4 Р Е Ш Е Н И Е № 180 [населено място], 11.05..2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Б. С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 804 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от ю.к. Р.М. срещу въззивно решение от 2.03.2010 г. по гр. дело № 7868/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 13698/2007 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са уважени предявените от М. В. Д. срещу [фирма], [населено място] искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “мениджър кантора, при Кантора М.”, [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 1.11.2006 г. до 27.04.2007 г. в размер на 1 657.90 лв., ведно със законната лихва. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски за производството. Ответницата М. В. Д. не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като разгледа доводите в жалбата и провери обжалваното решение съгласно изискванията на чл.290, ал.2 ГПК намира следното: С определение № 173 от 11.02.2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по настоящото делото е допуснато касационно обжалване в обжалваната част по материалноправния въпрос: може ли да се уважат исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата. На поставения въпрос е даден отговор в постановено по реда на чл.291 ГПК решение № 104 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1833/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя. Това е субективно преобразуващо право за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или служителя. В периода до изтичане на срока на предизвестието той е длъжен да изпълнява трудовите си задължения и да спазва трудовата дисциплина. През това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина, като съвкупност от всички трудови задължения на работника или служителя, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се прекратява преди изтичане на срока на предизвестието, но това не означава, че то няма действие при отмяна на уволнението като незаконно. След изтичане на срока на предизвестието работникът или служителят вече не разполага със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, тъй като и без дисциплинарното уволнение трудовият договор би бил прекратен по реда на чл.326, ал.1 КТ. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. При този отговор на поставения въпрос по жалбата на “Адрес Недвижими имоти”, АД, [населено място] съдът намира следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което наложеното на ищцата със заповед № 052 от 1.11.2006 г. дисциплинарно уволнение е прието за незаконно и са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Приел е, че предвид основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т. 1 КТ и безсрочния характер на трудовото правоотношение между страните искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е основателен, както и искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за шестмесечния период от прекратяване на трудовото правоотношение – 1.11.2006 г. до 27.04.2007 г. в размер на 1 657.90 лв. Изводът на въззивния съд, че исковете за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са обусловени от иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна е правилен. В случая обаче с влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ дисциплинарното уволнение е отменено и трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало към датата на прекратяване, включително и относно срокът. С молбата от 25.10.2006 г. ищцата е поискала от работодателя да бъде освободена от заеманата от нея длъжност по взаимно съгласие, считано от 25.10.2006 г., а ако искането не бъде уважено молбата да се счита за предизвестие по см. на чл.326, ал.1 КТ. На 30.10.2006 г. работодателят изрично е отказал договора да бъде прекратен по взаимно съгласие. От този момент е започнал да тече срокът на отправеното от ищцата предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Към момента на отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно срокът по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, а с изтичането му се прекратява трудовото правоотношение. Затова искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищцата не разполага с потестативното право на възстановяване на предишната работа. По същите съображения и искът по чл.225, ал.1 КТ за периода след 30.11.2006 г. е неоснователен, тъй като след тази дата ищцата не е останала без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичане на срока на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ. Изложените съображения за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част налагат същото да бъде отменено в тази част и решено по същество от касационната инстанция, като искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ се отхвърли като неоснователен, а този по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 281 лв. до 1657.90 лв. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 2.03.2010 г. по гр. дело № 7868/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 13698/2007 г. на Софийски районен съд в частта му, с която са уважени предявените от М. В. Д. срещу [фирма], [населено място] искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “мениджър кантора, при кантора М.”, [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 281 лв. до 1657.90 лв. и вместо това Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Д. от [населено място], [улица], ет.VІІ, ап.19 срещу [фирма], [населено място] искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “мениджър кантора “М.” и за присъждане на обезщетение за оставането без работа за разликата над 281 /двеста осемдесет и един/ лв. до 1657.90 / хиляда шестотин петдесет и седем лв. и 90 ст./лв., като неоснователни. Осъжда М. В. Д. да заплати на [фирма], [населено място] 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: