Р Е Ш Е Н И Е № 90 С., 11.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 23.06. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К. при участието на секретаря М. М. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело № 761/2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], срещу решение №49 от 18.01.2010 год. по т.д.№2015 /2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, в частта, с която е бил уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу ЗАД [фирма],гр.С. иск с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. за над сумата 3825 щатски долара и по реда на чл.196 и сл.ГПК, отм. искът за разликата до пълния размер от 6 357 щатски долара, е отхвърлен. Софийският апелативен съд е приел, че застрахователят на основание чл.Б.3.14 във вр. с чл.А.3.7. от Общите условия, недерогирани в тази си част от специални уговорки на Р. полица и конкретната застрахователна полица-добавък, ще дължи обезщетение само за първите три поредни неизплатени лизингови вноски, защото на основание чл.22 и чл.25 от Р. полица за застрахования ищец е съществувало задължението да прекрати едностранно договора за лизинг, като право на застрахователят е да встъпи в същия договор, придобивайки собствеността върху лизигования автомобил. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторът твъдри, че обжалваното в отхвърлителната част въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване, съдържащи се в чл.281,т.3 ГПК. Навежда довод, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че са приложими Общите условия, тъй като отношенията между страните се уреждат само от подписаната между тях Рамкова полица. Общите условия не са му били представени съобразно изискванията на чл.381а ТЗ, отм. поради което и на това основание са неприложими. Те не са описани като приложение към Р. полица, поради което нямат обвързващата сила на чл.298 , ал.2 ТЗ. С определение №218 от 01.04.2011 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по жалбата на [фирма] за съобразяване със задължителната практика на ВКС по въпроса следва ли да бъде намалено дължимото застрахователно обезщетение за останалите неизплатени четвърта и пета лизингова вноска, след като застрахованият не е прекратил договора за лизинг след неплащането на първите три вноски от лизингполучателя. С посочените решение №109 от 16.11.2009 год. по т.д.№91/2009 год. на ВКС, І Т.О., решение №138 от 19.11.2009 год. по т.д.№367/2009 год. на ВКС, І Т.О. и Решение №191 от 09.03.2011 год. по т.д.№92 /2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК по поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010-ОКГКТК. Прието в тях, че неизпълнението на задължението на застрахования по т.А.3.7 от Общите условия да иска едностранно прекратяване на договора при неплащане от лизингополучателя на трета поредна вноска, не представлява основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение, се споделя изцяло от настоящия състав. Неправилно Софийският апелативен съд фактически е приел, че е налице специален изключен риск, който освобождава застрахователя-ответник от задължението за заплащане на дължимото обезщетение. Съгласно т.А4.4 от Общите условия застрахователят не дължи обезщетение , когато лизингованото МПС е върнато на застрахования лизингодател от страна на неизправния лизингополучател. Така уговорения изключен риск означава, че застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение след връщането на лизингования автомобил. Преди връщането му не е налице изключен риск, поради което задължението на застрахователя по т.А3.7 от Общите условия при неплащане на трета поредна вноска да изпрати предупредително писмо за прекратяване на договора, е насочено към прекратяване на вредите, но неизпълнението му не рефлектира върху размера на дължимото обезщетение. Застрахователният договор, от който се поражда задължението на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е застрахователна полица №04 100 1402 А0000010278 от 06.06.2005 год./Добавък/. Полица №04 100 1402 Б 002804 , т.н. рамков договор, поради липсата на индивидуализация на елементите на застрахователното правоотношение, не обективира валидно възникнало такова, поради което представлява само неразделна част от застрахователния договор. Застрахователното събитие при този вид застрахователни договори е неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя. В случая безспорно не са платени пет лизингови вноски, поради което за застрахователя и възникнало задължението да заплати на застрахованото лице дължимото за тях застрахователно обезщетение. Застрахователно обезщетение се дължи за всичките пет неизплатени лизингови вноски. И тъй като обжалваното решение е влязло в сила за дължимото обезщетение за първите три неизплатени вноски, исковата претенция се явява основателна и за останалите две неизплатени лизингови вноски. Съобразно изложеното дотук и на основание чл.293 , ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу ЗАД [фирма],гр.С. иск с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. за сумата над 3825 щатски долара, до 6 120 щатски долара ще следва да бъде отменено и спорът решен по същество в настоящето производство. На основание т.А.3.9 от Клауза „А” от Общите условия застрахователното обезщетение е в размер на сума, равна на сумата на неплатените съобразно погасителния план по договора за лизинг вноски, след приспадане на самоучастието на застрахования в размер на 10% по т.А.7 от Общите условия. Неизплатените четвърта и пета лизингови вноски възлизат на сумата общо 2 550 щатски долара, а дължимото застрахователно обезщетение след приспадане на самоучастието на застрахования в размер на 255 щатски долара, ще възлиза на сумата 2 295. щатски долара. В този размер искът на касатора с правно основание чл.390,ал.1, ТЗ,отм.за претендираното застрахователно обезщетение, поради неизплащане на четвъртата и петата лизингова вноска e основателен, ведно със законната лихва от датата на предявяването му в самостоятелно производство- 23.05.2006 год. Обжалваното въззивно решение в останалата отхвърлителна част за сумата 225 щатски долара, представляваща разликата над уважената част от 2 295 щатски долара до пълния размер на предявения иск от 6 375 щатски долара, ще следва да бъде оставено сила. В полза на касатора [фирма], [населено място] ще следва да се присъди сумата 91.40 лв. разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на иска. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №49 от 18.01.2010 год. по т.д.№2015 /2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу ЗАД [фирма],гр.С. иск с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 2 295 щатски долара, представляваща разликата над 3825 щатски долара до сумата 6 120 щатски долара, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма] [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.390, ал.1ТЗ, отм. още сумата 2295/две хиляди двеста деветдесет и пет/ щатски долара, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №04 100 1402 А0000010278 от 06.06.2005 год. за причинените имуществени вреди от неплащане на четвърта и пета лизингови вноски по договор за лизинг, сключен между [фирма], [населено място] и В. Й. В. от [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 23.05.2006 год. до окончателното изплащане, както и сумата 91.40 лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение №49 от 18.01.2010 год. по т.д.№2015 /2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма], [населено място] с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. срещу ЗАД [фирма] , [населено място] за сумата 255 щатски долара. В останалата част решението е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: