4 Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 08.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5878/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба срещу решение от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 14132/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което е допусната делба на УПИ VІІ-219 в кв.25 по плана на София, [населено място]- К. дол между съсобствениците Е. И. Г. от една страна и В. В. Т. и А. В. Т. от друга, при равни дялове за двете страни. В. В. Т. и А. В. Т. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като считат, че само те са собственици на целия имот, тъй като тяхната праводателка Д. П., респ. те самите, са придобили и частта на Е. И. Г. по давност. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че първоначални съсобственици на имота са били Д. И. П. като наследник на своя баща И. К. П. / поч. 1993 г./ и Е. С. И.- преживяла бивша съпруга /поч.през 2001 г./, чийто наследник е ищцата по делото Е. И. Г.. След смъртта на баща си Д. И. П. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот по наследство- нот.акт № 72/ 16.08.2001 г., и с нот. акт № 181/ 1.10.2001 г. продала имота на настоящите ответници-съпрузите Т.. По повод на тази продажба Е. И. Г., считайки имотът все още за съсобствен, предявила иск по чл.33, ал.2 ЗС с искане да изкупи частта на Д. П., който иск е бил уважен, но тъй като не е внесла в срок изкупната цена, по силата на чл. 33,ал.3 ЗС решението за изкупуване се счита за обезсилено по право. Това е дало основание на Е. Г. да счита, че имотът продължава да е съсобствен, но вече с ответниците като правоприемници на частта на Д. П. и затова е поискала да го подели с тях. Ответниците са възразили, че Д. П., и те самите са придобили другата ½ ид.ч. от имота по давност, поради което като собственици на целия имот са изразили становище за недопустимост на делбата. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като приел, че влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 ЗС / независимо от обезсилването му право/ формира сила на пресъдено нещо и по въпроса, че Д. П. е придобила по давност частта на ищцата и на нейната майка и затова не е събрал доказателства за това обстоятелство. Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и допуснал делба на имота, като приел на първо място, че в резултат на обезсиленото по право решение за изкупуване продажбата на собствената на Д. П. ½ ид.ч. от имота запазва действието си и ищцата се явява съсобственик с новите приобретатели на тази ½ ид.ч. На второ място съдът е счел, че възражението на ответниците за придобиване на частта на ищцата по давност е неоснователно, тъй като те не са доказали промененото си намерение за владеят имота за себе си и да демонстрират това намерение пред другия съсобственик- ищцата по делото. С оглед на изложеното правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е за значението на мотивите към решението по чл.33, ал.2 ЗС, при положение, че това решение бъде обезсилено по право и в хипотеза, в която съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си. В р.№ 525 от 16.04.1985г по гр.д.№ 684/ 84г, І г.о. и р.№ 507/ 1.07.1994 г. по гр.д.№ 381/ 94 г. І г.о. се приема, че когато съсобственик продаде и чуждата идеална част, средството за защита на другия съсобственик е да предяви иск за собственост за своята идеална част и иск по чл.33, ал.2 ЗС, ако иска да изкупи продадената от съсобственика му негова идеална част от имота. Настоящият състав на съда намира тази практика за правилна, както и че обжалваното въззивно решение е в противоречие с нея и затова следва да се отмени. В случая в мотивите към решението по чл.33, ал.2 ЗС, за да обоснове наличието на съсобственост, съдът е изложил съображения, че наследодателят на Д. П. не е придобил по давност частта от ½ ид.ч., която бившата му съпруга притежава след прекратяване на брака по отношение на имота, придобит като съпружеска имуществена общност. След обезсилване на решението по право то престава да съществува в правния мир и друг съд не може да се позовава на съдържащите се в него изводи за наличието или за отсъствието на съсобственост, респ. за неоснователност на възражението за придобивна давност, както отчасти е постъпил първоинстанционният съд по настоящото дело. По този начин и в противоречие с цитираната съдебна практика спорът по делото относно собствеността на другата / извън продадената/ ½ ид.част от имота е останал неразрешен, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал възражението на ответниците за придобиване на тази част по давност, а въззивният съд го е разгледал, но без да има доказателства в тази насока, тъй като нито първоинстанционният съд е допуснал разпит на исканите свидетели, нито въззивният съд е отстранил това процесуално нарушение. В тази част решението е постановено и в противоречие с т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад по делото от страна на първоинстанционния съд. Тази неправилност в доклада в случая въззивният е следвало да констатира служебно, след като е решил, че трябва да пристъпи към обсъждане на възражението на ответниците за придобивна давност спрямо ½ ид.ч. от имота. Докладът е бил непълен, тъй като съдът въпреки че е отразил направеното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност / л.27 от делото/, е отхвърлил искането за допускане на свидетели и такива не са разпитани / очевидно поради изразеното становище, че по въпросите е формирана сила на пресъдено нещо с решението по чл.33, ал.2 ЗС/. Хипотезата е идентична с разгледаната в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС хипотеза на неправилна квалификация на предявения иск, която в случая е придружена и с отказ от разглеждане на предявено възражение по неправилните съображения, че то било преклудирано. В такива случаи, дори и във въззивната жалба да не са развити конкретни оплаквания, въззивният съд е трябвало служебно, без да е сезиран, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства . В случая въззивният съд е пристъпил към разглеждане на възражението за давност без да са събрани доказателства и страните да са изразили становището си, което е видно и от мотивите, с които е отхвърлено възражението, почиващи само на теоретични съждения, без да са събрани доказателства и същите да са обсъдени. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от фазата на даване указания на ответниците да уточнят възражението си за придобивна давност / начален момент и срок на владение/, както и възможността за двете страни да посочат доказателства, в светлината на указанията по т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 14132/ 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-д състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: