Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр.София, 29.05.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретяря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 890 описа за 2012год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 25.04.2012г. по гр.д.№3377/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД. С определение от 14.02.2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпросите за това следва ли моментът на извършване на деянието, за което ищецът е осъден да се счита за момент на придобиване имущество от престъпна дейност и следва ли когато не е доказан законен източник за придобитото имущество да се счете за неоснователен иска, когато придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, за която лицето е осъдено. Жалбоподателят - К. /КОНПИ/, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения иск. Ответникът С. Д. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Ответниците М. Д. Л. и [фирма], не се явават и не изпращат представител. П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени,а предявеният иск следва да бъде уважен. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на К. /правоприемник на К. - К./ с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за отнемане в полза на държавата на имущество с обща стойност 959685 лева, придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ “К. х.- С. Л., М. Л.” за периода от 1990 г. - 2007 г. Съдът е приел за установуно, че С. Л. се е вписал през 1998г. като [фирма], дейността на който е била прекратена през 2000г. Установено е също така, че през 1999 г. последният се е вписал като [фирма], а през 2006 г. е прехвърлил с продажба търговското предприятие на съпругата си М. Л., с която е сключил граждански брак на 03.12.2000г. видно от удостоверение за граждански брак № 14/03.12.2000г. Прието е, че след продажбата на предприятието М. Л. и осъществявала търговска дейност като ЕТ “К. х.- С. Л., М. Л.”. Установено е, че с влязла в сила присъда № 265 от 04.06.2008г., по н.о.х.д. № 101/2007 г. на Районен съд Сандански С. Л. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.155, ал. 3, във вр. с ал. 2 НК за това, че през периода от месец януари на 2005 г. до 15.04.2005г., в съучастие с К. Т., систематически са предоставяли помещения - стаи от хотел „Л.”, находящ се в [населено място] на различни лица за полови сношения с користна цел. С решение, постановено по в.н.о.х.д. № 530/2008 г. на Окръжен съд Благоевград е изменена присъдата само в частта, отнасяща се до размера на наложеното на Л. наказание, като в останалата част е потвърдена. Прието е, че влязлата в сила присъда по отношение на С. Л. е основание К. да образува производство за установяване на имущество, придобито от него преди брака, по време на брака и в качеството му на едноличен търговец преди и след прехвърляне на търговското предприятие. Прието е, че от приложените доказателства се установява, че С. Л., в качеството му на едноличен търговец възмездно на 19.07.2001 г. е придобил чрез покупко-продажба парцел //, кв. // по регулационния план на [населено място], целият с площ от 1150 /хиляда сто и петдесет/ кв.м., ВЕДНО с построената в него триетажна масивна административна сграда, със застроена площ от 295 /двеста деветдесет и пет/ кв.м. Установено е, че въз основа на Разрешение за строеж № 159/11.12.2002 г., издадено от [община] последният е извършил преустройство на административната сграда в хотел, който на 05.05.2004 г. е бил въведен в експлоатация, като “хотел с механа и кафе-бар”. Установено е, че с договор за покупко-продажба от 23.07.2001г. Л., като едноличен търговец, е придобил правото на собственост върху имот пл. № 686 с площ от 1190 кв.м., за който е отреден парцел ., кв. по регулационния план на [населено място] за сумата от 2970 лв., с договор за покупко-продажба от 29.11.2002 г., е придобил правото на собственост върху пасище-мера с площ от 1375 кв.м., представляващо имот № , находящ се в м. „П.”, землището на [населено място] за сумата от 300 лв. и с договор за покупко-продажба от 06.06.2003 г., е придобил правото на собственост върху имот № с площ от 400 кв.м. по плана на [населено място] за сумата от 2965 лв. Прието е, че преди брака Л. е станал собственик на лек автомобил марка „О. К.”, а през 1999г. и на лек автомобил марка „М. ”. В производството по делото са приети експертизи за оценка на леките автомобили, собственост на първия ответник и за оценка на недвижимите имоти, собственост на ответниците към датата на тяхното придобиване и към датата на оценката, като е изчислило стойността на разходите за преустройство на триетажната административна сграда в хотел. Съдът е приел, че при анализ на доказателствата по делото съпоставянето на стойността на приходите със стойността на разходите в различните варианти на заключения на вещи лица показва, че разлика е в полза на разходите. По повод твърденията на ответника С. Л. за извършвана съвместна търговска дейност с [фирма] и предоставени парични суми от гръцкия гражданин Д. Х. е прието заключение и на счетоводна експертиза за отсъствието на счетоводни документи в търговското дружество за извършвана съвместна дейност. Установено е, че левовата равностойност на декларираната и внесената от Х. валута на територията на страната възлиза на 294889,35 деноминирани лева. От така установените доказателства съдът е направил извод за неоснователност на искането на К. за отнемане в полза на държавата на придобитото от ответниците имущество през проверявания период. Изложил е съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД следва да се отнеме всяко имущество на значителна стойност, придобито от лицата, осъдени с влязла в сила присъда за някое от престъпленията посочени в чл. 3 от цитирания закон, когато в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че е придобитото е свързано /пряко или косвено/ с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Отсъствието само на една от първите три предпоставки е основание да се отхвърли искането по чл. 28 ЗОПДИППД, имащо характер на искова молба и очертаващо предмета на делото. Посочено е, че в разглеждания случай месец януари 2005 г. е началният момент на извършената от Л. престъпна дейност, която е продължила до 15.04.2005 г., а имуществото, което е придобил преди сключването на гражданския брак с М. Л. в лично качество и като едноличен търговец, както и имуществото придобито по време на брака и е включеното в търговското предприятие е придобито по-рано, като е на значителна стойност по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД и не е установен законов източник за придобиването му. Прието е, че установеното по делото значително несъответствие между получените през проверявания период от ответниците правомерни доходи и направени разходи не дава основание да се приеме, че недвижимото и движимо имущество е придобито пряко или косвено от престъпната дейност, за която С. Л. е осъден от българския съд, поради което не подлежи на отнемане в полза на държавата. Това е така, защото цялото имущество е придобито в период от време, който предхожда началото на престъпната дейност, която е установена от наказателния съд със способите и средствата, предвидени в НПК. Съдът е счел, че не следва да се отнеме цялото имущество на осъденото лице, когато за придобиването му няма законен източник и от наличието на това обстоятелство във всички случаи следва да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, дори и да не е осъдено за нея с влязлата в сила присъда, инициирала производството по ЗОПДИППД. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за това следва ли моментът на извършване на деянието, за което ищецът е осъден да се счита за момент на придобиване имущество от престъпна дейност и следва ли когато не е доказан законен източник за придобитото имущество да се счете за неоснователен иска, когато придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, за която лицето е осъдено, на които в решението е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 04.07.2012г. по гр.дело № 704/2011г., ІV г.о. на ВКС, от 10.02.2011г. по гр.д. № 1335/ 2009г., ІV г.о. на ВКС, от 23.12.2010г. по гр.д.№ 1417/2009г. ІVг.о на ВКС, решение от 29.10.2010г. по гр.д. № 1116/2009г., IV г.о. на ВКС и решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., IV г. о. на ВКС, се приема, че няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства. Посочва се, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Приема се, че е възможна и хипотеза на по-рано придобити имущества, заплатени с кредити и заеми, които фактически са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. Посочва се, че вариантите са много, не е възможно всички да бъдат предварително предвидени, нито изчерпателно изброени – от законодателя или от съда. Прието е, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото е прието, че съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Посочва се, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. С оглед на на така дадените отговори на въпросите по които е допуснато касационно обжалване настоящият състав намира, че с обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, неправилно е отхвърлил искането на К. с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за отнемане в полза на държавата на имущество с обща стойност 959 685 лева, придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ “ К. х. - С. Л., М. Л.” за периода от 1990 г. - 2007г. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че е необходима пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, а такава липсва защото цялото имущество е придобито в период от време, който предхожда началото на престъпната дейност, която е установена от наказателния съд със способите и средствата, предвидени в НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и дадените по-горе отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се отнеме всяко имущество на значителна стойност, придобито от лицата, осъдени с влязла в сила присъда за някое от престъпленията посочени в чл. 3 от цитирания закон, когато в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано /пряко или косвено/ с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. В случая са налице всички предпоставки на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и настоящата инстанция следва с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК да реши спора по същество като уважи искането по чл. 28 ЗОПДИППД, имащо характер на искова молба и очертаващо предмета на делото. Л. е извършвал престъпна дейност, която е продължила до 15.04.2005г., а имуществото, което е придобил преди сключването на гражданския брак с М. Л. в лично качество и като едноличен търговец, както и имуществото придобито по време на брака и е включеното в търговското предприятие, е на значителна стойност по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, като по делото не е установен законов източник за придобиването му. По делото е установеното значително несъответствие между получените през проверявания период от ответниците правомерни доходи и извършените разходи е в размер на - 3 278, 39 М. / съобразно прието по делото заключение на съдебно –счетоводна експертиза от 10.01.2011г./, като може да се направи предположение, че съществува връзка между придобитото имущество и престъпната дейност / доказателство за която е не само постановената през 2008г. присъда, но и образуваните още през 1993г. и неприключили следствени дела видно от справка на ОП-Б. от 05.04.2006г., приета по делото/ . Налице са и предпоставките на разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД, която предвижда че на отнемане подлежи и имущество придобито при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД, съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, като приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. В конкретния случай такова оборване не е направено и на отнемане подлежи и имуществото придобито в режим на СИО. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 2035 лева. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждениие в полза на КОНПИ, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 ГПК, тъй като комисията не е придставлявана от юрисконсулт. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение решение от 25.04.2012г. по гр.д.№3377/2011г. на АС София и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТНЕМА В ПОЛЗА НА Д., на основание чл.6 ЗОПДИППД, следното имущество: от ЕТ “К. х. - С. Л., М. Л.”, на основание чл. 9,във вр. с чл.4, ал.1 ЗОПДИППД: - П. . /О./, кв. // по регулационния план на [населено място], О. Б., целият с площ от 1150 кв. м., при граници: от три страни улици и парцел ,ВЕДНО с построената в него триетажна масивна административна сграда, със застроена площ от 295 /двеста деветдесет и пет квадратни метра/, преустроена в хотел с механа и кафе-бар, придолбит с нот.акт №г. на нотариус с район на действи РС С.; от С. и М. Л. на основание чл. 10, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД: - ИМОТ пл.№ //, парцел . /седми/ в кв. // по регулационния план на [населено място], О. Б., целият от 1190 /хиляда сто и деветдесет/ кв. м., при съседи: път, парцел , парцел , път и парцел , придобит с нот.акт №г. на нотариус с район на действие РС С.; - ИМОТ пл. № // в кв. // с площ от 400 /четиристотин/ кв.м., по плана на [населено място], образуван от нива в м. „Ч.”, при граници: от две страни улици и общонско място, продиботи с нот.акт №г. на нотариус с район на действие РС С.; - П., М. с площ от 1.375 дка /един декар и триста седемдесет и пет квадратни метра/, пета категория, местност „П.”, имот № по картата на землището нас.К., О. Б., [община], при граници: имот №, дере на [община] е емот №, местен път на О. с., придобит с нот.акт №г. на нотариус при РС С; от С. Л., на основание чл.4, ал. 1 ЗОПДИППД: - Л. автомобил марка „О. К.” , рег. [рег.номер на МПС] , рама ., двигател C. - Л. автомобил марка „М. ”, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № .. ОСЪЖДА С. Д. Л., М. Д. Л. и ЕТ “К. х.- С. Л., М. Л.” да заплатят на К. сумата 2035 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: