2 Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София,07.02.2024 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1215 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на Д. П. П. с искане за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение № 127 от 04.04.2023г. по гр. д. № 64/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик, поради противоречие с влязло в сила решение № 17 от 20.05.2021г. по в.гр.д. № 298 / 2021 на Окръжен съд - Пазарджик. Молителят поддържа, че са налице две влезли в сила противоречащи си решения, постановени между същите страни, по едно и същото искане и основание, поради което иска отмяна на едното от тях като неправилно. Излагат се съображения, че решенията са постановени по искове по 500, ал.1, т.3 КЗ относно регресно право на застрахователя, като по едното дело е прието, че е осъществен фактическият състав на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, а по другото – това е отречено, като има противоречиво произнасяне по въпроса, дали посещението на мястото на ПТП от служител за контрол на движение по пътищата, съставил протокол за реализираното ПТП, е задължително. Ответникът по молбата, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, моли да се остави без уважение същата, като неоснователна, поради липса на обективен идентитет между делата, и да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 1200 лева с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че не е налице идентичност на искането и основанието по двете искови производства, тъй като предмет на същите са вземания по два отделни регреса. На следващо място се излагат доводи за правилност на акта, чиято отмяна се търси. Молбата е допустима, но неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя да са налице влезли в сила противоречащи си едно на друго решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС №2/1977г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б.”г” ГПК /отм./ и чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, под понятието „същите страни” се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право. Съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, съответно чл. 231, б.”г” ГПК /отм/. Според т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 1/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Пояснено е следното: Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. Основателно е възражението на ответника по молбата, че по делата, по които са постановени съдебните актове, макар, че е налице субективно тъждество, липсва обективен идентитен. Силата на пресъдено нещо е формирана по постановените по две дела решения, чийто предмет са различни регресни вземания на застрахователя към застрахования по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“ делинквент, независимо, че те са свързани с едно и също ПТП, т.е. с едно и също противоправно деяние. По едното дело регресното право на застрахователя произтича от плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 537,58 лева на лицето М. К. – Г., в качеството й на собственик на увредения при ПТП л. а. „Фиат М.“, рег. [рег.номер на МПС] , а по другото дело – от плащането на друго обезщетение за други неимуществени вреди в размер на 3441,34 лева на автосервиз за извършения ремонт на увредения при същото ПТП л.а. „БМВ 530д“, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Д. К.. Доколкото вземанията за регрес, претендирани по двете дела, произтичат от репарирането на различни имуществени вреди на различни лица, между предмета на делата няма пълен обективен идентитет. Фактът, че част от релевантните за двете дела обстоятелства са общи не води до обусловеност между делата, поради което не е налице разрешаване на спор по обусловен иск, което да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановено преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, при каквато обусловеност единствено се допуска с Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 1/ 2014г. на ОСГТК на ВКС да не е налице пълен обективен идентитет по отношение на предмета на делата при осъществяване на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Предвид липсата на идентитет между предмета на делата, решенията не са противоречащи си едно на друго по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ГПК на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1200 лева с вкл. ДДС – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. П. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на решение № 127 от 04.04.2023г. по гр. д. № 64/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик, поради противоречие с влязло в сила решение № 17 от 20.05.2021г. по в.гр.д. № 298 / 2021 на Окръжен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 1200 лева с вкл. ДДС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.