6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 357 гр. София 07.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 636 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 26616/23.12.2020 г. на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез адв. Л. М. от АК – В. срещу въззивно решение № 1390/11.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2290/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 141/25.06.2020 г. постановено по гр. дело № 1438/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ – твърди се, че е налице противоречие между постановеното въззивно решение и Решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/210 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на ВКС, І г.о.; 2. „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с Решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, III г. о., Решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, IІ г. о.; 3. „Изпълнено ли е задължението на съда да изложи мотиви при постановяване на акта си при наличие на формално изложени мотиви, които са неясни и неразбираеми?“ – твърди се противоречие на въззивното решение с Решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с аргумента на Варненския окръжен съд, че не приема заключението на вещото лице поради липсата на установяване на факта за нулеви показания на Т3 в констативния протокол на СТИ – касаторът твърди, че по този начин съдът е приел, че посоченият факт може да се установява единствено с писмени доказателства, макар такова ограничение в ГПК да не съществува. Ответната страна по касация – Ц. В., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. К. Д. от АК – В., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявен от Ц. В. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца ел. енергия срещу задължението на потребителя да заплаща определена цена. Вследствие на извършена на 25.07.2019 г. техническа проверка служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500748722 на обект на ищцата в присъствието на свидетел, демонтирали са СТИ и са изпратили същото за техническа проверка в Българския институт по метрология /БИМ/ при показания по нощна тарифа – 003086 и дневна тарифа – 017080. Видно от констативен протокол № 1900/25.09.2019 г., съставен за извършената проверка, при софтуерно четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка „Електроразпределение Север“ АД е направило преизчисление на количеството потребена ел. енергия, като е начислило общо 64242 кВТч енергия за периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019 г. на обща стойност 10 762,74 лв. Съгласно кредитирана и изслушана по делото съдебно – техническа експертиза към датата на извършване на контролната проверка процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; бил е монтиран нов на обекта, тъй като в протокола за монтажа му е отразено, че нощната и дневната тарифа са с нулеви показания; констатирано е наличие на показания в регистър 1.8.3, което според експерта сочи за извършено неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната му схема. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил за спорни по делото въпросите за законосъобразността на извършената едностранна корекция на стойността на потребената ел. енергия за процесния период. Като е съобразил, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на въззиваемата е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, въззивният съд е приел, че за процесния случай са приложими правилата на ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество ел. енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, както и установяването на количество ел. енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. Въззивната инстанция е счела, че корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с регламентиращите я правила. В тази връзка, ответното дружество е следвало да докаже, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ. Съдът е заключил, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри, включително невизуализирания. Решаващият състав не е споделил извода на вещото лице от експертизата, че тарифа 1.8.3 е с нулеви показания, тъй като той се основава на предположението, че СТИ е било ново, доколкото е било с нулеви показания в две от съществуващите му тарифи – от констативния протокол за монтирането му се установяват нулеви показания за двете видими тарифи – нощна и дневна, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Въззивният съд е приел и че от доказателствата по делото и заключението на вещото лице не може да се установи с точност в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Първият въпрос касае процесуалноправните действия на съда и поради това е обуславящ решаващите изводи по спора. Във връзка с този въпрос следва да се допусне касационното обжалване за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на съда по въпроса с правното разрешение на същия, дадено с приложените към изложението съдебни актове - Решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/210 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на ВКС, І г.о. Вторият въпрос, макар да е относим към решаващите изводи на съда, не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика, съгласно която заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение, тъй като, макар и лаконично, е мотивирал защо не приема извода на вещото лице за нулеви показания на тарифа 1.8.3. на СТИ – понеже той се основава само на констативния протокол за монтиране на устройството, в който са посочени нулеви показатели за тарифи 1.8.1. и 1.8.2, но няма данни за тарифа 1.8.3. Тези изводи на въззивния състав подлежат на преценка за правилност, която не може да бъде осъществена в настоящата фаза на производството. Третият въпрос съдържа оценъчни твърдения на касатора и е привързан към оплакванията му за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, поради което не съставлява общо основание за достъп до касация. Преценката за яснотата на мотивите на въззивния съд е свързана с анализ на събраните доказателства, който се извършва във втората фаза на касационното производство, ако обжалването бъде допуснато. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1390/11.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2290/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Указва на „Електроразпределение Север“ АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 215,25лв., като в същия срок представи документ в съда, както и , че при неизпълнение в срок на дадените указания, жалбата ще бъде върната, а производството – прекратено. След представяне на вносен документ делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване. В случай на неизпълнение на указанията – делото да се докладва на докладчика. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: