Р Е Ш Е Н И Е № 516/2010 г. София, 11.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1385 /2009 година,образувано по описа на I. отд., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. П. С. Ч. и А. И. Ч., и двамата от гр.С. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. възз. д. Nо 197/20079 год. на С. окръжен съд В ЧАСТТА , с което е отменено Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година на С. районен съд по уважения срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. иск по чл. 31 ал.2 от ЗС по отношение на присъденото обезщетението от 1 146.42 лв. за периода от 01.09.2006 година до 26.06.2008 година и е постановено ново решение , с което претенцията е отхвърлена, в частта ,с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлените искове до пълния им размер от 1750 лв. и 1250 лв. , както и в частта , с която оставено в сила решението по прекратения иск , заявен по реда на чл. 124 ал.2 ГПК в размер на 1800 лв. за времето до 24.06.2011 година за повтарящи се задължение. Поддържа се довод, че в обжалваните части решението е неправилно, по съображения за допуснати нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 281 т.3 ГПК. Д. П. С. и П. В. С., и двамата от гр.С. също обжалват и искат да се отмени Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. възз. д. Nо 197/20079 год. на С. окръжен съд В ЧАСТТА, с което е потвърдено Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година на С. районен съд по уважените искове на П. С. Ч. и А. И. Ч. срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. за сумата 83.66 лв. ., на основание чл. 31 ал.2 ЗС , обезщетение за периода от 30.05.2005 година до 01.09. 2006 година и съответните разноски по делото, по съображения за незаконосъобразност, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по касационната жалба на П. С. Ч. и А. И. Ч. , по поставения процесуално-правен въпрос за приложното поле на новата разпоредба на чл. 124 ал.2 ГПК, с която разпоредба е дадена възможност да се заяви иск за повтарящи се парични задължения преди да е настъпила изискуемостта им, е обоснована с довод, че новостта на правната норма и липсата на каквато и да е практика на съдилищата , налага произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото . Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по касационната жалба на на Д. П. С. и П. В. С. по поставения материално правният въпрос за ползването на част от съсобствен имот с нематериализирани граници, които да обособяват частите на съсобствениците за ползване ,когато това ползване е под формата на право на преминаване / сервитутно право/ следва ли да се квалифицира като ползване по начин, който лишава останалите съсобственици от ползата от имота, при положение , че те/ останалите/ съсобственици също ползват тези общи части според тяхното предназначение/ без да са лишение от това ползване , нито да е ограничено по друг начин / а именно да бъде осигурен достъп до постройките, тяхна собственост, е обоснован с довод за липса на съдебна практика, налагаща произнасянето от страна на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на практиката. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на поддържаните с касационните жалби основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : Производството образувано по заявените от П. и А. Ч. срещу Д. и П. С. при условията на обективно и субективно съединяване три иска общо за сумата 4800 лв., обезщетение за ползването на съсобствен недвижим имот , в обем по-голям от притежаваните вещни права в съсобствеността и съгласно влязло в сила решение по чл. 32 ал.2 ЗС, съответно по п.1 - иск за сумата от 1750 лв. за времето 08.07.2004 година до 1.09.2006 година , п.2 – иск за заплащане на обезщетение за времето - от 1.09.2006 година до 24.06.2008 година за сумата 1250 лв. и по п. 3 – иск за заплащане на периодично задължение, за бъдещо време до 24.06.2011 година в размер на сумата 1800 лв., на основание чл. 124 ал.2 ГПК. Страните са съсобственици на следния недвижим имот- дворно място в гр. С. с площ от 468 кв.м., съставляващо ПИ Nо 2128 в кв. 78 по плана на града , с идентификатор 67338.508.3 по КК на града. С влязло в сила Решение Nо 392 от 14.05.2008 година по гр.д. Nо 1306/2005 година на С. районен съд на основание чл. 32 ал.2 ЗС е определена минималната площ, необходима за ползване от страна на Д. и П. С. според застроителния статут на дворното място. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността.Източник на вземането е едно фактическо положение-реалното ползването на общата вещ , което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на вещното право. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забраната/ чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл.