Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * трафик на хора * продължавана престъпна дейност * авторство на деянието * обвинение, доказано по несъмнен начин * приложение на чл. 24 НК * неправилно приложение на материалния закон * частична отмяна на първоинстанционна присъда

Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
София, 06.01. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември, две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева
Даниела Атанасова

при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Даниела Атанасова
наказателно дело № 540/2010 година.


Производството пред Върховния касационен съд, е по реда на чл. 419 и следващите НПК.

Образувано е по искания на осъдения Ю. А. У. от [населено място] и на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 708/2009 г., на Старозагорския районен съд. Сочи се в първото, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, че наложеното наказание е явно несправедливо, а във второто, че е допуснато нарушение на закона при определяне типа на пенитенциарното заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано и поддържа това на Главния прокурор.

Служебният защитник на осъдения У., счита искането на Главния прокурор за неоснователно и поддържа направеното от подзащитния му.

Върховният касационен съд разгледа исканията, провери съдебният акт с оглед на поддържаните отменителни основания и за да се произнесе съобрази следното:

С влязла в сила присъда242/10.12.2009 г., постановена по нохд № 708/2009 г., Старозагорският районен съд, 5-ти наказателен състав, изменена с въззивно решение95/25.06.2010 г., по внохд № 1092/2010 г., на Старозагорския окръжен съд, 1-ви наказателен състав, подс. Ю. А. У., е бил признат за виновен както следва: продължавано престъпление извършено през периода от м. октомври 2002 г. до края на 2003 г., с пострадала М. А. Михайлович, по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на две години лишаване от свобода и „глоба” от 4 000 лв.; продължавано престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2, пр. 4 и 5, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъществено през периода м. октомври 2002 г. – м. юли 2003 г., с пострадала Д. А. Симеонова, с определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, от една година и десет месеца лишаване от свобода и „глоба” от 3 600 лв.; престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 5, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и 6, вр. ал. 1 НК, извършено през периода м. април – м. май 2004 г., с пострадала непълнолетната тогава З. А. С. и определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, от една година и седем месеца лишаване от свобода и „глоба” от 3 000 лв.; продължавано престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2, 4 и 5, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъществено през периода м септември 2006 г. – м. март 2007 г., с пострадала П. Д. Б. и наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, увеличено от второинстанционният съд на три години и четири месеца лишаване от свобода и „глоба” от 5 000 лв. и за извършено продължавано престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, 2, 4 и 5, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено лятото 2006 г. – до м. февруари 2007 г., с пострадала А. Г. П. и наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т 1 НК, увеличено от второинстанционният съд на три години и шест месеца лишаване от свобода и „глоба” от 5 500 лв. При условията на чл. 23 НК е определено едно общо наказание, най – тежкото от всички - три години и шест месеца лишаване от свобода към което е присъединена и глобата от 5 500 лв. На основание чл. 24 НК така определеното общо наказание лишаване от свобода е увеличено с шест месеца, а наложеното наказание „глоба” - с 1 500 лв. – по решението на Окръжен съд Стара Загора. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановено осъденият да изтърпи изцяло и отделно наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 401/2001 г. на ОС Ст. Загора. Зачетено е предварителното задържане и е определен „общ” първоначален режим, и затворническо общежитие от „открит” тип.

По искането на осъдения Ю. А. У.:

Посочените основания за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Направените възражения в искането, лаконично се свеждат до твърденията, че не са извършени престъпните деяния, че са били допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство ограничаващи правата на осъдения и че наложените наказания не са съобразени с целите по чл. 36 НК.

При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, изводите за авторството на деянията и правната им квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, като се има и в пред вид, че съдебното производство е протекло при условията на чл. 371 НПК, в което осъденият У., лично и чрез защитника си е изразил признание на вината си и фактите по обвинителния акт, като е отказал събиране на доказателства и е бил предупреден, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по този ред ще се ползват при постановяване на присъдата, деянията осъществяват всички обективни и субективни признаци на посочените престъпления. Изводите за вината му са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства, както и признанията на подсъдимия. Съдилищата в мотивите си, са изложили подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования им извод по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посочените деяния, съответства на приложимия в случая материален закон. Установените данни от гласните доказателствени средства, подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че с деянията са осъществени от обективна и субективна страна, съставите на посочените престъпления. Точно е посочено, въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия.

С оглед на изложеното и настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставите на тези престъпления са осъществени от подсъдимия, както от обективна, така и от обективна страна. В съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на осъдения У., в осъществяване на инкриминираните деяния. Същите са правилно квалифицирани и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен.

Ето защо, искането на осъдения Ю. У., с релевираното основание за нарушение на закона, се явява неоснователно.

Посоченото отменително основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно.

При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. У., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата, да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин, не са били ограничени процесуалните му права.

Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. У., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства, чрез които е установил, точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

Както бе посочено по – горе в мотивите, съдебното производство пред първоинстанционният съд е протекло по реда на чл. 371 НПК, по което осъденият У., лично и чрез защитника си, след като е признал изцяло фактите по обвинителния акт, вината си в извършване на деянието изрично е заявил, че не желае събиране на доказателства. Същият не е обжалвал присъдата, а при последната си дума пред въззивният съд, по повод подаден протест от Районна прокуратура [населено място], е изразил становище, че иска от съда да бъде потвърдена присъдата на СРС.

С оглед на изложеното и това посочено основание за възобновяване, се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на санкциите, включително и от въззивната инстанция са били подложени на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Лишени от основание са възраженията по този направен довод. Според настоящият състав на Върховният касационен съд, по реда на посоченото производство, санкциите така както са определени от предходните съдилища – първоинстанционен и въззивен и приложението на чл. 24 НК, са напълно справедливи и съобразени с изискванията на закона за тяхната индивидуализация и за изпълнение на целите им по чл. 36 НК. Няма никакво основание за намаляването им или за отмяна приложението на чл. 24 НК. Те са напълно съответни на тежестта на извършените деяния, на данните за личността на дееца. По - нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия.

По искането на Главния прокурор на Република България:

В частта на съдебният акт, отнасящ се до определяне типа пенитенциарно заведение и първоначалния режим, искането се явява основателно. Допуснато е съществено нарушение на материалния закон, което налага отмяната в тази му част по реда на възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Нарушени са разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, тъй като съдът не е определил за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода затворническо общежитие от „закрит” тип и „строг” първоначален режим, каквито са в случая изискванията на закона.

Съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, само осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за извършени престъпления по непредпазливост, се настаняват в затворнически общежития от „открит” тип и се поставят при „общ” първоначален режим – чл. 61, т. 3 ЗИНЗС.

Всички останали лишени от свобода, които не са осъдени за първи път, вкл. рецидивистите по смисъла на § 3 от ДР на ЗИНЗС, се изпращат в затворнически общежития от „закрит” тип, при „строг” режим на изтърпяване на наказанието – чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.

В случая, видно от данните по делото Ю. У. е бил осъден по нохд № 401/2001 г., на Окръжен съд Стара Загора, като част от деянията по настоящото дело е извършил в определения му изпитателен срок по предходното, поради което несъмнено попада в категорията по чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Законът не изисква предходното наказание лишаване от свобода, ако има такова да е изтърпяно ефективно. Щом има наложено преди това наказание лишаване от свобода, чиито последици не са заличени, при постановяване на следваща присъда с ефективно такова наказание, към осъдения следва да се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Това е така защото лицето има качество на осъден и за престъпление, което е извършило след като и преди това му е било наложено наказание лишаване от свобода.

Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателни дела, влязлата в сила присъда № 242/10.12.2009 г., постановена по нохд № 708/2009 г., на Районен съд Стара Загора, в ЧАСТТА относно определяне типа пенитенциарно заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, на осъдения Ю. А. У..

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд, за ново разглеждане в тази част, от стадия на съдебното заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. А. У. от [населено място], за възобновяване на нохд № 708/2009 г., на Старозагорския районен съд, 5-ти наказателен състав.

Председател:


Членове: