Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса * доказателства


4

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 607

София,10.12.2013 година

Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Стоил Сотиров
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 6826 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
С определение №1357,постановено на 15.06.2012г. от Софийски апелативен съд,ГО,8 състав по ч.гр.д.№962/2012г. е потвърдено разпореждане на заместник-председателя на СГС от 27.12.2011г., постановено по гр.д.№8875/2009г. за отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените от К. И. Б. искове.
Определението е обжалвано от К. И. Б. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че неправилно съдът е приел за недоказани предпоставките за освобождаване от дължимата държавна такса без да изпълни задължението си да укаже на страната за необходимостта от представянето на доказателства за определени обстоятелства,ако е преценил,че такива следва да бъдат ангажирани както и ако е преценил,че декларирането в самата молба по чл.83,ал.2 ГПК не отговаря на изискванията на закона.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса не следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства в подкрепа на изложените в декларацията за семейно и имотно състояние обстоятелства,вкл. за разпореждане с имоти,ако съдът прецени,че това е необходимо,както и по въпроса с какви доказателствени средства и към кой момент следва да бъде установено имотното състояние с оглед преценката на съда по чл.83,ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83,ал.2 ГПК като е приел,че в случая молбата на В. И. Б. е неоснователна по причина,че с молба от 14.11.2010г., подадена от ответницата в производството Д. П. е представено извлечение от имотния регистър-справки от Службата по вписванията-гр.Ч. и от Службата по вписванията-гр.София,които не са отразени в подадената от К. Б. декларация от 11.10.2009г. във връзка с искането му по чл.83,ал.2 ГПК. Прието е,че с представената нова декларация жалбоподателят не е провел насрещно доказване,което да установи,че сее разпоредил по някакъв начин с притежаваните от него имоти. С оглед на това е прието,че същият притежава недвижими имоти, които би могъл да отдава под наем или да се разпореди с тях с цел да си осигури средства за живот и за заплащане на такси по водените от него дела.
По въпроса с какви доказателствени средства и към кой момент следва да бъде установено имотното състояние с оглед преценката на съда по чл.83,ал.2 ГПК и следва ли да бъдат дадени указания за представяне на такива доказателства в подкрепа на изложените в декларацията за семейно и имотно състояние обстоятелства,вкл. за разпореждане с имоти,ако съдът прецени,че това е необходимо настоящият състав приема следното:
В производството по чл.83,ал.2 ГПК имотното състояние на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на писмени доказателства за извършено придобиване или разпореждане с недвижими имоти и МПС /нотариални актове,съдебни решения, писмени договори/ ,както и за наличност по притежавани влогове в банки, респ. доказателства за закриване на такива влогове,за получавано трудово или друго възнаграждение или пенсия /трудови договори,удостоверения от работодател или НОИ,съдебни решения,вкл. за издръжка/,като съдът е длъжен да вземе предвид всички представени по делото доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени,а в съдебните книжа се съдържат само твърдения на молителя или на противната страна, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество,съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и да даде указания за представянето им. Задължение на съда е съществуващата неяснота относно тези обстоятелства да бъде отстранена преди постановяване на акта,с който се произнася по искането.
Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Софийския апелативен съд определение,с което е прието, че представените от ответника в производството справки-извлечения от имотния регистър са достатъчни,за да се приеме,че жалбоподателят притежава достатъчно недвижимо имущество,от което може да се издържа и да заплаща държавни такси по водените от него дела,е неправилно.
На първо място следва да се отбележи,че представените от ответницата в производството извлечения от имотен регистър не съдържат категорични данни за притежаваното от жалбоподателя към момента на подаване на искането за освобождаване от държавна такса имущество. В справката,изготвена от Службата по вписванията-гр.Ч. е отбелязано извършено разпореждане от К. И. Б. и Т. Б. с недвижим имот в [населено място] в полза на трето лице /В. И. В./,от която се установява,че към настоящия момент,а и към момента на подаване на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса,К. Б. не е притежавал недвижим имот в района на [населено място]. Справката,изготвена от Службата по вписванията-гр.София пък съдържа данни за водени дела от и срещу К. Б. по повод правото на собственост върху посочените в справката недвижими имоти,вкл. и дела за делба без отбелязване на диспозитивите на постановените съдебни решения по делата, които вече са приключили. При наличие на такива данни съдът е следвало да даде указания за представяне на доказателства дали производствата по посочените в справката искови молби са приключили и с какъв съдебен акт,както и за представяне на доказателства за извършени разпореждания и за принадлежността на правото на собственост върху посочените в тази справка имоти-апартамент и гараж на [улица] /за който жалбоподателят твърди,че е собственост на бившата му съпруга по силата на решение от 12.06.2006г. на СГС по гр.д.№3089/2005г./ и за апартамент,находящ се на [улица].
С оглед необходимостта на жалбоподателя да бъдат дадени указания за представяне на доказателства за имотното му състояние,настоящият състав приема,че обжалваното определение,както и разпореждането на заместник-председателя на СГС от 27.12.2011г. следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на СГС за установяване имотното състояние на жалбоподателя и за последващо произнасяне по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените в производството по гр.д.№8875/2009г. искове.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1357 на Софийски апелативен съд,ГО,8 състав,постановено на 15.06.2012г. по ч.гр.д.№962/2012г. и потвърденото с него разпореждане на заместник-председателя на СГС от 27.12.2011г. по гр.д.№8875/2009г.,с което е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените от К. И. Б. искове и
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по искането на К. И. Б. за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените от него искове по гр.д.№8875/2009г.
Определението е окончателно.


Председател:

Членове: