Ключови фрази
Изкупуване на част от съсобствен имот * право на изкупуване * преклузивен срок * съсобственост * предложение за изкупуване * договор за замяна * уравнение на дялове


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

СОФИЯ, 03.08.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1430/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Д. като пълномощник на И. Г. П., против решение № 672 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 169/08 г. на Софийски апелативен съд. Развити са доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответницата по касационната жалба Д. С. М. чрез адв. А. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
След подаване на касационната жалба е починала ответницата по касация Е. Н. М., чийто единствен наследник по закон е касаторът И. Г. П..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решението на Софийски градски съд, постановено на 18.06.2007 г. по гр.д. № 1761/06 г. и е прекратено производството по делото по предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС. По делото е прието за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот е бил съсобствен между ищеца И. Г. П. и неговата майка Е. Н. М.. С нотариален акт № 106, т.І, дело № 90 от 27.05.2005 г. на нотариус К. К., Е. М. прехвърлила на ответницата Д. С. М. собствената си 1/2 ид. част от жилището, находящо се на [улица], ет.5, ап.5 със застроена площ 114 кв.м. Сделката е оформена като договор за замяна, като приобретателката Д. М. е прехвърлила на Е. М. собствеността върху свои движими вещи - климатик, перална машина и хладилник, общо на стойност 1758.44 лв. и доплатила за уравнение дела на прехвърлителката Е. М. сумата 32 610 лв.
Въззивният съд е приел, че към така сключения договор е приложима разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС, тъй като дадените като насрещна престация електроуреди са родово определени вещи и биха могли да бъдат осигурени от всеки друг приобретател на недвижимия имот. Освен това тяхната стойност е значително по- малка от доплатената за уравнение сума. Тъй като обаче искът по чл. 33, ал.2 ЗС е бил предявен на 07.03.2006 г., т.е. след изтичането на два месеца след извършване на сделката, въззивният съд е направил извод, че е недопустим. Мотивирал се е с това, че продажбата се вписва в нотариалните книги, които са публични и всеки съсобственик би могъл да узнае за нея.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос от кой момент започва да тече преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената идеална част от съсобствен недвижим имот.
В представените към касационната жалба решение № 72 от 01.07.1959 г. по гр.д. № 48/59 г. на ОСГК; решение № 953/1959 г. по гр.д. № 943/59 г. на І г.о.; решение № 100/95 от 01.03.1995 г. по гр.д. № 1430/93 г. на ІV г.о.; решение № 449/02 г. от 27.06.2002 г. по гр.д. № 703/01 г. на І. г.о.; решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 690/08 г. и решение № 1269 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 3800/07 г. , е прието, че когато идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл. 33, ал.2 ЗС започва да тече от момента на узнаване на продажбата. Само при наличие на отправена покана, този срок започва да тече от момента на извършване на продажбата.
Настоящият състав счита тази съдебна практика за правилна и я споделя изцяло. Съображенията, наложили установяването й са, че при неизпълнение на задължението на съсобственика- продавач да предложи идеалната си част за продажба на другите съсобственици, последните няма как да узнаят за намерението му да продаде тази част, нито за условията на договора. Вярно е, че договорите за продажба подлежат на вписване съгласно чл. 112, б.”а” ЗС и чл. 4, б.”а”ПВ, както и че книгите за вписване са публични и всеки може да узнае за извършеното разпореждане, но нито е приемливо, нито е правно оправдано да се вменява в задължение на съсобственика периодично, през по - малко от два месеца, да прави справки в службата по вписванията, за да упражни правото си на изкупуване в срок. Практиката, според която когато съсобственикът не е бил поканен да изкупи идеалната част, срокът за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС започва да тече от узнаване на продажбата, стимулира добросъвестното изпълнение на задълженията на продавача по чл. 33, ал.1 ЗС.
Правилно е становището на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС може да намери приложение към процесния договор за замяна, който следва да се приравни на продажба предвид уговорената в т.2 от договора престация на движими вещи, тъй като марката и моделът на съответните електроуреди, чрез които са описани тези вещи, са белези, които макар и по - тясно, характеризират рода.
По делото е безспорно установено, че касаторът не е бил поканен да купи дела на своята майка от съсобствения недвижим имот. С оглед на това, съобразно посочената по- горе практика, началният момент на срока за предявяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС следва да бъде отнесен към момента на узнаване на продажбата, а не към момента на извършването й. Затова като е приел, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал.2 ЗС, считано от датата на извършване на продажбата, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на постановеното решение.
Следва да се посочи също, че упражняването на правото на изкупуване в срока по чл. 33, ал.2 ЗС е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на предявения иск. Поради това неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, което обосновава самостоятелно основание по чл. 281,т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :




ОТМЕНЯ решение № 672 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 169/08 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: