О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 145 № София, 17 октомври 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Вълкова н. дело № 754/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат с Определение № 177/27.09.2022 год. по ЧНД № 312/2022год. на Окръжен съд - Шумен спор за подсъдност между него и Районен съд - Шумен. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище, че компетентен е ОС- Шумен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: По н.д. 2021/111 18-ти изпълнителен наказателен съд в Истанбул, Република Турция е отправил искане за правна помощ до Министерство на правосъдието – град София за призоваване, връчване на книжа за запознаване с обвинението, разясняване правото на защита и разпит на А. М. А. от [населено място], [улица] по обвинение на турските власти, че е извършил транзакция с чек без покритие. С писмо изх. №99-440/02.09.2022 г. директорът на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ молбата за правна помощ е изпратена за изпълнение на Районен съд – Шумен, който със съображения, че компетентен да изпълни молбата за правна помощ е ОС - Шумен, с Определение №448/13.09.2022 г. е прекратил съдебното производство по образуваното пред РС - Шумен ЧНД №1827/22 г. и изпратил делото на ОС - Шумен по компетентност, който от своя страна с Определение № 177/27.09.2022 г. е повдигнал спор за подсъдност. Последният е приел, че компетентен да се произнесе по молбата за правна помощ е Районен съд - Шумен, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси молбите за правна помощ се изпълняват по законодателството на замолената държава, а съобразно българското законодателство (чл.108, ал.2 от НПК) делегацията постановена от съда се изпълнява от съответния районен съдия. Настоящият касационен състав намира за правилни съображенията на ОС – Шумен. Обратните доводи, изложени от РС- Шумен и представителя на ВКП не държат сметка, че Република Турция не е държава – членка на Европейския съюз, поради което разпоредбите на Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, ратифицирана със закон, в сила за Република България от 1.12.2007 г., е неприложима при изпълнение на отправената от турския съд молба за правна помощ. Този извод се налага от общото правило, че посоченият международен договор обвързва само страните по него, ерго държавите – членки на ЕС, които са го сключили, но не и молещата държава Република Турция, която към настоящия момент не е държава – членка на ЕС. В тази връзка ирелевантна за решаването на повдигнатия спор за подсъдност се явява дадената от Република България декларация по чл.24, пар.1, б.“Г“ от посочената Конвенция, с която като компетентни органи по прилагането й относно молбите за правна помощ за съдебното производство са посочени районните и окръжните съдилища, съобразно компетентността им по вътрешното законодателство (според правилата за родовата подсъдност по чл.35 от НПК). Позоваването на тази декларация от страна на РС - Шумен и представителят на ВКП е несъстоятелно, тъй като същата е дадена от Република България за целите на нотифицирането по чл.27, пар.2 от Конвенцията и в изпълнение на установеното задължение за всяка държава – членка на ЕС като договаряща страна по Конвенцията да посочи компетентните национални органи относно взаимопомощта по наказателноправни въпроси с останалите държави - членки на ЕС, но не и с трети страни, каквато се явява молещата държава - Република Турция. Несъотносима към повдигнатия пред настоящия касационен състав спор за подсъдност се явява посочената от РС – Шумен и в писменото становище на прокурора от ВКП съдебна практика, обективирана в Определение № 59 от 11.05.2018 г. по ч.н.д. № 28/2018 г. ВКС, второ н.о, Определение № 59 от 30.04.2014 г. по ч.н.д. № 705/2014 г. ВКС, трето н.о и Определение № 59 от 10.04.2013 г. по ч. н.д. № 429/2013 г. ВКС, трето н.о, тъй като в трите случая ВКС е разрешил спорове по молби за правна помощ от държави - членки на ЕС, което закономерно е предопределило компетентност на съответния окръжен съд по силата на сключения между държавите – членки на ЕС международен договор, а не от трета държава, която не е страна по него, какъвто е процесният случай. Ето защо и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС на Република България, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА по подсъдност и ВЪЗЛАГА на РС- Шумен разглеждането на молбата за правна помощ направена от 18-ти изпълнителен наказателен съд в Истанбул, Република Турция . Препис от настоящото определение да се изпрати на Окръжен съд- Шумен за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: