Р Е Ш Е Н И Е № 380 София, 03 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1190 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК, образувано по искания на осъдените Р. Р. И. и В. В. Г. за възобновяване на внохд № 497/12 г. на Окръжният съд – гр. Враца и нохд № 1822/11 г. на Районният съд – гр. Враца. Осъдената И. претендира наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Осъдената Г. ангажира същите касационни основания и прави идентични искания. Пред ВКС молителките, редовно призовани, не се явяват. Исканията им се поддържат от защитата им – адв.К.Р.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 137/13.12.2010 г. по нохд № 1011/10 г. ВРС осъдил/оправдал подсъдимите, както следва: - подс.Р. И.: 1) за деяние, извършено на 21.08.2008 г. е осъдена на основание чл.316, във връзка с чл.311, ал.1 НК на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години; 2) за деяния, извършени на 22.10.2002 г., в периода от 01.10.2007 г. до 30.11.2009 г. и на 14.08.2008 г. е оправдана по предявените й обвинения, съответно по чл.311, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 и 4 НК, по чл.212, ал.4, във връзка с ал.1 НК и по чл.311, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 и 4 НК. - подс.В. Г.: 1) за деяние, извършено на 05.08.2008 г. е осъдена на основание чл.311, ал.1 НК на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години; 2) за деяние, извършено на 22.10.2002 г. е оправдана по предявеното й обвинение по чл.212, ал.4, във връзка с ал.2 и ал.1 НК; - подс.Г. Г. е осъден за деяние, извършено на 14.08.2008 г. на основание чл.311, ал.1 НК на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК в съучастие като извършител с Р. И., а същата като подбудител и помагач. С решение № 29/09.03.2011 г. по внохд № 65/11 г., образувано по протест на прокурора и жалба на тримата подсъдими, ВОС отменил изцяло посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане на прокурора. С присъда № 71/29.05.2012 г. по нохд № 1822/11 г. ВРС осъдил/оправдал подсъдимите, както следва: - подс.Р. И.: 1) за деяние, извършено на 22.10.2002 г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.316, във връзка с чл.311, ал.2 НК като на основание чл.305, ал.5 НПК, във връзка с чл.24, ал.1, т.3 НПК и чл.81, ал.3, чл.80, ал.1, т.5 НК я освободил от наказателна отговорност и прекратил наказателното производство по делото в тази му част, като оправдал подсъдимата по първоначално предявеното й обвинение по чл.316, във връзка с чл.311, ал.1 НК; 2) за деяние, извършено на 21.08.2008 г. е оправдана по предявеното й обвинение по чл.316, във връзка с чл.311, ал.1 НК; 3) за деяние, извършено на 21.08.2008 г., на основание чл.316, във връзка с чл.311, ал.1, чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъдена на пробация, вкючваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца за всяка една от мерките. - подс.В. Г. за деяние, извършено на 05.08.2008 г. е осъдена на основание чл.311, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца за всяка една от мерките. - подс.Г. Г. за деяние, извършено на 14.08.2008 г. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.311, ал.1 НК. С решение № 132/ 27.11.2012 г. по внохд № 497/12 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимите И. и Г., ВОС изменил присъдата като отменил приложението на чл.55, ал.1 НК за подсъдимите И. и Г., като при условията на чл.54 НК наложил на двете подсъдими наказания лишаване от свобода в размер на по 1 година, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанията за срок от по 3 години. В останалата част присъдата на ВРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Процесуалното развитие на делото и съображенията, развити в направените пред ВКС искания за възобновяване на делото, очертават пределите на настоящата проверка (чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 НПК), а именно осъждането на И. и Г., съответно: за първата – на основание чл.316, във връзка с чл.311, ал.1 НК (за деяние, извършено на 21.08.2008 г., а за втората – на основание чл.311, ал.1 НК (за деяние, извършено на 05.08.2008 г.). Исканията на осъдените И. и Г. са постъпили едновременно, съдържат идентични съображения за наличието на основанията по чл.348, ал.1 НПК, което дава основание за общото им разглеждане. Исканията за възобновяване са допустими, а по същество – неоснователни. 1. Не се установи наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което препятства удовлетворяване на исканията за връщане на делото за ново разглеждане. На тази плоскост защитата на осъдените молителки възразява, че първостепенният съд, а по-късно и въззивния, не са съобразили, че при извършеното ново разглеждане на делото от прокурора, не са изпълнени задължителните указания, дадени от ВОС, с решението по внохд № 65/11 г. Указанията на ВОС относно издирване и приобщаване към делото на инкриминирания документ в оригинал, не са могли да бъдат изпълнени по обективни причини, достатъчно ясно установени в хода на делото, което не е равнозначно на неизпълнение, изпълващо съдържанието на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Що се отнася до съдържащите се в същото решение съображения по правото, то те нямат характер на задължителни указания. Въпросите по правото, както е известно, са в пряка зависимост от установените по делото, по несъмнен и категоричен начин, фактически обстоятелства. Когато контролната инстанция установи, че последните са изведени при съществени нарушения на процесуалните правила (тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК), тя не разполага с факти, установени по посочения начин, което препятства преценката и за приложимото право. В тези случаи съображенията по приложението на закона нямат задължителен характер. Друг е въпросът, че цитираното на същото място решение на ВК на ВКС е неотносимо към настоящия случай. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от ВОС, законът правилно е приложен. Съображенията, съдържащи се в исканията на осъдените, поставени на вниманието на ВКС, са поддържани от тях и пред предходните инстанции. Последните не са ги игнорирали, напротив – в мотивите на въззивното решение и първоинстанционната присъда са изложени множество съображения подкрепени с конкретно посочените решения на ВКС, очертаващи неговата константна практика. Тези съображения, в тяхната детайлност, не се оспорват. Пред касационната инстанция се поддържат вече заявените възражения, което указва само на несъгласие с аргументите на предходните съдебни състави. Нищо ново не е привнесено, допълнено, а последните са пренебрегнати изцяло. ВКС обаче, не намери съдът по същество да е нарушил закона. Изложените от него съображения по приложимото право са в съответствие със закона, правната наука и съдебната практика. Поради това не е необходимо преповтарянето им тук. Към казаното от ВРС и ВОС може да се добави следното: Документът е конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия го. За характеризирането на изявлението като документ е без значение начина по който то е закрепено трайно – саморъчно или чрез използването на различни технически способи и средства (печатна машина, ксерокс, компютър и пр.). Всяко конкретно изявление може да бъде размножено по идентичен начин – ръчно или чрез технически средства, което не лишава създадените копия от характеристиката им на документи. Отделно от това следва да се каже, че лъжливото документиране е изведено на основата на цялата съвкупност от доказателства, събрани надлежно за изясняване на фактите по чл.102 НПК. Ясни са обстоятелствата относно време, място и начин, по който инкриминираният документ е постъпил в МРС, както и причините за представянето му. По идентичен начин стоят нещата и с обстоятелствата относно изготвянето на същия документ – време, място и автор. Експертите графолози категорично са установили годност на документа за изследването му и липсата на причини, в тази посока, за произнасянето им по поставените от решаващия съд въпроси из областта на графологията. 3. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложените на двете молителки наказания правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, тъй като не се установяват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност. По вид и размер наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. След като е установил, че за поправянето на И. и Г. не е наложително те ефективно да изтърпят определените им наказания лишаване от свобода съдът е имал основание да приложи правилото по чл.66, ал.1 НК. Водим от горното на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Р. Р. И. и В. В. Г. за възобновяване на внохд № 497/12 г. на Окръжния съд – гр. Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: