Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 19.11. 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2789 /2019 г.: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 149 /07.04.2020 г. по касационна жалба на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 89 /09.01.2019 г. по в. гр. д. № 360 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260 /26.07.2018 г. по гр. д. № 840 /2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което са уважени предявените от „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД, като процесуален субституент на „Синеморец Сънрайз“ ООД, срещу „Синеморец Парадайз“ ЕООД искове с правно основание чл.108 ЗС, вр. чл.134 ЗЗД, за ревандикация на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Ц., обл. Б., одобрени със заповед РД-18-52 /24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-966 /27.06.2007 г. на началника на СК – Б.; поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Ц., обл. Б., одобрени със заповед РД-18-52/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-967 /27.06.2007 г. на началника на СК – Б.; поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Ц., обл. Б., одобрени със заповед РД-18-52 /24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-1689 /24.09.2012 г. на началника на С.-Б., ведно със седемдесет и един самостоятелни обекта (62 апартамента, 6 мезонета, 3 студия), построени в този имот. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поставените от „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД процесуалноправни въпроси са: 1. Налице ли са предпоставките за отвод за пресъдено нещо, в случай че по повторно заведено дело с правно основание чл.108 ЗС ответникът противопоставя нови правоизключващи възражения за придобиване на правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност? 2. При преценка на предпоставките за отвод за пресъдено нещо по иск по чл.108 ЗС, за да се направи извод за липса или наличие на обективен идентитет, следва ли да се съобрази и възражението на ответника за придобиване от него на право на собственост по давност или следва да се съобразят само фактите, твърдени от ищеца за придобивното основание на ищеца? Прието е, че тези въпроси са разрешени от апелативния съд в противоречие с решение № 475 /09.12.2011 г. по гр. д. № 1559 /2010 г. на ВКС, I г.о., с което е прието, че основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право. Щом се сочи нов факт или обстоятелство, то искът е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет. Това се отнася и за случаите, когато ищецът се брани против правоизключващо възражение на ответник, който се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело. Прието е също, че апелативният съд е допуснал противоречие и с определение № 211 /07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4098 /2018 г. на ВКС, II г.о. По правните въпроси настоящият състав споделя разрешението в посочените съдебно решение и определение на ВКС и приема, че в описания случай не е налице обективен идентитет и предпоставките за отвод на сила на пресъдено нещо не са налице. Ответникът по касация оспорва основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел за установено следното: „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД се легитимира като кредитор на „Синеморец Сънрайз“ ООД въз основа на неизпълнение от страна на „Синеморец Сънрайз“ ООД на задължение за връщане на получена като заем от „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД сума в общ размер от 1 530 000 евро, заедно с дължимите върху тази сума лихви. Изложени са твърдения, че „Синеморец Сънрайз“ ООД (с предходно фирмено наименование „Риъл Лимитид“ ООД) е закупило процесните поземлени имоти през 2003 г. и 2004 г. и е придобило на основание чл.92 ЗС (по приращение) изградените в поземлен имот с идентификатор № ..... три жилищни сгради, заедно с находящите се в тях 62 апартамента, 6 мезонета, 3 студия, интернет клуб и възстановителен център. През месец юни 2007 г. имотите са били апортирани в капитала на „Сънрайз Синеморец “ АД. На 23.10.2007 г. в Служба по вписванията – Ц. е било вписано прехвърляне на търговското предприятие на „Сънрайз Синеморец“ АД, включително процесните имоти, на „Кианоре“ ЕООД, което на 13.05.2008 г. е продало два самостоятелни обекта (апартаменти) от придобитите по сделката от 23.10.2007 г. имоти, като е предало на купувачите и фактическата власт върху тях. С влязло в сила на 06.04.2012 г. решение по т.д. № 361 /2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд била прогласена нищожността на апорта на недвижимите имоти, извършен от Синеморец Сънрайз“ ООД в капитала на „Сънрайз Синеморец“ АД. Доколкото праводателят на „Кианоре“ ЕООД („Сънрайз Синеморец“ АД) не е придобил правото на собственост върху имотите по силата на прогласения за нищожен апорт, а „Синеморец Сънрайз“ ООД не предприело действия за възстановяване владението върху тях, „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД предявило при условията на чл.134 ЗЗД ревандикационни искове срещу „Кианоре“ ЕООД . В хода на производството „Кианоре“ ЕООД е прехвърлило търговското си предприятие, включително процесните недвижими имоти, на настоящия ответник „Синеморец Парадайз“ ЕООД, но в първото заседание по образуваното гр.д. № 127 /2013 г. Бургаският окръжен съд е оставил без уважение искането на ищеца по чл.228,ал.3 ГПК за насочване на иска срещу „Синеморец Парадайз“ ЕООД. Ревандикационните претенции срещу „Кианоре“ ЕООД са били уважени с влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд. Ответникът „Синеморец Парадайз“ ЕООД оспорва качеството кредитор на ищеца. Поддържа, че влязлото в сила решение по гр.