5 Р Е Ш Е Н И Е № 486 София, 09 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Т.Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1658 / 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби на подсъдимия Н. М. Н. и на частните обвинители Н. П. Б. и В. Г. Г. против решение № 308 от 06. 08. 2014 г. по внохд № 479/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се релевира касационното основание на чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят твърди, че въззивната инстанция не е съобразила смекчаващите отговорността му обстоятелства и е надценила обществената опасност на деянието и дееца. С тези аргументи настоява за намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода до легалния минимум и прилагане на института на условното осъждане,както и за отхвърляне на жалбата на частните обвинители. Жалбата на частните обвинители Н. Б. и В. Г. представлява копие на въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда с единствената разлика, че в титулната част е посочен номера на възивното решение. Съдържателната част е насочена към първоинстанционната присъда, която е оценена като „ незаконосъобразна, несправедлива, неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон” Повереникът на касаторите оспорва формата на вината, възприета от предходните инстанции, тъй като съзира извършване на умишлено престъпление и отправя искане за постановяване на присъда, с която наложеното на подсъдимия наказание да бъде увеличено в рамките на средно предвидената от закона санкция. С писмено възражение частните обвинители оспорват основателността на жалбата на подсъдимия. Прокурорът пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Враца с присъда № 4 от 25.03.2014 г. по нохд №75/2014 г. признал подсъдимия Н. М. Н. за виновен в това, че на 06.09.2013 г. в [населено място], [община], при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Ф. - В.” нарушил правилата за движение по чл. 6 , т. 1 , чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Т. Н., тежка телесна повреда на Н. П. Б. и средна телесна повреда на В. Г. Г., поради което и на основание чл. 343 , ал. 4q вр. с ал. 3, пр. 3 ,б. ”б”, пр. 1 , вр. ал.1, б.”в”, пр.1 вр. с чл. 342, ал. 1 , вр. с чл. 58а и чл.54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 308 от 06.08.2014 г. по внохд №479/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на четири години, а този на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство - на пет години. Касационните жалби срещу така постановения въззивен съдебен акт са неоснователни поради следните съображения : По жалбата на подсъдимия Н. М. Н. Касационната проверка не установи очевидно несъответствие между тежестта на определената на подсъдимия санкция от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл.36 от НК, от друга. Несподелим е доводът на защитата за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като за подсъдимия била „необозрима” възможността да увреди пострадалите, които се намирали в дворното си място, а не на пътното платно. Очевидно се атакува оценката на субективните елементи на престъплението извън безспорната непредпазливост с поставяне на акцент върху несъставомерни моменти от значение за степента на вината. Настоящият съд не намира правна и логична обосновка в този начин на оценка на данните по делото. Подсъдимият причинил уврежданията на пострадалите след като неправомерно напуснал пътното платно, изненадващо навлязъл в градината на жертвите и ги прегазил. Абсурдно е да се поддържа, че той в много малка степен е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици от това грубо нарушение на правилата на движение. Вярно е точно обратното – напускайки пътното платно подсъдимият е увеличил риска от тежък инцидент, тъй като е шофирал в район на населено място при непосредствена близост до застроени парцели. Неоснователни са и оплакванията за подценяване на смекчаващите обстоятелства, свързани с обществена опасност на дееца. От мотивите на атакувания съдебен акт е видно, че обемът наказателна принуда е съобразен с всички, изброени от касатора, смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало , добри характеристични данни и семейна обвързаност. Те обаче правилно са съпоставени с отегчаващите обстоятелства – предходно санкциониране по чл. 234в, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание, и преди всичко – с многобройните наказания, наложени на жалбоподателя по ЗДвП, сочещи на устойчиво поведение на недисциплиниран водач на моторно превозно средство, напълно резистентен към превъзпитателното въздействие на административната санкция. Наказанието лишаване от свобода наложено на осъдения е малко под средния размер, предвиден от законодателя pа престъпление по чл. 342, ал.2 , б.”б” от НК. Следваната процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал.2 от НПК е обусловила неговата редукция с една трета до четири години лишаване от свобода, но оценката за неговата законосъобразност и справедливост е подчинена на разпоредбите на Общата част на НК. Лишаването от правоуправление напълно съответства на необходимостта подсъдимият да бъде изолиран за продължителен период от пътния трафик и в този смисъл удовлетворява изискванията на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Обобщено , не се установява съществено превалиране на смекчаващите обстоятелства, което да прави възможно удовлетворяване на искането на касатора за по-леки наказания= По жалбата на частните обвинители Н. П. Б. и В. Г. Г. Жалбата е твърде далече от стандарта на чл. 351, ал. 1 от НПК. Това налага на първо място от съдържанието й да се изключат всички доводи за необоснованост както и претенцията за увеличаване на санкцията с акт на касационния съд. На второ мястоq не съществува процесуално основание за обсъждане на доводите за по-тежко престъпление, тъй като частните обвинители нямат функция по повдигане на обвинение. Въпреки очевидните си недостатъци жалбата не е преминала процедура по чл.351, ал.4 от НПК, поради което от нея по необходимост трябва да се извлекат основания за касационна проверка в защита на правата на подателите. За такива могат да се приемат твърденията за неправилен анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, рефлектирал върху неправилна индивидуализация на несправедливо леко наказание. Така разгледани доводите на касаторите са неприемливи. Претърпените от жалбоподателите телесни повреди не следва да се третират като отегчаващи обстоятелства. Причиняването на смърт на едно лице и телесни повреди на едно или повече лица съгласно чл. 343, ал. 4 от НК се приравнява по наказуемост на причиняване на смърт на повече от едно лице и в конкретния казус по-леките престъпни резултати са относими към смекчаващите обстоятелства /ППВС № 1/1983 г. т.4 ,б.”е”/. Високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца са изцяло съобразени от въззивната инстанция, която е наложила санкцията лишаване от свобода ориентирана към средния размер, за който пледират частните обвинители. Ето защо претенцията им за ревизия на обжалвания съдебен акт поради явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отклонена. Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 06. 08. 2014 г. по внохд № 479/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.