Р Е Ш Е Н И Е № 50122 гр. София,09.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1481 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. С. срещу решение №304 от 30.03.2021 г. по в.гр.д.№2769/2020 г. на САС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №2360 от 21.04.2020 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от К. М. С. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2015 г. - смъртта на нейния внук, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.08.2015 г. до окончателното й изплащане и е разпределена отговорността за разноските. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно. Посочва се, че въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото конкретни обстоятелства, водещи до извод за наличие на особена емоционална близост между ищцата и починалия внук, надхвърляща по съдържание формалната връзка на родство и в нарушение с разясненията, дадени в ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е приел, че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя внук. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2015 г., както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД не заявява становище. С определение №252 от 26.04.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правният спор се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата /баба на починалия в резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество/, е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък. Посочил е, че от събраните по делото доказателства - свидетелските показания, не се установява превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейният внук, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния, респ. не се установява, че те са продължили в един продължителен период от време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и непреодолимост. Счел е, че от свидетелските показания се изясняват близките отношения между ищцата и нейния внук, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост, но макар и бабата в отделни моменти от живота на починалия да е полагала значителни грижи за него при отглеждането и възпитанието му /от раждането му тя е живяла заедно в едно домакинство с разширения семеен кръг на внука си/, не се установява между бабата и нейният внук да се изградени такива взаимни отношения, които да характеризират тяхната обич, взаимна признателност и привързаност като изключителни, поради което изпитаните болки и страдания от бабата при кончината на внука й не се отличават с интензитет и продължителност /трайност/ над обичайните за съответната родствена връзка /при конкретната житейска ситуация/. Изразил е становище, че изцяло в съответствие с нормалната човешка логика и напълно естествено е, че след настъпване на процесното ПТП ищцата се е намирала в стресово състояние, емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като е била за известен период емоционално дебалансирана, но от събраните доказателства не се установява, че бабата изцяло е поела грижите за отглеждане и възпитание на внука си /през цялото му съзряване като личност/, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Изложил е съображения, че обстоятелството, дали ищцата е изпитвала по-силни чувства към починалия внук за разлика от останалите й внуци, е ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, а от друга страна, напълно в съответствие с наложилите се традиции и обществен морал в българското семейство е бабата да помага на по-младите родители при отглеждането на детето, особено ако те са на крехка възраст или работят, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е достигнал до извод, че не е установено в процеса на доказване, че ищцата е активно материално легитимирана - съобразно критериите за справедливост /пояснени и с ТР №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и страдания от трагичната кончина на нейния внук. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, се съдържа в ТР №1/2016 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Въззивното решение е постановено в противоречие с посочените разяснения. Както бе посочено, в традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Несъмнено е, че тези връзки започват да се изграждат още от раждането на внуците, тъй като съобразно утвърдените обичайни отношения в българското семейство, посочените по-възрастни роднини по правило помагат /физически, морално и материално/ на децата си при отглеждането и възпитанието на техните деца, т.е. на внуците, общуват с последните, при което подпомагат разширяването на хоризонта и социалните им контакти, спомагат за формирането им като личности и то както бе посочено от най-ранната им /бебешка/ възраст, през целия период на социално и нравствено съзряване, а и след това. Т.е. посочената по-горе връзка на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, продължаваща през целия им живот, е нормално присъща и само когато при наличие на конкретни житейски обстоятелства /различни по всяко дело, неподлежащи на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване/ привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, тогава е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В процесната хипотеза изводът на въззивния съд, че между ищцата и починалия неин внук са съществували близки отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост, съответства на показанията на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд. В случая обаче не е взето предвид установеното по делото обстоятелство, че към момента на раждането на С. Б. С., майка му е била непълнолетна /на петнадесет години и четири месеца/, като грижите за отглеждането и възпитанието на новородения са поети изцяло от баба му /живееща в едно домакинство с внука си до смъртта му и осъществявала грижи и за майка му до навършване на пълнолетието й/ и тези грижи са продължили през целия период на съзряване на починалия и до смъртта му /съобразно свидетелските показания родителите на починалия са работели постоянно и ежедневните грижи за него са осъществявани само от баба му/, като отношенията между баба и внук са били изключително близки и те са изградили връзка, ставаща все по-силна през годините. Т.е. в случая се установява не само наличие на грижа, помощ и емоционална подкрепа, осигурявана от страна на бабата към нейния внук, но от гледна точка на традиционните за българското семейство ценности, е несъмнено, че конкретните отношения на близост надхвърлят обичайните за такава родствена връзка - по същество е било налице заместване от бабата на родителите на детето, в която връзка са и показанията на свидетеля П.. Също така от събраните по делото гласни доказателства се установява, че повече от пет години след фаталния инцидент с нейния внук, ищцата още не може да превъзмогне случилото се, което се е отразило и продължава да се отразява изключително негативно върху физическото и психическото й състояние. В този смисъл настоящият състав намира, че в случая е налице особена житейска ситуация, характеризираща се с изключителност и разкриваща по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка - привързаността на ищцата към починалия й внук е станала толкова силна, че смъртта му й е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, поради което ищцата е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на внука й. По отношение размера на справедливото обезщетение настоящият състав, отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на 40 000 лв. С оглед изложеното обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2015 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да заплати на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, на осъществилият безплатна адвокатска помощ процесуален представител на ищцата, сумата от 2076 лв. с включен ДДС за производството пред първата инстанция и сумата от 2076 лв. с включен ДДС за производството пред въззивния съд /пред ВКС не се претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА/. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 1720 лв., държавни такси и разноски, а по сметка на ВКС, сумата от 830 лв., държавни такси. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №304 от 30.03.2021 г. по в.гр.д.№2769/2020 г. на САС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на К. М. С., [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП, настъпило на 18.08.2015 г., в резултат на което е причинена смъртта на нейния внук С. Б. С., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат М. Б. Н. – Т., ЕГН [ЕГН] на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 2076 лв. с включен ДДС, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред първата инстанция и сумата от 2076 лв. с включен ДДС, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в производството пред въззивния съд. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на СГС сумата от 1720 лв., държавна такса и разноски за първата инстанция, а по сметка на ВКС - сумата от 830 лв., държавни такси за касационната инстанция. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.