д. № 127 /2013 г. на Бургаския окръжен съд няма сила на пресъдено нещо по отношение на него, защото е придобил процесните имоти преди вписване на исковата молба по исковете по чл.108 ЗС срещу „Кианоре“ ЕООД. Възразява, че нито „Синеморец Парадайз“ ЕООД, нито праводателят му са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на извършения през месец юни 2007 г. апорт, тъй като „Кианоре“ ЕООД не е било страна по делото и е придобило търговското предприятие на „Сънрайз Синеморец“ АД преди този момент, поради което излага подробни съображения за валидност на апорта. Позова се и на изтекла в своя полза придобивна давност по отношение на претендираните недвижими имоти. Въззивният съд е приел за установено, че на 06.06.2012 г. настоящият ищец, като процесуален субституент на „Синеморец Сънрайз“ ООД, е предявил срещу „Кианоре“ ЕООД искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението на имотите, предмет на настоящото производство. Било е образувано т.д. № 358 /2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, преобразувано в гр.д. № 127 /2013 г., като исковата молба е била вписана на 11.01.2013 г. С влязло в сила на 04.08.2017 г. решение № 10 /20.02.2015 г., поправено с решение № 470 /16.09.2016 г., постановени по възз. гр.д. № 342 /2014 г. на Бургаския апелативен съд, ревандикационните искове срещу „Кианоре“ са уважени. Въззивният съд е приел за установено, че „Синеморец Парадайз“ ЕООД е правоприемник на „Кианоре“ ЕООД, като е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 22.10.2012 г., вписан в търговския регистър на 30.10.2012 г. – по време на висящността на производството по предявените от ищеца срещу праводателя искове по чл.108 ЗС, както и че в производството по предявените срещу „Кианоре“ ЕООД искове съдът се е произнесъл по същите основания за придобиване на правото на собственост, релевирани в производството срещу „Синеморец Парадайз“ ЕООД . При тези изводи въззивният съд е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между производствата по гр.д. № 127 /2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд и настоящото, тъй като решението, приключило спора по гр.д. № 127 /2013 г. между ищците и „Кианоре“ ЕООД, обвързва и настоящия ответник на основание чл.226,ал.3 ГПК, доколкото силата на пресъдено нещо се простира върху приобретателя на спорното материално право по време на висящия процес (без лицата, ползващи материалноправна защита от вписването на исковата молба - чл.114 ЗС, и в хипотезите на придобиване на движимите вещи по чл.78 ЗС), върху правоприемниците на страните (частни и универсални), визирани в чл.298,ал.2 ГПК, както и върху неучаствалите в производството необходими другари. За да стигне до този решаващ извод, апелативният съд е приел, че вписването на исковата молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие, поради което не е налице изключението на чл.226,ал.3 ГПК, вр. чл.114 ЗС, за необвързаност от изхода на делото на правоприемника на спорното право, получил го по време на висящ исков процес. Крайният извод на въззивния съд е, че поради пълното покриване на претенциите по гр.д. № 127 /2013 г. и по гр.д. № 840 /2017 г. по описа на БОС от обективна и субективна страна, спорът не може да бъде пререшаван, предвид постановената в чл.299,ал.1 ГПК забрана за това, поради което производството по второто дело следва да бъде прекратено служебно от съда на основание чл.299,ал.2 ГПК, а постановеното от първата инстанция решение следва да бъде обезсилено. По доводите на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД за неправилност на въззивното решение: При дадения отговор на правните въпроси настоящият състав приема, че е основателен доводът на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД за неправилност на извода на въззивния съд за обективен идентитет между спора по гр.д. № 127 /2013 г. и по гр.д. № 840 /2017 г. по описа на БОС. На л.7 от отговора си на исковата молба по гр.д. № 840 /2017 г. по описа на БОС (намира се на л.463, в папка продължение-3 по делото) „Синеморец Парадайз“ ЕООД наред с останалите си възражения против допустимостта и основателността на иска (обсъдени от въззивния съд) прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, основано на следните твърдения: „Синеморец Парадайз“ ЕООД е получило владението върху процесните недвижими имоти от своя праводател „Кианоре“ ЕООД на 22.10.2012 г. със сключването на договор за продажба на търговско предприятие; „Кианоре“ ЕООД на свой ред е получило владението върху процесните недвижими имоти от своя праводател „Сънрайз Синеморец“ АД на 27.07.2007 г. със сключването на договор за продажба на търговско предприятие; Ако изобщо може да се приеме, че някой от двата праводателя - „Сънрайз Синеморец“ АД и „Кианоре“ ЕООД не са били собственици на процесните недвижими имоти, то всеки един от тях би имал качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС; на основание чл.82 ЗС „Синеморец Парадайз“ ЕООД присъединява към своето владение владението на своите праводатели, твърди, че в негова полза тече придобивна давност от 27.07.2007 г. и излага съображения за това, че тя не е прекъсната. Такова възражение за придобивна давност не е разглеждано по гр.д. № 127 /2013 г. Основателен е и доводът на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД, че неправилният извод на въззивния съд за наличието на обективен идентитет между двете дела, при извода за наличието на субективен идентитет, се е отразил на извода на въззивния съд за приложението на правилото на чл.299,ал.1 ГПК (за наличието на предпоставките за отвод на пресъдено нещо), който също е неправилен и че този извод на свой ред се е отразил върху правилността на въззивното решение – вместо да разгледа възражението за придобивна давност и да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. С оглед изложеното и на основание чл.293,ал.2 и ал.3 ГПК следва извод, че въззивното решение е неправилно, то следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши съдопроизводствени действия – да разгледа евентуалното възражение на „Синеморец Парадайз“ ЕООД за придобивна давност (обсъдено по-горе) и да се произнесе по основателността на предявените искове. При повторното разглеждане на делото на основание чл.293,ал.4 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 89 /09.01.2019 г. по в. гр. д. № 360 /2018 г. на Бургаския апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.