Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 160 гр. София, 18.02.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  единадесети февруари  две хиляди и десета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ    при участието на секретаря Иванова    . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  839/2009 година.   Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Й. срещу решение №193 от 01.07.2008г по гр.дело № 3692/2007г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 16.07.2007г на Софийски районен съд. Без да бъде разглеждан по същество трудов спор по чл. 358 ал.2 от КТ е отхвърлен иск за незаконосъобразност на наложено дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение”, приет за предявен срещу ненадлежна страна в лицето на привлечения ответник физическо лице , директор на училище , в качеството му на работодател. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и процесуално незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващия за спора извод , срещу кого действително е предявен иска в случая. Ответникът в касационното производство не е заявил становище . С определение №604 от 11.06.2009г състав на ІІІг.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК предвид противоречиво решаване на въпроса за процесуалните действия на съда и пасивната материална легитимация в трудовия спор , при поименно посочване в титулната част на исковата молба на лице , което не е това на работодателя, а на негов представляващ . При трудов спор относно законосъобразността на наказание по чл. 358 ал.2 от КТ , Софийски градски съд на свой ред е приел ,че съдържанието на исковата молба в титулната част и заявените от ищцата Р. Д. Й. уточнения спрямо лицето на ответника , дават основание искът да се приеме за предявен срещу ненадлежна страна, т.е срещу директорката на училището като физическо лице . Макар от съдържанието на исковата молба да е било ясно кой е легитимираният в трудовия спор работодател ,същата е оставена без движение като по реда на чл. 100 ал.1 от ГПК (отм) е изискано уточнение за това . Постъпило е уточнение , че посочената И. М. е „ответник” в качеството си на директор на 1. СОУ„Б”гр. София. Въпреки изрично поддържаното по въззивната жалба , че ответник в спора е именно училището , а посоченото в исковата молба физическо лице е с оглед качеството му на директор ,т.е представляващ , въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение за отхвъряне на иска по същество и е споделил единственото решаващо съображение на първостепенния съд ,че след указание и по реда на чл. 100 ал.1 вр. чл. 98 б. „б” от ГПК(отм) самата ищца е заявила друго . При основанията на чл. 291 т.1 от ГПК Върховен касационен съд намира следното : Допуснатото до касационна проверка решение на Софийски градски съд поставя процесуалния въпрос за съдържанието на указанията по отстраняване нередовности на искова молба и последиците им , ако тези действия са неправилни ,в т.ч. за случаи , които налагат съобразяване с разпоредбата на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и същевременно страната допуска неточна употреба на термини и понятия с юридическо значение , по повод на изискани от нея уточнения. Пряко от съдържанието на чл.100 ал.1 ГПК (отм), а и от последователно поддържаното в практиката на Върховен касационен съд разбиране за естеството и обема служебни задължения на съда по прилагането на нормата следва , че за да бъде надлежно указан за отстраняване един недостатък на исковата молба , той трябва да е наличен , констатиран и конкретно посочен от съда в съобщението до ищеца . Щом от съдържанието на исковата молба е ясно какво се иска в настоящия трудов спор и срещу кого се претендира основанието за отмяна на наложено дисциплинарно наказание , изписването на директора на едно учебно заведение по име ,вместо да се изпише наименованието на самото училище , може са яви единствено недостатък по смисъла на чл. 98 ал.1 б.”а” ГПК (отм) с оглед констатация, че в титулната част е посочен законен представител на ответника , но липсва посочено името на самия ответник. Вместо да констатира този недостатък и да укаже поправянето му,макар в конкретния случай това да не е било наложително ,съдът е указал на ищцата избор на възможности кой да бъде ответник при положение, че изложените в исковата молба обстоятелства не позволяват подобен избор при заявеното материално право, не го позволява и закона , сочейки изрично легитимираните в трудовия спор лица и страни . Несъответни на същинското служебното задължение на съда като правозащитен орган е да се дават указания , с които на страната се поставя избор дали да насочи иска си срещу посочения представител (като физически лице ) или срещу представлявания работодател . Съдебно указание ищецът да избира между две възможности за персонално посочване на ответник , едната от които пряко обуславя десезиране , недопустимост или отхвърляне на иска му , компроментира правото на искова защита и правораздавателната роля на съда. Поради процесуалната си незаконосъобразност, подобно съдебно действие не може да обвърже страната с погрешно уточняване на ответник по делото и така формално да се обоснове отхвърлянето на иска ,както неправилно е приел въззивния Софийски градски съд в решаващия си състав (при особено мнение на докладчика ), обективирайки с решението си една порочна практика . Предвид гореизложеното , касационната жалба на Р. Д. Й. е по същество основателна . Като е приел за законосъобразни неправилните действия на районния съд по указанието за избор на ответник и на свой ред е извел съдържание на този избор , несъответно на волеизявленията на ищцата и на обстоятелствата по иска ,въззивният съд е допуснал сочените от касаторката съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК. В съществено нарушение на задълженията си , произтичащи от основните начала на Гл. І от ГПК (отм) , Софийски градски съд е изчерпал решаващата си дейност с констатацията , че физическото лице директор на училище не е работодател , но тъй като ищцата е посочила него , касае се за ненадлежна страна в материалноправен смисъл и искът подлежи на отхвърляне . Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Софийски градски съд ,който да разгледа спора по същество като призове действителните страни в правоотношението .   Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.       Р Е Ш И :     Отменява решение №193 от 01.07.2008г по гр.дело № 3692/2007г. на Софийски градски съд, ІV а отд . и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: