г. на Първо ГО на ВКС/. Допустимо е ползвател с права върху земеделски имот по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ да придобие предоставения за ползване имот и по давност /решение №125/27.05.2014г. по гр.д.№114/2014г. на Първо ГО на ВКС/, но доколкото имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн.дв.бр.68/1999г. той може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ /решение №185/25.06.2013г. по гр.д.№2066/2013г. на Първо ГО и посочените в него решения на други тричленни състави на ГК на ВКС/, като съображенията за това се извеждат от специалния статут на тези недвижими имоти. Всяка част от земната повърхност, която хората ползват и обработват, съществува реално в обективната действителност, но правилата, при които се придобива и условията, при които се притежава право на собственост върху такава част /недвижим имот/ се определят от законодателството, което се прилага за съответната територия. И за да се приеме, че придобиването на право на собственост върху конкретен недвижим имот е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на твърдяния придобивен способ, но и да са спазени специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими имоти. По отношение на земеделските земи, които след извършеното след 09.09.1944г. обобществяване са включени в кооперативни и държавни земеделски стопанства, законодателят е установил специални правила в ЗСПЗЗ и нормативните актове по неговото приложение. Тези правила определят начина, по който към релевантния момент следва да бъде извършена индивидуализацията на обобществените земеделски земи, чиито реални граници са били заличени, като индивидуализацията представлява предпоставка както за възстановяване правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за придобиване на такова право от трети лица, вкл. от ползватели, от общината или от лица, които са установили самостоятелна фактическа власт върху такива имоти с намерението да придобият собствеността по давност. Посредством установената в ЗСПЗЗ система от правни норми, на територията, в която се намират обобществените земеделски земи, се обособяват самостоятелни недвижими имоти, които могат да бъдат обект на придобиване на вещни права по предвидените в закона способи. Според обстоятелството дали за съответната територия съществува предходен кадастрален план, дали тази територия е застроена към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, дали част от нея е била предоставена за ползване по предвидения в закона ред, както и с оглед предназначението й към настоящия момент, правилата за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост, са различни, като преценката дали имотът е надлежно индивидуализиран, следва да бъде извършена според правилата, действащи към момента, към който се твърди осъществяването на съответните факти, респ. се заявява за защита по съдебен ред съответното вещно право. След изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този план е одобрен и влязъл в сила е възможно придобиване право на собственост по който и да е от предвидените в закона способи. С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ не само се обособяват самостоятелни обекти. Към този момент се определя също така дали имотът подлежи на възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл.19 ЗСПЗЗ или чл.25 от същия закон, т.е. не само че към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото добива характеристиките на годен обект за придобиване и притежание на вещни права, но и се установява яснота по отношение на възможността правото на собственост да бъде придобито чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в §4 /в този смисъл решение №203/18.10.2016г. по гр.д.№1703/2016г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че въпросът за приложението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, както и за възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, меродавно е обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за съответната територия е приключила/. Преди приемането и влизането в сила на ПНИ следователно спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се е твърди, че се е осъществило след 1997г., респ. търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени. А след като предявилото отрицателния установителен иск лице не би могло да реализира такава правна възможност като пречката за това е идентична с пречките за установяване правата на ответника, то следва да се приеме, че не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск. Ако към определен момент ПНИ все още не е одобрен, но фактическата власт върху имота е установена преди 1997г. меродавно и определящо е обстоятелството дали към момента на изтичане на предвидения в чл.79 ЗС срок е било допустимо и възможно придобиването на правото на собственост от ползвател, респ. придобиване на оспорваното от него право, удостоверено със съставен АЧОС. По същите съображения съставите на ГК на ВКС приемат, че едва след изработване и влизане на ПНИ в сила са допустими отрицателните установителни искове за имоти, които се намират в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, предявени от лица, претендиращи придобиване на право на собственост чрез изкупуване по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ или чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /решение №68/13.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№791/2010г.; решение №101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1998/2009г.; решение №477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№367/2009г./. В настоящия случай по делото не се спори, че към момента на приключване на съдебното дирене пред инстанциите по същество ПНИ за местността, в която се намира спорния имот, все още не е изготвен. Неправилно въззивният съд е приел, че това обстоятелство следва да бъде взето предвид при извършването на преценка за основателността на иска. С оглед твърденията за наличие на правен интерес /осъществяване на фактическа власт върху имота след 22.11.1997г. от лице, на което правото на ползване е прекратено при условията на §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ/ и позоваването от страна на общината на разпоредбата на чл.25 ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че наличието на влязъл в сила ПНИ е обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск. В подобни хипотези първо следва да бъде извършена преценка за възможността да бъде придобито и притежавано право на собственост върху съответната част от земната повърхност /недвижим имот/, тъй като наличието на такава възможност обуславя допустимостта на исковата защита на вещното право. И само ако се приеме, че е допустимо осъществяване защитата на претендираното право на собственост по съдебен ред, съдът извършва преценка за възможността спорещите правни субекти да придобият това вещно право, респ. за наличието на законови пречки за осъществяване на твърдян от тях придобивен способ. След като ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност както за установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното от ищеца право, следва да се приеме, че предявеният отрицателен иск е недопустим поради липса на правен интерес. По реда на чл.293, ал.4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №1496, постановено от Варненския окръжен съд, гражданско отделение на 23.11.2016г. по в.гр.д.№1680/2016г. и решение №2647, постановено на 29.06.2016г. по гр.д.№12254/2015г. по описа на Варненския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения от Н. К. К. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че [община] не е собственик на имот с №100.27 по П. на местност „А.“, землището на [населено място]. Решението е окончателно. Председател: Членове: