О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

гр.София, 03.07. 2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2466 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на М. А. П. срещу решение № 1612 /27.06.2018г. по в.гр.д. № 23/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 7358/06.11.2017г. по гр.д. № 8775/2017г. на СГС в частта за отхвърляне иска на касаторката срещу ЗД „Бул Инс”АД за обезщетение за забава върху 45 000 лв. за периода 07.04.2016г.-24.05.2017г.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за достъп до касация.
Не е подаден писмен отговор от ответника по касацията ЗД „Бул Инс”АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оплакването по въззивната жалба на М. П. е относно отхвърляне на иска за обезщетение за забава в плащането на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от настъпване на увреждането (датата на ПТП 07.04.2016 г) до 25.05.2017 г. – изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ пред застрахователя. САС е счел, че с новия Кодекс на застраховането /Обн. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ се ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от последния лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В случая е приложима новата уредба, тъй като застрахователната полица е от 19.02.2016 г. – по аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ. Касаторката е уведомила застрахователя за събитието с предявяване на претенция на 28.04.2017 г. Съгласно нормата на чл.497, ал.1, т.1, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Поради което САС е счел, че като е присъдил законната лихва върху обезщетението, считано от 25.05.2017 г., СГС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните правни въпроси: 1.Съобразено ли е постановеното от въззивния съд решение с практиката на ВКС относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение в хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./? ; 2. В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение? Противоречието с практиката на ВКС като допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос е обосновано с приетото разрешение в Решение № 199/10.05.2016г. по т.д. № 3137/2014г. на ВКС I т.о., а по втори въпрос се поддържа допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, на КС или на СЕС, или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай въведеният от касаторката първи въпрос не отговаря на изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не визира конкретно по съдържание произнасяне на въззивния съд, което да е обусловило решаващите правни изводи по спора. Иска се по принцип проверка съответствие на въззивното решение с цитирано конкретно решение на ВКС. Освен това посоченото от касаторката решение е постановено по спор, към който приложение намира КЗ /отм./, т.е. липсва съответствие с процесния случай, към който се прилага новият КЗ / в сила от 01.01.2016г./.
Вторият правен въпрос е поставен в контекста на довод, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя в застрахователната сума се включва обезщетението за забавено изплащане на застрахователното обезщетение за периода от момента на увреждането до уведомяването на застрахователя, който довод не е бил споделен от САС. Следователно след уточняване от настоящия състав същият въпрос има следната формулировка: Включват ли се в застрахователната сума по застраховка «Гражданска отговорност» на осн. чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице? Така поставеният въпрос касае приложението на норма от новия КЗ, по която липсва практика на ВКС, ето защо се налага извод, че е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация.
Касаторката се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касаторката обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Поддържаното от касаторката становище за приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД и за конкуренция между общ и специален закон, предвид изричното правило на чл.429, ал.3 КЗ / в сила от 01.01.2016г./, съставлява оплакаване за неправилно приложение на материален закон, т.е. касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че след като по втори въпрос са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1612/ 27.06.2018г. по в.гр.д. № 23/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 7358/06.11.2017г. по гр.д. № 8775/2017г. на СГС в частта за отхвърляне иска на М. А. П. срещу ЗД „Бул Инс”АД за обезщетение за забава върху 45 000 лв. за периода 07.04.2016г.-24.05.2017г.
Делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: