Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 27 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2367/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. И. срещу въззивно решение № 360 от 15.11.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 876/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 2163 от 05.06.2013 г. по н.о.х.д. № 517/2008 г. на Окръжен съд – Благоевград. В жалбата са развити доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК, като в условията на алтернативност се прави искане за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд или за изменение на решението и намаляване размера на наложеното на И. наказание лишаване от свобода. Несъставомерността на деянието е обоснована с качеството, което подсъдимият е имал на пълномощник на управителното тяло на юридическото лице [фирма] и наличието на гражданско-правни отношения между последното и Община – Петрич. Като допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения касаторът е посочил липсата на отговор по направените от защитата възражения и на задълбочен анализ на фактическата обстановка, довели до ограничаване правото му на защита. Несправедливостта на наложеното наказание е релевирана във връзка с несъответствието му с целите по чл. 36 НК и несъобразяване степента на обществена опасност на деянието и дееца. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от упълномощен защитник, който поддържа подадената жалба, моли за отмяна на атакувания второинстанционен съдебен акт и оправдаване на И. по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, при отсъствие на заявените нарушения на материалния и процесуален закон и справедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 от НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 2163 от 05.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 517/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимият М. А. И. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода м. юни – м. юли 2002 г., на територията на Община - Петрич, противозаконно присвоил 28222 /двадесет и осем хиляди двеста двадесет и два/ литра различни видове горива – газьол, промишлено гориво и дизелово гориво, на обща стойност 24572, 77 /двадесет и четири хиляди петстотин седемдесет и два лева и 77 ст./, собственост на Община – Петрич, които владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6/шест/ месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление „обсебване” на количества, видове и стойност на горива над посочените по-горе. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер общо на 7955, 10 лв., както и 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист. С въззивно решение № 360 от 15.11.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 876/2013 г. на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на изпитателния срок на наложеното наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца на три години. Присъдата на Окръжен съд – Благоевград е изменена и относно разноските, като същите са намалени от 7955, 10 лв. на 6447.10 лв. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Подадената от М. А. И. касационна жалба е неоснователна. Въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 от НПК, като подсъдимият и защитата са получили мотивиран отговор на всички направени оплаквания. За да приеме изводите на Окръжен съд – Благоевград по отношение на фактическите констатации и приложимия материален закон за правилни и законосъобразни, Софийски апелативен съд е извършил самостоятелен и обстоен доказателствен анализ. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от контролираните инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Доказателствената дейност на Софийски апелативен съд не търпи критика при отсъствие на допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване. Голословен е и доводът за ограничаване правото на защита на И. поради липса на мотиви в атакувания съдебен акт във връзка със съставомерността на извършеното деяние. Направените пред настоящата инстанция оплаквания относно недоказаността на обвинението са идентични с тези, релевирани с въззивната жалба. Във връзка със субективната и обективна страна на деянието са изложени пространни мотиви, които настоящият касационен състав споделя, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Осъщественото от подсъдимия И. от фактическа страна деяние покрива признаците на престъплението по чл.206, ал. 3 НК. Съставомерността на последното от обективна страна правилно е изведено от доказаното упражняване на фактическа власт от И. върху процесното гориво на правно основание, каквото е сключеният между [фирма] и Община - Петрич договор за почистване и филтриране на нафтови хранилища и цистерни от 22.05.2002 г. Съществена особеност на изпълнителното деяние при обсебването е , че то може да бъде осъществено чрез акт на противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с повереното имущество, както и с отказ същото да бъде върнато обратно на собственика/при обсебването владението върху чуждата вещ винаги е временно/. В настоящият случай подсъдимият е осъществил престъплението по чл.206 от НК, като не е възстановил повереното му имущество. В нито едно от учебните и детски заведения горивото не е възстановено в цялост след пречистване, като в две от тях такова изобщо не е връщано. Правилно е изведена от долните инстанции и съставомерността на деянието от субективна страна. Неоснователно се явява и оплакването за явна несправедливост на наложеното на И. наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. При индивидуализацията на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Последващото му намаляване при положение, че е определено под законоустановения минимум при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, би било проява на неоправдана снизходителност, несъответна на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360 от 15.11.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 876/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: