Р Е Ш Е Н И Е №406 [населено място], 25.11.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 614 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №323 от 12.01.2010г. на С. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 135/2009г., с което е потвърдено решение № 1041 от 09.01.2009г. на Районен съд Сливен по гр.д. № 1429/2006г. за отхвърляне на предявения от [фирма][населено място] против С. П. С. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот № 2862781 с площ 559 кв.м. и на поземлен имот № 2862782 с площ 2182 кв.м., находящи се в землището на [населено място], селищно образувание „И.”, м. „О. с.”. Жалбоподателят [фирма][населено място] поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Намира, че съдът е нарушил материалния закон – чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, както и не е обсъдил в цялост доказателствата, установяващи преминаването на правото на собственост от държавата в едноличните търговски дружества с държавно имущество. Изтъква, че фактическия състав не изисква включване на недвижимия имот в баланса на дружеството, а имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, което се преобразува. По тези съображения, подробно изложени в жалбата претендира отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на предявения иск за собственост. Ответникът по жалбата С. П. С. намира жалбата за неоснователна. С определение № 546 от 27.05.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречива практика по въпроса дали данни за предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавното предприятие могат да се черпят от акта за държавна собственост или е задължително доказването на този факт с други доказателствени средства, включително чрез записванията по баланса на дружеството. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът [фирма] подържа, че е собственик на спорните два недвижими имота, тъй като те са включени от държавата в капитала на дружеството при преобразуването му. Имотите са били актувани като държавна собственост с А. № 8036/24.01.1995г.; деактувани са и са предадени на дружеството през 2003г. със заповед на Областния управител. Ответникът С. С. владее двата имота и разполага с нотариален акт за собственост по давностно владение, издаден през 2001г., относно единия от тях - имот пл.№ 2781, част VІІ в селищно образувание „И.” по плана на С. с площ 550 кв.м. Спорът е бил съсредоточен върху доказване правото на собственост на ищеца. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е доказал придобиване на собствеността на основание чл. 17а ЗППДОП/отм./. Установил е, че ищцовото дружество като новообразувано през 1993г. е поело активите и пасивите на ДФ”Р. метали”-Б. с дъщерна фирма „Г.” с подразделение М.”М. - С.” по баланс към 31.03.1991г. Счел е за недоказано обаче, че имотите са били предоставени за стопанисване и управление на М.”М.”[населено място], както е отразено в А. № 8036/24.01.1995г., който касае имот с площ 39 650 кв.м. в м.„С. б.” и съдържа изрично отбелязване за предоставяне стопанисването на минното предприятие. Съдът е приел на следващо място, че придобиването на имотите от държавата е обусловено от надлежното извършване на отчуждаване на имотите по три Разпореждания на Министерски съвет, издадени в периода 1967г.-1969г., което също не е установено. С тези разпореждания са предвидени отчуждавания на имоти на частни лица и от държавния поземлен фонд с площи 12,300кв.м., 3360 кв.м., 6 316 кв.м. и 4060 кв.м. за нуждите на ДФ”Р. метали”-Б. и за Министерство на металургията и химията, но според съда няма данни за приключване на процедурата. С оглед на това, че актът за държавна собственост не установява придобивно основание за държавата, нито има данни имотът да е заприходяван от ищцовото дружество или от предшественика му М.”М.” и да се води по баланса на което и да е от двете дружества, съдът е направил извод за липса на активна легитимация на ищеца като собственик на спорния имот. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е наличие на противоречива практика по въпроса за предпоставките за придобиване на имот съгласно чл. 17а ЗППДОП/отм./ и по-конкретно дали предоставянето на имота за стопанисване и управление на държавното предприятие може да бъде доказвано със записвания в акта за държавна собственост. Решение № 889 от 21.08.2007г. по гр.д. № 1114/2006г., ІІІ г.о. дава положителен отговор на този въпрос и разрешението му се споделя от настоящия състав. Междувременно, след постановяването на определението по чл. 288 ГПК, са постановени решения на Върховния касационен съд в производства по чл. 290 ГПК по сходни казуси – искове на същото дружество относно части от същия имот с площ 39 650 кв.м., държани от други ответници. Това са: Решение № 263 от 19.07.2010г. по гр.д. № 1157/2009г. на І г.о., Решение № 340 от 15.07.2010г. по гр.д. № 1349/2009г. на І г.о., № 238 от 09.08.2010г. по гр.д. № 685/2009г. на ІІ г.о, както и Решение № 43 от 03.08.2010г. по т.д. № 506/2009г. на Търговска колегия, І т.о. В тези решения е даден отговор на релевантните за настоящия спор въпроси и разрешенията им са задължителни за настоящия състав, тъй като те съставляват т.нар. задължителна практика на ВКС. В тях се приема, че предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество включват: 1.собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, 2.предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3.преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството. Доказването на тези обстоятелства може да стане с всички допустими от закона средства, включително с данни от актовете за държавна собственост, от заприходяването на имуществото в баланса, от неговото усвояване и реално използване от държавното предприятие. Същевременно се приема, че реалното стопанисване на имота е без значение за придобивното основание. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съобразно горните разрешения неправилен е изводът на въззивния съд, че отбелязването в акта за държавна собственост на извършеното предоставяне на имота за стопанисване и управление не може да служи като доказателство за това предоставяне. Следва да се приеме, че събраните доказателства установяват осъществяването на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ спрямо ищцовото дружество и то се легитимира като собственик. Видно, че целия терен е бил отчужден на основание чл. 101 ЗС за нужди именно на ДФ „Р. метали” и Министерство на химията и металургията в периода 1967 – 1969г. и според тогава действащата редакция на чл. 101 ЗС собствеността се придобива от датата на решението, което означава, че е без значение осъществено ли е обезщетяване на собствениците и кога. Поради това разсъжденията на въззивния съд за неприключване на процедурата по отчуждаване са несъстоятелни. Актът за държавна собственост №8036 от 1995г. установява предоставянето на целия имот от 39 650 кв.м. в м. “С. б.” за стопанисване и управление на М. „М.”, а при извършеното преобразуване на ДФ „Р. метали”, чието подразделение е било М. „М.”, имотът е преминал в собственост на търговското дружество [фирма], тъй като е бил включен в баланса на предприятието, макар и само като стойност. Това е видно както от приетата съдебно-счетоводна експертиза, така и от приложеното извлечение от сметка 201 “земи” собственост на [фирма], подразделение М.”М.” към 30.09.1991г. /л.71 от първоинстанционното дело/, където фигурира терен с площ 39 650 кв.м. в местн. „С. б.” /тази площ се получава като се съберат площите, отчуждени по посочените в акта за държавна собственост четири РМС и едно удостоверение на СлГНС/. През 2002г. със заповед на Областния управител № РД-01-0009/08.01.2002г. е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по §4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ за местн. „О. с.”, където имотът по акта за държавна собственост представлява ПИ № 2860202. През 2003г. със заповед на областния управител е извършено деактуване на имота и предаването му на ищцовото дружество. Спорните два поземлени имота №№2781 и 2782 са обособени като самостоятелни от началото на 2006г. когато със заповед на кмета на С. от 01.02.2006г. е извършено допълване на кадастралния план на местността „О. с.”, селищно образуване „И.” като от по-големия имот №2860202 са обособени няколко по-малки имоти по искане на собственика [фирма] с оглед на това, че части от имота са давани на служители за ползване и определянето на границите на дадените за ползване имоти ще спомогне за разрешаване на проблемите между собственика и ползвателите. Ответникът С. С. не установява свое право на собственост, каквото е констатирано в нотариалния акт за единия от имотите, нито друго право, противопоставимо на ищеца. Безспорно е, че той владее и двата имота. Владението на единия от тях е придобил от лице, на което имотът е бил предоставен от рудник „М.” през 1978г. за ползване; другият е завладял по-късно. Не се твърди и не са установени предпоставките за придобиване на собственост при условията на §4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението му за придобиване на имотите по давност. Не е установено непрекъснато и необезпокоявано владение в рамките на изискуемия от чл. 79, ал.1 ЗС срок до момента на предявяване на иска на 01.06.2006г. В периода докато имотът е бил държавна собственост придобивна давност не е текла по силата на забраната на чл. 86 ЗС. А понастоящем имотите попадат в селищно образувание „И.” в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и собствеността върху такива имоти се придобива по специално уреден в закона ред.. /Представените в касационното производство с писмената защита писмени доказателства съдът не обсъжда, тъй като събирането на такива пред касационната инстанция е недопустимо./ Поради изложеното предявеният ревандикационен иск е основателен. При тези изводи на основание чл. 293 ГПК следва да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго за уважаване на ревандикационните претенции. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторът – ищец в процеса има право на направените разноски в трите инстанции, които възлизат на 3475лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 323 от 12.01.2010г. на С. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 135/2009г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. П. С. от[населено място], кв. „К. Ф.”, бл.8, ап.20 на основание чл. 108 ЗС да предаде на [фирма][населено място], ул. „6-ти септември” № 9, ап.12 владението върху поземлен имот № 2862781 с площ 559 кв.м. при граници: от изток ПИ № 2864222, от юг ПИ № 2861223, от запад и север ПИ № 2860040 и върху поземлен имот № 2862782 с площ 2182 кв.м., при граници: от север, изток и запад ПИ № 2860040 и от юг ПИ № 2862783 и ПИ № 2862784, двата находящи се в землището на[населено място], селищно образувание „И.”, м. „О. с.”, както да заплати сумата 3 475/три хиляди четиристотин седемдесет и пет/ лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: