4 Р Е Ш Е Н И Е № 296 гр. София, 11.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1053 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по подадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД молба от 22.02.2016г. за отмяна на влязло в сила решение № 293 / 01.06.2010 г. по т.д. № 3212/ 2009 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 495 / 29.05.2007 г. по т.д. № 617/2007 г. на Софийски градски съд (поправено с решение № 783 от 29.10.2009 г.), с което молителят е осъден да заплати суми - по 74 954,55 лева на всеки от тримата ищци - Н. П., Н. П. и Д. К., представляващи възнаграждения по чл.15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели за периода от 17.04.2002 г. до 01.03.2004 г., като автори на служебно изобретение, за което е издаден патент № BG 64449, на което молителят е патентопритежател. Молителят твърди, че правото на възнаграждение на ищците се основава на издадения патент за твърдяното от тях служебно изобретение. С решение от 20.11.2015 г. на Патентното ведомство, в сила от 18.07.2016 г., е обявена пълната недействителност на патент № BG 64449, като на основание чл. 26, ал. 6 ЗПРПМ, процесният патент е загубил действието си с обратна сила – още от момента на подаване на заявката. Единствените права, които не се засягат от недействителността са тези по чл. 26, ал. 8 ЗПРПМ, като правото на възнаграждение по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ не е между тях. С оглед отмяната на акта на Патентното ведомство, на което се основава влязлото в сила решение, се иска отмяната на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ГПК. Ответниците по молбата, Н. П., Н. П. и Д. К., считат молбата за неоснователна. Сочат, че процесният патент е ползван от молителя през периода от 1998г. до края на 2008г., когато заради закриване на нефтохимично производство е отпаднала необходимостта за използването му. Бившият директор на производствените въпроси на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, от когото е зависило използването на патента, през 2004г., в качеството си на трето лице (въпреки, че има с молителя сключен граждански договор) е поискал от ПВ обявяването на патента за недействителен. Ответниците по молбата правят възражение за погасителна давност, тъй като присъденото възнаграждение е за период от 17.04.2002 г. до 01.03.2004 г., като се позовават и на разпоредбите на чл. 15, ал. 7 и чл. 26, ал. 7 ЗПРПМ. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което се уважават исковете, Апелативният съд е приел, че тримата ищци – ответници по молбата за отмяна, са автори на служебно изобретение, регисторов № 64449, по см. на чл. 15 ЗПРПМ, заявено на 12.02.2001 г. и представляващо „метод за алкиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, с патентопритежател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, при чието създаване те са се намирали в трудови правоотношения с дружеството. Между ищците и ответника не е бил сключен договор, нито за създаването на изобретението, нито за уговаряне на дължимото възнаграждение. „Лукойл Нефтохим Бургас” АД е внедрил процесното изобретение още преди регистрацията на патента за него в ПВ, считано от 01.11.1998 г., когато е пристъпено към редовна експлоатация на технологията, когато в суровината за алкилиране не достига изобутан. Прието е, че на основание чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право на справедливо възнаграждение, дължимо от работодателя, ако такова не е било предвидено в съответния договор, при чието определяне се вземат предвид печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента, ценността на изобретението и приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Безспорно по делото е, че присъдените с решението суми са изплатени на ответниците по молбата. С решение № 267 от 20.11.2015г. на специализиран състав от отдел „Спорове” при Патентното ведомство на Република България на основание чл.58, ал.5, т.2 вр. чл. 26, ал. 3, т.1 от ЗПРПМ е обявена пълна недействителност на издадения патент № BG 64449 „Метод за алкиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, с патентопритежател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. В производството пред ПВ патентопритежателят е поддържал становище, че изобретението не е патентноспособно. Срещу решението е подадена жалба от ответниците по молбата за отмяна, в качеството им на служебни изобретатели, която е оставена без разглеждане с определение № 1859 от 31.03.2016 г. по адм. Д- № 2571/2016 г. на Административен съд – София - град, потвърдено с определение № 8992 от 18.07.2016 г. по адм.д. № 5190/2016 г. на ВАС. В акта на ВАС е мотивирано, че съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право да бъде посочен като автор и право на справедливо възнаграждение. Правото на посочването като автор не му дава право самостоятелно, извън притежателя на патента, да се разпорежда с изобретението в това число да оспорва решението за обявяване на недействителност на патента, поради което качеството на заинтересована страна по чл. 58, ал. 2 ЗПРПМ има само патентопритежателят, но не и авторът на служебното изобретение. Правото на автора на служебно изобретение е обвързано и в зависимост от съществуването на правото на патент на заявителя - работодател. Аргументирано е, че с обявяването на патента за недействителен не се погасява правото им на възнаграждение от работодателя - патентопритежател. Въз основа на това е направен извод, че липсват гарантирани от закона права на авторите на служебното изобретение, които да могат да бъдат засегнати от обявяването на недействителността на патента, с оглед на което същите нямат право на жалба. Решението на Патентното ведомство е влязло в сила на 18.07.2016 г. Молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя решението, чиято отмяна се търси да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Отмененият акт трябва пряко да обуславя конкретния изход на спора по исковото производство т.е. ако актът не съществуваше, даденото от исковия съд разрешение на правния спор, съобразно изложените от него мотиви, би било друго. Съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗПРПМ, с обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаване на заявката. Изключения от това правило са предвидени в чл. 26 , ал. 8, т. 1 и т. 2 ЗПРПМ, според който недействителността на патента не засяга влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени /т.1/, както и лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако е уговорено друго /т.2/. По аргумент за по - силното основание от чл. 26, ал. 8, т. 2 ЗПРПМ, след като недействителността на патента не води до недължимост на заплатено на патентопритежател възнаграждение от лицензополучател, то тази недействителност не засяга и заплатените възнаграждения от патентопритежателя на авторите на служебни изобретения преди обявяването на недействителността. С оглед на това, въпреки че въззивната инстанция се е позовала на патента, по който ищците - ответниците по молбата за отмяна, са автори на служебно изобретение, постановеният от ПВ административен акт за обявяване на недействителността на патента не би довел до различен изход на спора по делото, доколкото недействителността не засяга реализирани вече права на възнаграждение от авторите на служебното изобретение срещу патентопритежателя. С оглед изложеното, не е налице соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязло в сила решение № 293 / 01.06.2010 г. по т.д. № 3212/ 2009 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 495 / 29.05.2007 г. по т.д. № 617/2007 г. на Софийски градски съд (поправено с решение № 783 от 29.10.2009 г.). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.