2 РЕШЕНИЕ № 376 [населено място], 11.06.2010 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Р. С. изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 264/2009 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 13.11.2008 г. по гр. дело № 550/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 16.05.2008 г. по гр.д. № 1416/2007 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са уважени предявените от С. Х. Н. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и чл.128 КТ. Ответникът по касационната жалба С. Х. Н. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, III г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С определение № 748 от 3.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос касаещ възможността за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение чрез изрично препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работника или служителя и представлява част от нея. М. въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като в решение № 440 от 4.07.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г. на ВКС, III г.о., решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г. на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № 1988/2004 г. на ВКС, III г.о. е прието, че заповедта за уволнение препращаща към конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата на извършването му е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. В обжалваното решение е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана, тъй като в нея не е посочено кога е извършено нарушението, с което е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Съдът в настоящият състав на основание чл.291, ал.1 ГПК намира за правилна практиката в посочените решение № 440 от 4.07.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г. на ВКС, III г.о., решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г. на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № 1988/2004 г. на ВКС, III г.о., с които е прието, че е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят, в който смисъл е и трайната съдебна практика. При този отговор на поставения въпрос съдът намира по основателността на жалбата на [фирма], [населено място] следното: За да остави в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ на С. Х. Н. срещу [фирма], [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповед № ЛС-03 от 20.11.2006 г. на управителя на [фирма] за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор на товарен автомобил", въззивният съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ, тъй като не е мотивирана. В нея не е посочено кога е извършено нарушението, което не дава възможност да се извърши преценка дали наказанието е извършено в срока по чл.194 КТ. Приел е, че липсата на този реквизит прави невъзможна проверката за законосъобразността на заповедта за уволнение по същество. По тези съображения е отменил същата на формално основание като постановена в противоречие с чл.195 КТ и не е разгледал спора за нейната законосъобразност по същество. Направеният от въззивният съд извод за немотивираност на издадената заповед за уволнение е в противоречие с константната практика на касационната инстанция, че мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е възможно чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. В конкретния случай в заповедта за дисциплинарно уволнение и "обстоятелствените пояснения" към нея, изготвени от управителя на дружеството и връчени на работника се съдържат всички реквизити визирани в нормата на чл.195, ал.1 КТ. Изводът на въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на императивната норма на чл.195, ал.1 КТ е обусловил решаващата му воля да приеме същата за незаконна на формално основание без да разгледа спора по същество. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение по същество. Затова, на основание чл. 293, ал. 3 ТПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да прецени законосъобразността на извършеното уволнение, като се съобрази с изложеното по-горе относно наличието на реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на III гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.11.2008 г. по гр. дело № 550/2008 г. на Сливенския окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: