Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * Установителен иск * договор за банков кредит * предсрочна изискуемост * заповед за незабавно изпълнение


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. София, 25.02.2020 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 16 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Банка Пиреос България“ АД, [населено място] /чрез процесуален представител адв. Л. Д. – М./ с правоприемник „Юробанк България“ АД срещу решение № 79 от 07.03.2018г. по в. т. дело № 452/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, допълнено с решение № 237 от 30.07.2018г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД против П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК за сумата над 3 133.36 евро, представляваща изискуема главница, дължима по договор за банков кредит от 29.09.2008г. до пълния предявен размер на иска от 34 503.35 евро, т. е. за сумата от 31 370 евро. Въззивното решение е допълнено и с определение № 440 от 18.10.2018г. по същото дело, като „Банка Пиреос България“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. сумата 2 250 лв., представляваща съдебни разноски, направени от ответниците в първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с настъпилата изискуемост на цялото вземане в хода на исковото производство – съдът е следвало да отчете факта, че волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до страните, тъй като нотариалните покани са приложени по делото и са били предмет на обсъждане от съда и в становищата на ответниците; няма пречка да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба ищецът може да упражни свое преобразуващо право, като отнеме преимуществото на срока. Излага доводи, че съдебният състав е следвало да отчете, че в хода на исковото производство е настъпила изискуемост на всички вноски с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред втората инстанция. Поддържа също, че въззивният съд в противоречие с процесуалните норми не е допуснал служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на вноските с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за дължимост на претендираните суми изцяло, евентуално да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни производства.
Ответниците П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. чрез процесуален представител адв. С. М. оспорват касационната жалба и релевират доводи за правилност на въззивното решение в оспорената от касатора част. Поддържат становище, че ако решението бъде отменено, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за установяване наличието на неравноправни, съответно нищожни договорни клаузи в договора и допълнителните споразумения, които касаят начина на определяне на лихвения процент, съответно размера на главницата и предвидената възможност да бъдат капитализирани лихви върху лихви. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 588 от 23.10.2019г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД против П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК за сумата над 3 133.36 евро до пълния предявен размер на иска от 34 503.35 евро, т. е. за сумата от 31 370 евро, представляваща изискуема главница, дължима по договор за банков кредит от 29.09.2008г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК по следните правни въпроси:
1. По отношение на кои вноски следва да се уважи предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, приема следното:
Въззивният съд е приел, че процесното вземане е възникнало по силата на договор за банков жилищен кредит, сключен на 29.09.2008г. между „Банка Пиреос България“ АД като кредитор, П. Д. Ц. и Ц. С. Ц. като кредитополучатели и Д. П. Ц. като солидарен длъжник. Банката е предоставила на кредитополучателите целеви банков кредит в размер 39 000 евро, предназначен за финансиране на покупката на конкретизиран недвижим имот и осъществяване на довършителни работи. Съдебният състав е установил, че договорът за банков кредит е изменен от страните с два анекса: с анекс № 1 от 28.10.2008г. е увеличен размерът на годишния лихвен процент от 6.15 % на 8.40 % и е изготвен нов погасителен план с месечна погасителна вноска в размер 396 евро; с анекс № 780/R/2011 от 20.10.2011г. е констатирана общата сума на просрочените задължения към датата на сключване на анекса /620.03 евро, включваща просрочена главница, лихви, такси и комисионни/, уговорено е, че погасяването на главницата ще започне след изтичането на 8-месечен гратисен период и, че в 7-дневен срок от подписването на анекса на кредитополучателите следва да се връчи нов погасителен план, който не е представен в исковото производство.
Въззивната инстанция е приела за установено, че договорът за банков кредит и анекс № 1 от 28.1.2008г. са подписани от името на кредитополучателите от пълномощника им Д. П. Ц. въз основа на изрично пълномощно да извършва от тяхно име определени сделки и действия. Направила е извод, че представителната власт на Д. Ц. е валидно учредена по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите от 23.05.2008г., извършена от Нотариус А. Кац. Оспорването на автентичността на подписа на ответника П. Ц., положен върху втория анекс №780/R/2011 от 20.10.2011г., е прието за неоснователно, предвид неангажирането от ответника на доказателства в тази насока.
За да направи извод, че волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на кредитополучателя П. Ц., въззивният съд е съобразил клаузата на чл. 29 от договора за банков кредит, съгласно която писмените съобщения ще се стичат за надлежно изпратени и получени от клиента при изпращането им чрез писмо на последния посочен от клиента адрес. Изложил е съображения, че освен адреса в договора - [населено място], [улица], ет. 12, ап. 82, ответникът П. Ц. към 20.10.2011г. е посочил нов адрес - [населено място], П. област, поради което нотариалната покана с уведомлението за предсрочна изискуемост е следвало да бъде изпратена в [населено място], но поради грешка на служители на банката нотариалната покана е изпратена на стария адрес.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищцовата страна носи доказателствената тежест за установяване предсрочната изискуемост на кредита: както обективния елемент - неплащането на дължими погасителни вноски, така и субективния елемент - писменото уведомление на банката, с което обявява на длъжниците си предсрочната изискуемост на кредита и което трябва да е получено от длъжниците преди сезиране на заповедния съд със заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, т. е. в случая най-късно до 28.03.2014г. Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил получаване от ответниците Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. до 28.03.2014г. на изявлението на банката по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институциите за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Този извод е аргументиран с неспазване на процедурата за връчване на нотариалните покани по чл. 50 ЗННД във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК. Прието е, че от трите нотариални покани не е ясно дали адресатите живеят на посочените адреси, липсват данни за потърсени от връчителя сведения за това; връчителят не е положил усилия да намери адресатите – не са налице данни за направени най-малко три посещения в различни часове в рамките на един месец. Изводът за опорочаване на процедурата по връчване на нотариалните покани на ответниците поради нарушаване на чл. 47, ал. 1 ГПК /редакция към 2014г./ е аргументиран и с обстоятелството, че връчителят не е посочил дали уведомлението е залепено на адреса, където лицето е адресно регистрирано, дали търсеното лице продължава да пребивава на този адрес, ако отговорът е положителен - кога по време пребивава и колко пъти в рамките на един месец връчителят е посещавал адреса, не е ясно къде точно е залепил уведомлението - има ли жилищният блок една или повече входни врати, има ли достъп до тях или са заключени, има ли пощенски кутии, до които връчителят има достъп или уведомлението е пуснато под входната врата, ако последната е заключена.
Поради неустановяване от ищеца на твърдяната предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договора за банков кредит и двата анекса, въззивният съд е уважил иска за изискуемите погасителни вноски, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК - 28.03.2014г., в размер 3 113.36 евро, а за останалата част от претенцията /разликата над 3 113.36 евро до 34 503.35 евро/ е отхвърлил иска като неоснователен.
По първия релевантен правен въпрос:
С Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са дадени следните отговори на релевантния правен въпрос:
1. Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
По втория релевантен правен въпрос:
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда възможност за банката да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до кредитополучателя.
Когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ на основание чл. 417 ГПК се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, за да бъде издадена заповедта за изпълнение е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако в заявлението се претендират суми въз основа на твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но съдът констатира, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК /при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение/ е установителен, а по т. 3 /когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение/ – осъдителен. Както при предявен установителен иск, така и при предявен осъдителен иск по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК съдът следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и период на предявените искови претенции, като при осъдителния иск следва да постанови осъдителен диспозитив. Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. Изложеното е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е възможността на банката – кредитор да иска изпълнение на задължението. Изискуемостта означава, че банката – кредитор може да отправи искане до длъжника за плащане на дължимите по договора за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или по реда на производството по търговски спорове, или подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и съответно предяви установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 или осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по общия ред.
Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос:
За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
По правилността на въззивното решение:
С оглед така формираната константна практика на ВКС, въззивното решение се явява неправилно в частта, с която въззивният съд е приел, че при недоказано предявяване на предсрочната изискуемост на длъжника на присъждане подлежат само падежираните вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 28.03.2014г. Съдебният състав не е съобразил, че към датата на формиране на силата на пресъдено нещо вече е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Въззивният съд не е взел предвид, че нотариалната покана, съдържаща изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представена като приложение към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към исковата молба, е връчена на ответниците по иска в хода на първоинстанционното производство заедно с исковата молба. С връчване на нотариалната покана на кредитополучателите са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, предвид наличието на предвидените в чл. 27, б. „в“ от договора за жилищен кредит обективни предпоставки, а именно неплащане на падежирани вноски за периода от 06.08.2012г. до 06.01.2014г., с оглед изготвяне на нотариалната покана към края на м. януари 2014г. Преценката за частичната основателност, респективно частичната неоснователност на иска не е направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и съдебният състав не е взел предвид относимия към предсрочната изискуемост факт, настъпил след предявяване на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради допуснатото нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила решението на Апелативен съд Пловдив е неправилно в отхвърлителната част и следва да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав съобразява, че със сила на пресъдено нещо е установено, че между „Банка Пиреос България“ АД като кредитор, П. Д. Ц. и Ц. С. Ц. като кредитополучатели и Д. П. Ц. като солидарен длъжник е възникнало правоотношение по договор за банков жилищен кредит, сключен на 29.09.2008г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите целеви банков кредит в размер 39 000 евро, предназначен за финансиране на покупката на конкретизиран недвижим имот и осъществяване на довършителни работи. Договорът за банков кредит е изменен от страните с два анекса: с анекс № 1 от 28.10.2008г. е увеличен размерът на годишния лихвен процент от 6.15 % на 8.40 % и е изготвен нов погасителен план с месечна погасителна вноска в размер 396 евро; с анекс № 780/R/2011 от 20.10.2011г. е констатирана общата сума на просрочените задължения към датата на сключване на анекса /620.03 евро, включваща просрочена главница, лихви, такси и комисионни/, уговорено е, че погасяването на главницата ще започне след изтичането на 8-месечен гратисен период и, че в 7-дневен срок от подписването на анекса на кредитополучателите следва да се връчи нов погасителен план, който не е представен в исковото производство.
От приетите в първоинстанционното и въззивното производства заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че част от главницата в размер общо 5 116.68 евро е платена, от която сума 3 488.60 евро са платени на съответните падежи, а 1 628.08 евро са платени със забава. С въззивното решение е присъдена сума в размер 3 133.36 евро, представляваща изискуема главница за падежирани вноски към 28.03.2014г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По отношение на останалата неиздължена част от главницата в размер общо 31 389.99 евро се налага извод, че една част от посочената сума, а именно вноските, дължими за периода от 28.03.2014г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до 21.05.2015г. /датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите/, са с настъпил падеж по време на исковото производство, а по отношение на останалата част от сумата /разликата над падежираните в исковото производство вноски до 31 389.99 евро - главница/ е настъпила предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство – на 21.05.2015г. с връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите. Посочените настъпили след предявяване на иска факти са правнорелевантни по отношение на изискуемостта на претендираното вземане, поради което следва да бъдат взети предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възражението на ответниците за недължимост на претендираните суми поради непредставяне на погасителния план е въведено в предмета на спора едва във въззивното производство с отговорите на въззивната жалба. Липсват данни, че пропускът на ответниците да инвокират това възражение в едномесечния срок за отговор на исковата молба се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което посоченото възражение е преклудирано съгласно чл. 133 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че в клаузите на чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от договора за жилищен кредит страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, като крайният срок на издължаване на кредита е 168 месеца от датата на първото по ред усвояване. Усвояването на кредита е извършено на 04.11.2008г., от когато е започнал да тече 168 – месечния срок за издължаване на кредита с падеж всяко четвърто число на месеца. С анекс № 780/R/2011 от 20.10.2011г. страните са изменили договора за жилищен кредит по отношение на неговото погасяване, като в чл. 5 са предвидили краен срок на погасяване 146 месеца, считано от 20.10.2011г., а в чл. 4 са уговорили погасяване на кредита на 138 месечни вноски съгласно представен погасителен план, като месечната вноска е платима на предварително уговорен ден от месеца. Друг падеж, различен от предвидения в договора за жилищен кредит, не е уговорен между страните, поради което следва да се приеме, че падежът на всяка погасителна вноска е четвърто число на месеца. Заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в първоинстанционното и въззивното производство, са изготвени въз основа на представените по делото доказателства, търговските книги, счетоводните документи и записвания, находящи се в счетоводството на ищцовата банка и извършени въз основа на договора за жилищен кредит, погасителния план, анексите и извършените плащания, и същите не са оспорени от ответниците.
От приетите в първоинстанционното и въззивното производства заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че част от главницата в размер общо 5 116.68 евро е платена, от която сума 3 488.60 евро са платени на съответните падежи, а 1 628.08 евро са платени със забава. С въззивното решение е присъдена сума в размер 3 133.36 евро, представляваща изискуема главница за падежирани вноски към 28.03.2014г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В посочената част решението на въззивната инстанция е влязло в сила, поради което настоящият съдебен състав се съобразява с него съгласно чл. 296, т. 2, чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК. По отношение на останалата неиздължена част от главницата в размер общо 31 389.99 евро е настъпила изискуемост на кредита в хода на исковото производство, който правнорелевантен факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК - вноските, дължими за периода от 28.03.2014г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до 21.05.2015г. /датата на връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите/, са с настъпили падежи по време на исковото производство, а по отношение на останалата част от сумата /разликата над падежираните в исковото производство вноски до 31 389.99 евро - главница/ е настъпила предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство – на 21.05.2015г. с връчване на исковата молба и приложената към нея нотариална покана на кредитополучателите. Ответниците не са представили доказателства, че тази сума е платена на ищцовата банка.
По отношение на довода на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в договора за жилищен кредит: Висящността на спора е относно остатъка от главницата, чийто падеж не е настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане по чл. 417 ГПК. Клаузите на чл. 1, чл. 23, чл. 24 и чл. 27 от договора за жилищен кредит са съставени по ясен и недвусмислен начин, поради което не е осъществен фактическият състав на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Относно уговорената възнаградителна лихва липсват данни да е променена едностранно от банката, поради което с извършените частични плащания не е погасена главницата, изискуема след 28.03.2014г.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Апелативен съд Пловдив следва да бъде отменено в частта, с която искът по отношение на главницата е отхвърлен като неоснователен за разликата над 3 113.36 евро до 34 503.35 евро, т. е. за сумата 31 370 евро, и вместо това да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД главница в размер 31 370 евро по договор за жилищен кредит № 0010-0174-00000000596/29.09.2008г., изменен с анекс № 1/28.10.2008г. и анекс№ 780/R/2011 от 20.10.2011г.
По отношение на законната лихва: Върху сумата в размер 31 370 евро се дължи законна лихва за периода от 21.05.2015г. до окончателното плащане, тъй като към датата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита цялата главница вече е дължима. Върху част от главницата, а именно върху вноските, чийто падеж е настъпил през периода от 28.03.2014г. до 21.05.2015г., се дължи законна лихва върху всяка падежирана главница, считано от датата на настъпване на конкретния падеж до окончателното плащане. Поради това, че вещите лица не са разграничили по месеци вноските с настъпил падеж през периода от 28.03.2014г. до 21.05.2015г., делото следва да се върне на Апелативен съд Пловдив само по отношение на законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. до 21.05.2015г., дължима за периода от датата на настъпване на конкретния падеж до 21.05.2015г. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да изследва и определи началната дата на падежа на всяка падежирана главница за периода от 28.03.2014г. до 21.05.2015г. и да присъди лихвата за забава върху всяка главница, считано от датата на всеки падеж до 21.05.2015г., като при необходимост може да допусне съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в допълнената му с определение № 440 от 18.10.2018г. по в. т. дело № 452/2017г. на Пловдивски апелативен съд част, с която „Банка Пиреос България“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. сумата 2 250 лв., представляваща съдебни разноски, направени от ответниците в първоинстанционното производство. Поради уважаване на иска разноски на ответниците не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците трябва да заплатят на касатора сума в размер общо 5 174,73 лв., представляваща направени разноски за трите инстанционни производства, от която сума 1 257,09 лв. – държавна такса за касационното производство, и 3 917,64 лв. /4 067,64 лв. – 159 лв./ – държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производства, като са приспаднати присъдените с въззивното решение 159 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 79 от 07.03.2018г. по в. т. дело № 452/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, допълнено с решение № 237 от 30.07.2018г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД против П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК за сумата над 3 133.36 евро, представляваща изискуема главница, дължима по договор за банков кредит от 29.09.2008г. до пълния предявен размер на иска от 34 503.35 евро, т. е. за сумата от 31 370 евро, заедно със законната лихва, както и в допълнената с определение № 440 от 18.10.2018г. по същото дело част, с която „Банка Пиреос България“ АД е осъдено да заплати на П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. сумата 2 250 лв., представляваща съдебни разноски, направени от ответниците в първоинстанционното производство, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка Пиреос България“ АД с правоприемник „Юробанк България“ АД против П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, че П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД сума в размер 31 370 евро /тридесет и една хиляди триста и седемдесет евро/, представляваща изискуема главница по договор за жилищен кредит № 0010-0174-00000000596/29.09.2008г., изменен с анекс № 1/28.10.2008г. и анекс№ 780/R/2011 от 20.10.2011г., заедно със законната лихва върху 31 370 евро, считано от 21.05.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Д. Ц., Ц. С. Ц. и Д. П. Ц. да заплатят на „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 5 174,73 лв. /пет хиляди сто седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски за трите инстанционни производства, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав в частта за законната лихва върху вноските /главницата/, чийто падеж е настъпил от 28.03.2014г. до 21.05.2015г., дължима за периода от датата на настъпване на конкретния падеж до 21.05.2015г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.