Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр.София , 05 юли 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесета и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА ри участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Галина Стоянова, след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 374/2021 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното производство по внохд №196/2020 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В искането се твърди, че постановявайки оправдателна присъда спрямо подсъдимата А. Н., въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Според Главния прокурор това е така, тъй като независимо, че подсъдимата е била назначена за пазач на запорираната вещ на основание чл.470-472 от ГПК, тя се е разпоредила с нея, като я е продала. Цитирани са съдебни решения по граждански дела на ВКС, съгласно които, продажбата на МПС, за която е съставена само фактура е действителна, независимо, че според ЗДвП се изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите като форма за действителност на сделката. Когато продажбата представлява търговска сделка, за която са приложими правилата на чл.293 от ТЗ и страните не са оспорили действителността й, какъвто е настоящият случай, продажбата не е нищожна. С други думи налице е юридическо разпореждане със запорираната вещ. Искането е да се възобнови внохд №196/2020 г. по описа на ОС-Кюстендил, да се отмени постановената от него присъда №7/18.06.2020 г. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в него и с направеното искане. Защитникът на осъдената А. Н.- адв.М., счита, че не е бил нарушен материалния закон при постановяване на оправдателната присъда от ОС-Кюстендил, поради което моли искането за възобновяване на наказателното дело да бъде оставено без уважение. Осъдената А. А. Н., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция, поради което не взема становище по искането за възобновяване на Главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК. Въззивната присъда е влязла в сила на 11.01.2021 г. - датата на която е влязло в сила определението за връщане на касационния протест, съобразно разрешението, дадено в т.2 изр.3 от ТР №5/2018 г. на ОСНК на ВКС. Искането на Главния прокурор е подадено на 31.03.2021 г., т.е в шестмесечния срок по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №7 от 18.02.2020 г., постановена по нохд №786/2018 г., Кюстендилски районен съд е признал подсъдимата А. А. Н. за виновна в това, че на 01.02.2016 г. в [населено място], в качеството си на собственик и представляващ „фирма“, се е разпоредила със запорирана от ЧСИ движима вещ- влекач марка „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „фирма“, оставена й да я пази, като я продала на „фирма“ и от деянието са последвали значителни щети в размер на 10 296 лв., поради което и на основание чл.217 ал.4 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, както и на наказание глоба в размер на 200 лв. В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимата, пред Окръжен съд-гр.Кюстендил е било образувано внохд №196/2020 г., приключило с нова въззивна присъда №7 от 18.06.2020 г., с която първоинстанционният съдебен акт е бил отменен, подсъдимата А. А. Н. призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.217 ал.4 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 от НК. За съставомерността на престъплението по чл.217 ал.3 от НК от обективна страна се изисква неговия предмет да бъде запорирана или заложена движима вещ, като субектът на деянието има фактическа власт върху вещта на особено правно основание- тя му е оставена да я пази. Възлагането за пазене произтича от определено правно действие /разпореждане на съдия –изпълнител, сключване на договор за залог/ и деецът няма разпоредителна власт върху вещта. Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и представлява акт на имуществено разпореждане с вещта, което може да се осъществи чрез юридическо или фактическо разпореждане. Когато деецът, пазач на съответната вещ, наруши забраната за разпореждане с нея, реализира състава на това престъпление. По настоящият казус, няма спор, че фирмата на осъдената А. Н.- „фирма“ – /населено място/, е била собственик на МПС- влекач, марка „марка", върху която вещ по изп.д. №186/14 г. е бил наложен запор от ЧСИ Н.С., както и че за пазач на превозното средство на основание чл.470-472 ГПК е била назначена именно тя. Не съществува спор и за това, че подсъдимата е продала на „фирма“ запорираната вещ, за което е била съставена фактура, като сумата по фактурата е била заплатена от управителя на Е. -М.М., която получила камиона, в последствие изпратен в /държава/. За да постанови оправдателната присъда, Кюстендилски окръжен съд е приел, че не е налице юридическо разпореждане с предмета на престъплението- МПС, тъй като продажбата не е осъществена по предвидения в чл.144 от ЗДвП ред, а именно с писмен договор за покупко –продажба с нотариална заверка на подписите, като условие за нейната действителност. А щом това е така, според съда, собствеността не е прехвърлена от подсъдимата на купувача, затова и извършеното разпореждане със запорираната вещ не е довело до невъзможност върху вещта да се упражнят произтичащите от запора действия от органа по принудителното изпълнение. Освен това, в мотивите съдът е отразил, че липсват доказателства за фактическото погиване на вещта, което да е пречка за принудителното изпълнение и което би могло да се осъществи с установяване местоположението на запорираната вещ, доколкото е собственост на подсъдимата. ВКС не споделя правните изводи на решаващата въззивна инстанция. На първо място, сделката по отношение на процесното МПС е търговска по смисъла на чл. 286 ал.1 от ТЗ /„Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие“/, тъй като тя е сключена между търговци и е свързана с предмета на дейност на „фирма“, а именно внос и износ на МПС-та. След като сделката е търговска, за нея важат правилата, визирани в раздел II на глава Двадесет и първа от ТЗ. Съгласно чл.293 ал.3 от ТЗ „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението“. Това означава, че независимо, че не е спазена предвидената в ЗДвП форма /чл.144 ал.2/- писмен договор с нотариална заверка на подписите, сделката не е нищожна, тъй като нито една от страните по нея не е имала поведение, от което да е възможно да се направи извод, че е оспорвала действителността на изявлението за сключването на сделката. Точно обратното, издадена е била фактура, съдържаща всички реквизити на продажба, която фактура е била осчетоводена, цената по сделката е била платена, вещта е била фактически предадена на купувача, който от своя страна я е изнесъл от Р.България, през /държава/ за /държава/. С други думи юридическото разпореждане с вещта е било налице. Престъплението е довършено, тъй като разпоредителното действие е довело до невъзможност вещта да бъде продадена от съдия-изпълнителя, с цел удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело. Неправилно е разбирането на окръжния съд, че само фактическото погиване на предмета на престъплението е пречка за принудително изпълнение върху нея. Достатъчно е, че запорираната вещ не може да бъде открита за целите на изпълнителното производство. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че разпореждането с вещта може да бъде не само юридическо, а и фактическо, стига то да е довело до невъзможност от насочване на изпълнението спрямо нея /например вещта да е била укрита/. С оглед на горните съображения, ВКС намира, че въззивният съд при вземане на своето решение по правото, е допуснал нарушение на материалния закон- касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Независимо от горното, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че посочените в искането за възобновяване съдебни решения на ВКС по граждански дела №5143/2014 г. и №3977/2008 г., касаят хипотезата на чл.144 ал.1 от ЗДвП, когато МПС не е регистрирано в България, а в друга страна, което обосновава прехвърлянето на собствеността им само с писмен договор, поради което и не се позовава на тези съдени актове. В заключение, при постановяване на оправдателната присъда спрямо подсъдимата, въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, поради което наказателното производство по делото следва да бъде възобновено, а новата въззивна присъда отменена. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивна присъда №7 от 18.06.2020 г., постановена по внохд №196/2020 г. на Кюстендилски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/