т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право- правото на съсобственика да ползува своята част от имота. За да бъде уважен иска по чл. 31 ал.2 ЗС, собственикът- ищец , заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на съсобствен недвижим имот, поради използването от страна на съсобственика- ответник на площ , по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността , респ. както е и в настоящия случай - по-голяма от тази, определена от съда с решение по чл. 32 ал.2 ЗС, следва да установи , факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на процесния недвижим имот, както и факта , че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение. По поставения въпрос за ползването на част от съсобствен имот с нематериализирани граници, които да обособяват частите на съсобствениците за ползване, когато това ползване е под формата на право на преминаване / сервитутно право/ следва ли да се квалифицира като ползване по начин, който лишава останалите съсобственици от ползата от имота, при положение , че те/ останалите/ съсобственици също ползват тези общи части според тяхното предназначение/ без да са лишение от това ползване , нито да е ограничено по друг начин /, а именно да бъде осигурен достъп до постройките, тяхна собственост,настоящият състав намира , че не касае хипотезите на отношения между съсобствениците , който се уреждат по посочения по- горе съдебен ред. Сервитутното право, е ограничено вещно право/ на преминаване, респ. на ползване на водоизточник и др./ на чужд имот- арг. от на чл. 55 ЗС. Съсобственият имот , докато съсобствеността не е прекратена , не е чужд имот, а общ имот притежаван в патримониума на две или повече лица. Р. правото на ползване на общата вещ не е способ за прекратяване на съсобствеността, поради което и доколкото с решение на съда по чл. 32 ал.2 ЗС е извършено Р. на ползването и в полза на съсобственик, е определено право на преминаване на терен , който надвишава неговия обем права в съсобствеността , то това не може да се тълкува като сервитутно право. По поставеният въпрос за приложното поле на новата разпоредба на чл. 124 ал.2 ГПК. С разпоредба на чл. 124 ал.2 ГПК е уредена възможността, кредиторът който има вземане за повтарящи се парични задължения, да заяви иска си за тяхното изпълнение , преди да е настъпила изискуемостта им.Предмет на иска следва да бъде парични, повтарящо се вземане на кредитора ищец , спрямо длъжника-ответник, при установен източник на задължението и размер- т.е. при безспорна ликвидност. Разпоредбата на чл. 124 ал.2 ГПК е нова като установена правна възможност да се претендира по исков ред присъждане на вземане , чиято изискуемост не е настъпила. Критерият за това кои повтарящи се парични вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред следва да зависи от това кои парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск пред съда, а това безспорно са съществуващите дължими , повтарящи се вземания за суми установени по размер и падеж. Задължението по чл. 31 ал.2 ЗС не е от тази категория , тъй като макар и правата на съсобствениците да са установени, то ползването в обем по-голям от притежавания, като източник на вземането , е факт, който не е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото. По съществото на касационните жалби. Настоящият състав на ВКС , намира , че решението на въззивния съд е ОТЧАСТИ неправилно, поради необоснованост на изводите в рамките на правния спор по чл. 31 ал.2 ЗС за дължимостта на претендираните обезщетения и техния размер. Решението на въззивния съд правилно от гл.т. правна квалификация на заявените и разгледани искове по чл. 31 ал.2 ЗС, касаещи дворното място. Правилно и законосъобразно е обжалваното решение от гл.т. на възприетата от въззивния съд теза, че поради недоказаност наличието на съсобственост в рамките на приземния етаж, заявените претенции по чл. 31 ал.2 ЗС не могат да включват ползваната площ от страните / като застроено част от дворното място /от приземния етаж, предвид на ангажираните от страните доказателства за собственост респ. липсата на такива , установяващи по безспорен начин съсобственост между страните по делото на този етаж от жилищната сграда. Променената характеристика на исковия процес в инстанциите по същество от гл.т. предварителна правна квалификация на спора, преклузия на събиране на доказателства по въведените правно-релевантни факти, посочване на конкретните основания за проверка на процесуално-правната или материално правна законосъобразност на решението на първата инстанция , извън процесуалната недопустимост и нищожност за който съдилищата следят служебно, безспорно не дава основание преценката на въззивната инстанция да излиза извън тази предметна рамка. Но не може да се приеме , че новите разпоредби за правомощията на въззивната инстанция досежно вменените контролни функции , ограничават възможността като решаващ съд , на базата на самостоятелен анализ на доказателствата , въззивният съд да стигне до правни изводи, различни от тези на първата инстанция. Постановеното от въззивния съд решение досежно изводите на съда за липса на доказана съсобственост на приземния етаж касаят именно такава хипотеза, поради което наведеното с касационната жалба възражение за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК не може да бъде споделено. Решението на въззивния съд е необосновано, поради несъобразяване на правния спор с правно-релевантните факти по иска по чл. 31 ал.2 ЗС. При наличие на влязло в сила Решение Nо 392 от 14.05.2008 година по гр.д. Nо 1306/2005 година на С. районен съд, между същите страни, с което на основание чл. 32 ал.2 ЗС ползването на процесното дворно място е разпределено както следва : Д. и П. С. да ползват 43.30 кв.м. от незастроеното дворно място / червен цвят по скицата/ при достъп от запад , а А. и П. Ч. да ползват 254.44 кв.м. от незастроеното дворно място / оцветено със син цвят/ с достъп от запад и север, спорът по чл. 31 ал.2 ЗС , както правилно е приел и въззивният съд , следва да се ограничи само до факта налице ли е ползване в по-голям обем на дворното място, от този, определен по цитираното решение от страна на ответниците. Неправилно е решението на въззивния съд от гл.т. на необоснованост на изводите, касаещи извършените изчисления, без налична обективна база за това и без да се съобрази решението по чл. 32 ал.2 ЗС . Разпоредбата на чл. 273 ГПК е препращаща и допуска за неуредените хипотези на въззивното производство, приложимост на правилата на първоинстанционното производство. Решаващият съд е следвало съгласно чл. 195 ГПК да допусне служебно да назначи на вещо лице , за да може извършените изчисления да бъдат надлежно проверени от по-горния съд. Решението на въззивния съд е допуснато и в нарушение на материалния закон . Основателно с касационната жалба е релевиран довод за неправилно приложение на чл. 110 и чл. 111 б.”в” ЗЗД. Дължимото обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС не е периодично плащане. Вземането за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС се погасява с общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а не с уредената с чл. 111 б.”в” ЗЗД по-кратка давност. Това вземане не е периодично както е при наемните правоотношения, тъй като касае вземане на един съсобственик срещу друг съсобственик за ползата от която е лишен, извън рамките на обема на притежавани права в съсобствеността. Ето защо следва да се приеме , че обжалваното решение в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция и е прието, че заявеният иск по п.1 , за част от вземането- за сума от 582 лв. , е погасен по давност е неправилно, постановено при допуснато нарушение по приложение на материалния закон- чл. 111 б.”б” ЗЗД и чл. 110 ЗЗД. Констатираните нарушения при постановяване на решението на въззивния съд обуславят отмяната му/ по двете групи касационни жалби поради обусловения им характер/ , в посочените части, касаещи претендираните вземания на ищците по п. 1 и п. 2 от исковата молба. Необходимостта от служебно събиране на нужните доказателства за изясняване на спора , касаещ само ползването на незастроената и застроена , но само с помощни постройки , част от дворното място, налагат връщане на делото на въззивната инстанция. С оглед на изразеното становище на настоящия състав на ВКС по приложимостта на чл. 124 ал.2 ГПК, следва да се приеме , че обжалваното решение в частта по прекратения иск за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС по реда на чл. 124 ал.2 ГПК, за сумата от 1800 лв./ п.3/, обхващащ период от 24.06.2008 година по 24.06.2011 година , е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по жалба на П. С. Ч. и А. И. Ч., и двамата от гр.С., Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. възз. д. Nо 197/20079 год. на С. окръжен съд В ЧАСТТА , с което е отменено Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година на С. районен съд по уважения срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. иск по чл. 31 ал.2 от ЗС по отношение на присъденото обезщетението от 1 146.42 лв. за периода от 01.09.2006 година до 26.06.2008 година и е постановено ново решение , с което претенцията е отхвърлена за разликата над 83.66 лв.до 932.04 лв., както и В ЧАСТТА , с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлените искове до заявения пълен размер съответно от 1750 лв./п.1/ и 1250 лв. / п.2/ , а по жалба на Д. П. С. и П. В. С., и двамата от гр.С. В ЧАСТТА, с което е потвърдено Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година на С. районен съд по уважените искове на П. С. Ч. и А. И. Ч. срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. за сумата 83.66 лв. ., на основание чл. 31 ал.2 ЗС , обезщетение за периода от 30.05.2005 година до 01.09. 2006 година и съответните разноски по делото и ВРЪЩА делото в отмените части на въззивния съд за ново разглеждане , от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. възз. д. Nо 197/20079 год. на С. окръжен съд, В ЧАСТТА с която е оставено в сила Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година на С. районен съд ,по прекратения иск по чл. 31 ал.2 ЗС в размер на 1800 лв.заявен по реда на чл. 124 ал.2 ГПК за времето до 24.06.2011 година , за повтарящи се задължение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :