3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 326/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр.София, 08 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 326/2014 година Прокурор при апелативната прокуратура в София е протестирал пред ВКС срещу явната несправедливост на наказанието, което подсъдимият А. С. Б. е получил от двете инстанции, през които преминало делото му досега – съответно в Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд. В първата инстанция е постановена присъда № 20/10.VІІ.2013 год. по нохд 200/2013 год., с която подсъдимият е наказан с лишаване от свобода за 8 години – по чл.115 НК, и за 2 години – по чл.339, ал.1 НК; общото му наказание за съвкупността от престъпления (чл.23 НК) е с продължителността на по-тежкото от двете отделни наказания и търпимо при строг първоначален режим. Наказанията са наложени за убийството на 8.VІІ.2012 год. в И. на К. Г. М., както и за незаконното държане до тази дата, но с неустановено начало през 2011 год. на газов, преправен като боен пистолет. СОС е определил освен това наказанията на Б. с приложение на чл.58а НК (с една трета по-ниски от определения размер) – заради проведеното пред него съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. САС като втора (въззивна) инстанция е потвърдил с решение № 393/26.ХІ.2013 год. по внохд 919/2013 год. санкционирането на подсъдимия в протестираната пред него присъда (конкретизирал е само мястото на лишаване от свобода). Според касационния протест справедливото наказание по чл.115 НК – а с оглед на него – и общото наказание по чл.23 НК, е 10 години и 6 месеца лишаване от свобода. Протестът не е поддържан от прокурора в касационната инстанция, но за неговото уважаване са частните обвинители и граждански ищци – наследници на убития. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираното въззивно решение. Касационният протест възпроизвежда всъщност дословно в съответната част протеста пред въззивния съд, но ВКС не вижда сериозни основания за тази настоятелност, а още по-малко – за проявата ѝ от другата страна. Макар САС да не е отделил специално място за отговор на въззивния протест, в мотивите си той е защитил убедително присъдата (самата тя също убедително мотивирана) и така на практика е отговорил на направените от прокурора възражения. На свой ред ВКС не смята тези възражения за убедителни, тъй като в тях се съдържа просто различна оценка на обстоятелства, които и предходните инстанции са оценили – средство за извършване на убийството, държането на огнестрелно оръжие като признак на обществената опасност на дееца, предишната му съдимост и други подобни. В протеста е изразено и недоволство от приложението на чл.58а НК по начин, че резултатът е лишаване от свобода под минималния размер, предвиден в чл.115 НК. Няма потвърждение обаче за преднамерено такъв незаконосъобразен подход от страна СОС, респ. той да е одобрен от САС. Все пак резултатът „8 г.л.св.” (2 години под минимума в закона) е справедлив и от гледна точка на прякото приложение на чл.55 НК (допуска го чл.58а, ал.4 НК), за който според ВКС има място, ако бъде преценено като „изключително смекчаващо” обстоятелството за предишното увреждане на подсъдимия от пострадалия, довело до неговото обезобразяване. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 393 от 26 ноември 2013 год. по внохд 919/2013 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