Р Е Ш Е Н И Е № 510 гр. София, 05.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1690/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Т. И. Д. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 25 от 24.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 1047/2011 год. на Пазарджишкия районен съд. В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което е несъставомерно по предявеното обвинение, за допуснати съществени нарушения на правилата за формиране вътрешното убеждение на съда по фактите и за превратна оценка на обстоятелствата от значение за определяне размера на наказателната отговорност. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или да бъде изменена чрез намаляване по размер на наказанието. Частната обвинителка не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 25 от 24.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 1047/2011 год. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Т. И. Д. за виновен в това, че на 20.06.2008 год. в гр. Паз., в качеството си на длъжностно лице- управител на [фирма] гр.П., с цел да набави имотна облага за [фирма] възбудил и до месец април 2011 год. поддържал заблуждение у Сл. И. П., че ще й продаде недвижим имот, собственост на [фирма], а именно апартамент № 7 с площ 85.60 св.м. разположен на четвърти жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, която се строи съгласно одобрен строително архитектурен план в парцел Х-796 от квартал № 111 по плана на гр.П. и изба № 4, находяща се в същата жилищна сграда, ведно с общите части на сградата и 16/573.60 идеални части от поземления имот, като с това й причинил имотна вреда в големи размери, а именно 17 000лв, поради което и на основание чл. 210 ал.1т.3 пр.1 и т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ол.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от четири години и три месеца. С въззивно решение № 62 от 12.04.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 113/2013 год. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в шестмесечния срок по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на влязлата в сила присъда се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници и отказа да бъде възприето възражението му, че липсват обективни и субективни елементи от състава на престъплението. Доводите му се свеждат до това, че при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил задълженията си по чл. 14 ал.1 от НПК, като не е подложил на обективно, всестранно и пълно изследване обстоятелствата по делото и това е довело до осъждането му за деяние, което е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение, защото се касае до гражданско правна сделка, при сключването на която имал обективна възможност да изпълни поетите задължения, а доколкото не ги е изпълнил в цялост, това се дължи на поведение на купувача, който не изплатил цената. Идентични доводи е поддържал при разглеждане на делото в първата инстанция и като оплаквания пред въззивната инстанция. Съдилищата са ги обсъдили и в мотивите на своите актове са изложили убедителни съображения, поради които са ги отхвърлили. Контролът за правилното приложение на материалния закон в производството по глава тридесет и трета от НПК се извършва въз основа на безспорно установените, при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, факти и обстоятелства. По отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно че на 20.06.2008 год. св. П. и подсъдимия сключили договор за строителство и предварителен договор за продажба на подробно описан с характеристиките си апартамент в сграда, стояща се от фирмата на подсъдимия, като били уговорени цената и сроковете за заплащане, че при подписването на договора свидетелката заплатила сумата 17 000лв., че непосредствено след сключването на договора разбрала, че апартамента е собственост на друг правен субект, че подсъдимият я уверил, че другото търговско дружество е само формален собствник на апартамента и няма пречка договора да бъде изпълнен, че това негово поведение продължило до месец декември 2009 год., когато сигнализирала надлежните органи, при условията и по реда на НПК са събрани достатъчно годни доказателства. В съответствие със задълженията си по чл. 14 ал.1 от НПК първоинстанционният съд много внимателно ги е оценил и съпоставил помежду им, контатирал е противоречието между тях и по реда на чл. 303 ал.3 изр.2 от НПК е изложил убедителни съображения, поради които е приел за недостоверни обясненията на подсъдимия, че при сключването на договора имал намерение и възможност да изпълни задълженията си, а неизпълнението му се дължало на поведението на съконтрахента му, изразило се в незплащане на цялата договорирана цена. Въззивната инстанция, която самостоятелно е извършила цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, не е имала основание да направи различна преценка за достатъчността и достоверността на доказателствените източници и да приложи друг материален закон. При приетите фактически констатации двете решаващи съдебни инстанции точно са приложили материалния закон, като са приели, че са налице обективните и субективни елементи от състава на престъплението измама, извършена от длъжностно лице в кръга на неговата длъжност и с причинена вреда в големи размери. Като са осъдили подсъдимия по обвинението не са постановили съдебните си актове при наличието на основания за отмяна. Мотивирано съдилищата са отхвърлили довода за несъставомерност на деянието поради липса на измамливи действия. Въвеждането в заблуждение на пострадалия за да се разпореди с имуществото си може да се извърши по най различни начини, чрез които да се създаде в него невярна представа за действителното фактическо положение. Разпореждайки се със сумата 17 000лв. св. П. е действала със съзнанието, че контактува с успешен строител, на когото може да има доверие и който може при посочените в договора условия да й продаде апартамента. Решението да сключи договора и да предаде сумата от 17 000лв е формирано в резултат на измамливите действия на подсъдимия, който при проведените няколко срещи преди оформянето му, показал апартамента, като я уверил, че е свободен и няма пречка да го продаде, каквато представителна власт е имал в качеството си на управител на строителното дружество, предоставил й за запознаване проект на предварителен договор. Подсъдимият най добре е знаел както е фактическото състояние на строящата се сграда и дали то му дава възможност да участва в гражданския оборот с другите правни субекти. Той лично е сключил договора, приложен на л.36 от досъдебното производство, с който същият апартамент преди това е продаден на [фирма], представлявано от Л. Б., знаел е, че той е продаден и въпреки това е уверил в противното свидетелката и я е мотивирал да му предаде договорираната първа вноска. Мотивирано е отхвърлен довода, който се поддържа и в настоящата инстанция, че страните встъпили доброволно в договорни отношения и в момента на материализиране на волеизявлението му е действал със съзнание коректно да изпълни задълженията си, което изключва умисъл в действията му. Изводът за умисъла на дееца се прави не от изявлението му след деянието, а от действията, в които се е обективирало. Действително подсъдимият е твърдял и продължава да поддържа, че съдилищата превратно са изтълкували разпоредбите на търговското и гражданското право, където няма изискване продавача да е собственик на вещта, която поема задължение да прехвърли на купувача. Той мотивирано е отхвърлен като точно е прието, че от значение за съставомерността на деянието е наличието на обективна възможност апартаментът да бъде продаден на купувача. Няма пречка договорните отношения да бъдат използвани за създаване на невярна представа в пострадалия и да го мотивират да извърши акта на имуществено разпореждане. Договорите между страните се сключват със съзнанието, че всяка от договарящите страни, ще изпълни точно и коректно задълженията си. При тях всеки от съконтрахентите дължи определено поведение и действителното му намерение да поеме задължение се установява от действията, в които се е обективирало. В конкретния случай предмет на сделката са строителството и продажбата на апартамент, като подсъдимия се е задължил да извърши строителството на обекта с осигурени от дружеството материали, да го предаде на купувача в срок от десет месеца от сключването на договора и да го снабди с нотариален акт за собственост, а купувача се е задължил да заплати цената в уговорените срокове. Когато продавача предварително е знаел, че не може да изпълни поетото задължение, но е мотивирал в противното своя съконтрахент и това е довело до извършване от последния на акт на имуществено разпореждане се касае не до неизпълнение на облигационни отношения, които могат и се уреждат по граждански ред, а до престъпно деяние “измама” по смисъла на НК. Подсъдимият е съзнавал, че апартамента е собственост на друго търговско дружество и без знанието на действителния собственик е възбудил и е продължавал да поддържа заблуждение в пострадалата, че няма пречка от негова страна договора да бъде изпълнен. Изпълнителното деяние е довършено с извършването на акта на имуществено разпореждане и в този момент е настъпила щетата за купувача. Включването в договора на клаузи за изработка на обекта, дори и при частичното им изпълнение не води до извод за несъставомерност на деянието, в какъвто смисъл е съображението на осъдения. Дори апартамента да е бил изцяло завършен, при положение, че собствеността върху него принадлежи на другиго и това е пречка за продажбата му на купувача, имотната щета е налице. Извън довода за допуснати нарушения на процесуалните правила свързани с оценката на доказателствата, на които беше отговорено във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон, от осъденият не се поддържат други конкретни оплаквания за допуснати нарушения по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Проверката за правилността на влязлата в сила присъда по това оплакване следва да се ограничи за наличието на основания, за които съдът следи служебно, а в конкретния случай основания за служебна намеса не са налице. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са провери по реда на НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения, довели до ограничаване на правата му. На подсъдимия е осигурен справедлив процес, като в условията на непосредственост и с неговото активно участие първоинстанционният съд е събрал всички относими и допустими доказателства. Не е ограничен в правото си във всеки момент до приключване на съдебното следствие да дава обяснения по обвинението, изслушана е последната му дума. Въззивната инстанция е уважила искането му и е провела съдебно следствие, при което е изслушала допълнителните му обяснения във връзка с обвинението. Съдебните актове са изготвени по начин осигуряващ му възможност да узнае волята на съда в подкрепа на взетото решение за осъждането му. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. При установена фактическа обстановка и приложен материален закон определеното за изтърпяване наказание не е явно несправедливо завишено и липсват основания за коригирането му в поискания от осъдения смисъл. Индивидуализирано е в рамките на закона, към минимума предвиден в нормата на чл. 210 ал.1т.3 и 5 от НПК, като не е оценена превратно относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Макар и съдът да е преценил като завишени обществената опасност на деянието и тази на дееца, не е отдал на тези обстоятелства нужното наказателно правно значение, както във връзка с размера на наказанието така и с начина на изтърпяването му. Конкретно извършеното деяние, при наличието на две квалифициращи обстоятелства, всяко от които достатъчно за съставомерност на деянието, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Доколкото деецът се характеризира и посредством извършеното деяние това обстоятелство правилно е отчетено като завишаващо личната му обществена опасност. От друга страна съдът не е преценил в отклонение с установеното по делото останалите данни, характеризиращи го в обществото. В мотивите на присъдата изрично е прието, че данните за личността му са положителни, и като такива са преценени добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на други престъпни и укорими прояви, възстановяването на щетата. При тези данни наказанието от една година и три месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване е съответно на извършеното деяние, на данните за личността на дееца и на другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При установеното, че за един продължителен период от време пострадалата е търпяла негативните последици от деянието, като е била лишена от възможност да ползва паричните си средства и да се сдобие с жилище, намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Пазарджишкия районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения Т. И. Д. нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Т. И. Д. за ъзобновяване производството по НОХ дело № 1047/2011 год. по описа на Пазарджишкия районен съд и отмяна или изменяване на постановената по делото присъда № 25 от 24.01.2013 год., потвърдена с въззивно решение № 62 от 12.04.2013 год. по ВНОХ дело № 113/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: