Ключови фрази
Установителен иск * нищожност на делба * земеделски земи * спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * възстановяване правото на собственост * съсобственост * наследяване по закон * договор за делба

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262

София, 06.07.2010 година

 

В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

 

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  десети май две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

                                              ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

 

при  участието на секретар  Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА

гр.дело № 317 /2009  година и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С. И. С., Велика И. И. и И. И. /Йончева/ Д. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1566 от 30.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 156/2008 година на Пловдивския окръжен съд .

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Й, с който се поддържа , че касационното обжалване не следва да се допуска, поради липса на предпоставки, а по същество, че решението на въззивния съд е правилно и не са налице релевираните доводи за неговата отмяна.

Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия , след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК по въпросите решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ легитимира ли лицето ,в чиято полза е уважен иска като собственик на земеделски земи , възстановени в решение на ПК/ОСЗГ в полза на ответниците и може ли да бъде уважен иска по чл. 75 ал.2 ЗН и се прогласи нищожност на делбата , когато ищецът , неучаствал в делбата, не е доказал правата си в ликвидираната чрез делба съсобственост, е мотивирана от констатираното от съда противоречие с практика на ВКС.

По цитираното Решение Nо 1189/15.07.2003 година по гр.д. Nо 964/ 2002 год. ВКС- IV отд. е прието , че обявяването на нищожността на делба , извършена без участието на някой от съсобствениците, не може да стане в процес , в който не участват всички страни, участвали в делбеното производство, а само в ново съдебно производство с участието на всички участници в съсобствеността. Когато едно лице твърди , че без него в извършена делба ,то би трябвало да установи активната си материално-правна легитимация и да докаже правото си на участие в съсобствеността, а с Решение Nо 564/ 30.07.1997 година по гр.д. Nо 4322/1997 година –ВКС-I отд. , с което се приема , че неучаствалия в производството за съдебна делба наследник може да предяви нов иск за делба

Посочената съдебна практика е израз на безпротиворечивото прилагането на нормата на чл. 75 ал.2 ЗН, а именно да не се зачитат вещно-правните последици на ликвидирана чрез делба / доброволна или съдебна / съсобственост , когато в делбата не е участвало-лице съсобственик.

В конкретната хипотеза , тази практика по приложение на чл. 75 ал.2 ЗН не е възприета от решаващия съд и е прогласена е недействителността на договор за доброволна делбата , извършена без участието на ищеца Й. Й. , след като с обжалваното решение, въззивният съд е отменил решение на районен съд , с което е отхвърлен иска и е постановил ново решение, с което по иска на Й. Л. Й. и на основание чл. 75 ал.2 ЗН е прогласена недействителността на договор за доброволна делба от 30.03.2006 година , нотариално заверена и вписана под No 156 по нот. дело Nо 325 на нотариус Д. С.

В контекста на посочената като правилна и безпротиворечиво прилагана съдебна практика по приложението на чл. 75 ал.1 ЗН, и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , касационният съд приема , че обжалваното въззивно решение е неправилно.

Изводите , че сключеният между С. И. С., В. И. И. и И. И. Й. Договор за доброволна делба от 30.03.2006 година на земеделските земи- НИВА от 17.952 дка м. Маламица , землището на с. Р., община К., имот Nо 017026 , НИВА от 17.951 дка в м. Маламица , землището на с. Р., общщина К. имот Nо 017035 , НИВА с площ от 3.404 дка в м.”Л” , землището на с. Р., община К. имот Nо 001019 и НИВА от 2.040 дка в м. Вълкова могила, землището на с. Р., община К. имот Nо 015059 получени в наследство от И. Н. А. , възстановени с Решение на ПК с. К.Nо 0012/09.06.1994 година, е недействителен на основания чл. 75 ал.2 ЗН , тъй като е делбата не е участвал ищеца Й. Л. , като съсобственик на процесните земеделски земи, е необоснован и незаконосъобразен.

Основният спор по делото е относно материално правната легитимация на ищеца Й. Л. Й. като съсобственик на процесните земи, които са възстановени с Решение Nо 0012/09.06.1994 година на ПК К. на името на И. Н. А. земеделски земи общо 85.65 дка .

Й. Л. Й. е наследник по закон-внук на покойните Н. А. В. 1916 година и съпругата му И. Н. А. - починала 1948 година, по заместване на починалата преди родителите негова майка и тяхна дъщеря С. А. / починала 1933 г./. Като наследник по закон , същият има качеството на наследник- съсобственик само по отношение на онова имущество, което несъмнено е принадлежало на наследодателите му към момента на тяхната смърт.

Възстановените земеделски земи, доколкото към момента на одържавяването са принадлежали на наследодателя, съставляват новооткрито наследство.

Земеделските земи, предмет на Договора за доброволна делба: НИВА от 17.952 дка м. Маламица , землището на с. Р., община К., имот Nо 017026 , НИВА от 17.951 дка в м. Маламица , землището на с. Р., общщина К. имот Nо 017035 , НИВА с площ от 3.404 дка в м.”Л” , землището на с. Р., община К. имот Nо 001019 и НИВА от 2.040 дка в м. Вълкова могила, землището на с. Р., община К. имот Nо 015059 са част / 41.347 дка / от възстановени с Решение на ПК с. К.Nо 0012/09.06.1994 година , но като имоти, внесени в ТКЗС и собствени на И. Н. А. , общо 85.65 дка.

С влязло в сила Решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ,постановено по гр.д. Nо 3178/2001 година на Пловдивския окръжен съд е прието, че земеделски земи от 74.500 дка са принадлежали на наследодателите Н. А. видело и И. Н. А. , а 26.500 дка , от посочените в исковата молба , са принадлежали на И. Н. А.

Ново решение на ПК, с което решение да се възстановява правото на собственост на признатите 74.500 дка земеделски земи, посочени като 18 ниви по решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, на името на общите наследодатели , не е издадено. Искането по чл. 14 ал.7 ЗСПЗЗ и чл.7а от ЗСПЗЗ до ПК/ ОбСЗГ е останало без уважение.

При липсата на решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18 з ал.2 ППЗСПЗЗ, което да признава възстановеното право на собственост на общите наследодатели , не може да се признае , че по възстановената собственост , в обема и границите на възстановяването, е имущество принадлежало на наследодателите към момента на внасянето в ТКЗС и съставлява новооткрито наследство.

Съгласно разясненията на ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС се приема , че собствеността на земята никога не е излизала от патримониума на нейните притежатели, но е била лишена от съдържание поради обобществяването и като включена в блокове на ТКЗС/ ДЗС/. Именно с решението на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18з ал.1 и 2 ЗСПЗЗ се извършва отново индивидуализация на земята, която индивидулизация на земеделските имоти по площ, местност , граници в стари или нови реални граници по плановете на конкретните територии обуславя проявлението на конститутивното действие на административния акт и възможността същият да се зачете като надлежен титул за собственост на новооткритото наследство.

Качеството на наследник не се отрича , Й. Л. Й. е наследник по закон- внук , но за да се прогласи недействителността на делба земеделски земи, съставляващи новооткрито наследство, то следва да има издаден титул за възстановената собственост именно на името на наследодателя. Възстановената по реда на ЗСПЗЗ по отношение на конкретни имоти като собственост на лице- различно от наследодателя, въпреки решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, не може да се приеме за наследство , докато липсва издадено/ или поправено/ решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18з ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ.

С обжалваното въззивно решение не е взето предвид , че е може да се приложи разпоредбата на чл. 75 ал.2 ЗН, когато не е установена идентичността на имотите , предмет на делбата и тези , възстановени с решението на ПК, при две наследства, открити съответно през 1916 година и през 1948 година. Влязлото в сила решение по уважения иск чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , с което е признато , по спор за материално право , че изцяло или отчасти възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи са принадлежали на друго лице , а не на това, което ги е внесло земите в ТКЗС, не легитимира автоматично ищеца по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ за собственик на възстановените земеделски земи, разпоредени чрез делба или друга сделка, преди изменение на Решението на ПК досежно правоимащите лица.

С оглед на изложеното и на основание чл. 293 ал.2 ГПК , обжалваното решение , като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон следва да бъде отменено , като се постанови ново решение по съществото на спора , с което заявеният иск по чл. 75 ал.2 ЗН се отхвърли поради липсата на установена принадлежност на земеделските имоти, предмет на договора за доброволна делба , като новооткрито наследство по см. на чл. 91а ЗН на общите наследодатели на всички страни по делото. Материално- правната легитимация на наследника по иска по чл. 75 ал.2 ЗН се обуславя от факта на принадлежност на ликвидираната съсобственост без негово участие съсобственост , като наследство , останало от общия наследодател, а в случая на възстановена собственост на земеделски земи- като новооткрито наследство от общия наследодател.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1566 от 30.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 156/2008 година на Пловдивския окръжен съд и вместо него п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ заявеният иск от Й. Л. Й. София, жк.”М” 3 част, бл. 364 вх.1 ет.2 ап.7 с ЕГ Nо 3103096480 срещу С. И. С. с. Р.,област Пловдивска , В. И. И. с. Р., област Пловдивска и И. И. Й. от с. Р., област Пловдивска за прогласяване недействителността на Договор за доброволна делба от 30.03.2006 година , нотариално заверена и вписана под No 156 по нот. дело Nо 325 на нотариус Д. С. , на основание чл. 75 ал.2 ЗН, като неоснователен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ :