Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * Делба на наследство * продажба на наследство * относителна недействителност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 10.11.2016 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 825 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. П. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. А.. Г., срещу въззивното решение № 541 от 11.11.2015 год. по гр. д. № 697/2015 год. на Плевенския окръжен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 18.06.2015 год. по гр. д. № 605/2015 год. на Плевенския районен съд е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу К. И. Г. иск за признаване за установено между тях, че касаторката С. С. е собственик на нива от 8.994 дка в м. „Д.”представляващ имот № 055106 и на ѕ ид. ч. от нива с площ 3.147 дка в м . „Ц. г.”, представляващ имот № 170006, находящи се в землището на [населено място], [община], на основание договорите по нотариални актове № № 65 и 66 от 21.12.2011 год.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна в обжалваната му част, като вместо това предявеният установителен иск за собственост на двата имота бъде уважен. Претендира заплащане на направените разноски.
Ответникът К. И. Г., чрез адвокат Ст. М., оспорва касационната жалба по изложените в писмения отговор и защита съображения с искане обжалваното въззивно решение да се потвърди. Претендира заплащане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 206 от 16.05.2016 год. на ВКС. В него е прието, че релевантният за изхода на спора въпрос касае приложението на чл. 76 ЗН относно условието за отпадане на последиците на относителната недействителност на актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени имоти след делбата им. Разрешението на въпроса в обжалваното решение и в това, представено от касаторката с изложението, е различно относно необходимостта разпоредените от сънаследника преди делбата наследствени имоти да са идентични с тези, паднали му се в дял след извършването й. В хипотезата на разпореждане с идеални части от тези имоти в обжалваното въззивно решение е прието поради липса на такава идентичност след извършване на делбата с поставяне в дял на конкретен имот, разпоредителните сделки да не могат да се валидират и да легитимират приобретателя по тях като собственик, което е обосновало извода за необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 76 ЗН.
Отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде съобразен с осъщественото тълкуване на разпоредбата на чл. 76 ЗН в т. 1 от ТР № 1/2004 год. ОСГК на ВКС относно същността и характера на предвидената недействителност на актовете на разпореждане на сънаследник с отделни сънаследствени предмети с оглед предвиденото в разпоредбата условие за заличаване на последиците й – ако при делбата тия предмети се паднат в дял на разпоредилия се сънаследник. Приетото становище е за относителна недействителност на разпореждането, т. е. недействителността е само по отношение на определени лица и по отношение на определено имущество – само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена от наследяване, имат право да се защитят срещу разпореждането на сънаследник, на които законът им дава правото да не зачетат последиците му. Разпоредилият се сънаследник няма такова право и в отношенията му с лицето, в полза на което се е разпоредил, сделката е действителна /т. 2 от същото тълкувателно решение/.
Разпоредбата на чл. 76 ЗН има предвид разпореждане с отделни наследствени предмети, както и части от тях, при наличието на неподелено наследство, представляващо по правило съвкупност от права и задължения, т. е. при наличието и на други предмети, имоти в това наследство. В тази хипотеза се поставя въпроса за участието на приобретателя на този конкретен имот или предмет, както и на част от него, в делбата между сънаследниците. Именно на тези от тях, които не са извършили разпореждане и не желаят в делбата да участва третото лице, законът им дава право на защита срещу разпореждането на сънаследника им с даден имот, предмет от наследството /както и на част от такъв/, позовавайки се на чл. 76 ЗН. В този случай приобретателят ще придобие собствеността при условие, че при делбата между наследниците, имотът се падне в дял на праводателя му, като въпросът за идентичността с разпоредения такъв не би следвало да е спорен с оглед самото съдържание на разпоредбата на чл. 76 ЗН и използваното понятие „тия предмети…”.
В теорията и съдебната практика е прието, че приложението на чл. 76 ЗН е изключено в редица хипотези, една от които е при актове на разпореждане с наследството, като съвкупност от права и задължения /чл. 212 ЗЗД/. Така, ако наследството се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, разпореждането на сънаследника с идеалната част от нея, която представлява неговия наследствен дял, представлява разпореждане с наследството, което той е получил и чл. 76 ЗН няма приложение - т. 3 от ТР № 72/85 на ОСГК на ВС.
С оглед на това и въз основа на цитираното ТР № 1/2004 год. за защитната функция на разпоредбата на чл. 76 ЗН, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на сънаследствената делбена маса и участието им при прекратяване на съсобствеността, следва да се заключи, че при разпореждане на сънаследник с един имот или част от него, същото е относително недействително докато същият или част от него се падне в дял на продавача, като с настъпването на това условие сделката ще породи правните си последици.
В настоящия спор ищцата, сега касатор, се позовава на разпоредителните сделки на един от сънаследниците с частта му, която същият е придобил по наследство, преди извършване на делбата между наследниците. В делбеното производство по приложеното гр. д. № 4136/2012 год. на Плевенския районен съд по иск на един от сънаследниците е прогласена по отношение на него относителната недействителност на двете разпоредителни сделки на сънаследника А. И. в полза на приобретателката С. С., на основание чл. 76 ЗН, и делбата е допусната между наследниците, при участието на разпоредилия се с дела си А. И..
При извършване на делбата е приложен способа по чл. 353 ГПК, като обособените от двата делбени имота реални дялове са разпределени и всеки от съделителите е получил реален дял. Разпределеният такъв за А. И. включва част от единия по-голям делбен имот, представляващ нива с площ 8.994 дка в м. „Д.”, представляващ имот № 055106 и нива от 3.147 дка в м. „Ц. г.”, представляващ имот № 170006.
С приключване на делбата притежаваните от съделителите идеални части от наследствените имоти са се трансформирали в обособени реални имоти, поставени в индивидуална собственост на всеки съделител. Или, както се приема в правната литература и в съдебната практика, при извършването на делбата всеки съделител придобива идеалните части, които другите съделители са имали в имуществото, което той получава в дял, а срещу това неговите идеални части в имуществото, което се поставя в дял на другите, преминават върху тях. Т.е. делбата има вещнопрехвърлителното действие /ППВС № 7/73 год./.
Или - притежаваната от сънаследника А. И. 1/4 ид. ч. от двата наследствени имота се е трансформирала в поставените му в дял при извършеното разпределение в делбеното производство два имота. Безспорно е, че последните са идентични с делбените такива, като от поделяемия такъв са обособени няколко отделни такива, а оттук и с разпоредената наследствена част от тях.
В случая защитната функция на чл. 76 ЗН е постигната с оглед интересите на съделителя, позовал са на тази разпоредба, тъй като в негов дял също е поставен обособен имот, т. е. интересите му не са засегнати от разпореждането на А. И. с неговия наследствен дял. В отношенията между последния и приобретателката по сделките, извършени преди делбата, не намира приложение разпоредбата на чл. 76 ЗН, тъй като той не може да се позовава на недействителността им, както е прието в ТР № 1/2004 год. ОСГК на ВКС. Участието на прехвърлителя в делбеното производство е в качеството му на процесуален субститент на неговия приобретател и е наложено поради упражненото право на иск по чл. 76 ЗН от друг сънаследник, но в отношенията с приобретателя от материалноправна гледва точка правата му са валидно прехвърлени и следва да се считат такива на приобретателя. Хипотезата е сходна с тази на прехвърляне на наследствения дял от съделител в хода на делбеното производство по поставения в т. 3 на ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС въпрос относно това кой е процесуално легитимиран да участва в производството – прехвърлителя или приобретателя, доколкото се касае до зачитане на материалноправния ефект на разпореждането. В това тълкувателно решение се прие, че „вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда”.
В заключение, с оглед трансформацията на разпоредените идеални части от двата наследствени имота в поставените в дял на участвалия в делбеното производство прехвърлител, в качеството му на сънаследник поради уважения иск по чл. 76 ЗН от един от другите сънаследници, последните са собственост на приобретателката по разпоредителните сделки, извършени преди делбата. Във вътрешните отношения между прехвърлител и приобретател правата принадлежат на последния, поради което и последващото разпореждане с придобитите при делбата имоти в полза на ответника по настоящия иск не са породили правни последици. Последният не се легитимира като собственик, тъй като праводателят му не е бил такъв.
Въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за собственост на С. С., приобретател по разпоредителните сделки на съделителя, участвал в делбата на наследствените имоти в качеството му на неин процесуален субституент, е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 76 ЗН. Изводът за липсата на идентичност между обособения във втората фаза на делбата имот и разпоредената част от наследствения имот /който според въззивния съд е друг само поради поделяемостта му на няколко нови обособени имота/ е неправилен. Настоящият състав приема за правилно произнасянето по този въпрос в приложеното решение № 123 ат 28.03.2012 год. по гр. д. № 961/2011 год. на Плевенския окръжен съд доколкото се касае за приета идентичност между разпоредения преди делбата имот и обособена при извършването на делбата част от него, независимо, че в този случай е приет за приложим чл. 76 ЗН. Настоящият случай, с оглед спецификата му според настоящия състав по изложените по-горе съображения, касае валидността на разпоредителните сделки между сънаследника и приобретателя в техните вътрешни отношения и зачитане на техния материалноправен ефект във връзка с вещноправното действие на съдебната делба, обосноваващо направения извод за основателността на иска за собственост.
По тези съображения въззивното решение в обжалваната му част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен.
С оглед изхода на делото в настоящето производство ответникът по касация следва да заплати на касаторката направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1905 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение № 541 от 11.11.2015 год. по гр. д. № 697/2015 год. на Плевенския окръжен съд в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 18.06.2015 год. по гр. д. № 605/2015 год. на Плевенския районен съд е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от С. П. С. срещу К. И. Г. иск за признаване за установено между тях, че тя е собственик на нива от 8.994 дка в м. „Д.”, представляващ имот № 055106 и на 3/4 ид. ч. от нива с площ 3.147 дка в м. „Ц. г.”, представляващ имот № 170006, двете в землището на [населено място], [община], на основание договорите по нотариални актове № № 65 и 66 от 21.12.2011 год. и в частта му за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. Г. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 13, че С. П. С. от [населено място], [община], [улица] собственик на нива от 8.994 дка в м. „Д.”, представляващ имот № 055106 и на 3/4 ид. ч. от нива с площ 3.147 дка в м. „Ц. г.”, представляващ имот № 170006, находящи се в землището на [населено място], [община], на основание договорите по нотариални актове № № 65 и 66, двата от 21.12.2011 год., и решение № 708 от 12.05.2014 год. по гр. д. № 4136/2012 год. на Плевенския районен съд
В останалата потвърдителна част въззивното решение не е обжалвано.
Осъжда К. И. Г. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 13, ЕГН [ЕГН] да заплати на С. П. С. от [населено място] направените по делото разноски общо в размер на 1905 лв. /хиляда деветстотин и пет лева/.
Решението е постановено при участие на А. И. И. от [населено място], [улица], № 37, ет. 1, ап. 1 в качеството му на трето лице - помагач на ответника.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: