2 Р Е Ш Е Н И Е № 60241 гр. София, 14.12.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора Станева като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4726 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАП и насрещна касационна жалба на „Зенит” ООД против решение от 01.06.2016 г., постановено по гр.д. № 181/2016 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 606/03.12.2015 г. по гр. д. № 374/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частите, с които е уважен предявеният от „Зенит” ООД иск по чл. 4, § 3 ДЕС срещу НАП за обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 42 645, 46 лева и е отхвърлен предявения иск срещу Администрацията на Министерски съвет и Административен съд– Пазарджик, в качеството им на солидарни длъжници с НАП, за същата сума. Касационното обжалване е допуснато, по проверка допустимостта на постановеното съдебно решение, във връзка и с направеното възражение относно процесуалния ред за разглеждането на спора. С обжалваното решение, съдът се е прознесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ вр. чл.4, пар.3 ДЕС, като е приел, че исковете са основателни. По въпроса, по кой процесуален ред следва да се разглеждат искове на това правно основание, с определение на ОСГК на ВКС и ВАС по образуваното т.д.№ 2/2015 г. искането за тълкуване е отклонено, с оглед настъпило законодателно изменение, в което се регламентира изрично този процесуален ред. Според общото правило на чл. 14, ал. 1 ГПК всички граждански дела са подведомствени на гражданските съдилища. Споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз са гражданскоправни и по общо правило те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на ГПК, доколкото не е предвидено нещо друго в специален закон. С новия чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от подведомствеността на гражданските съдилища са изключени исковете за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, като същите се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК. В случая ЗОДОВ е специален закон спрямо общите разпоредби на ГПК и уредените в него процесуални правила изключват тези на ГПК. Следва да се има предвид, че процесуалните норми по правило имат незабавно действие- от момента на влизането им в сила се прилагат спрямо всички заварени висящи процесуални правоотношения. Извършените до този момент процесуални действия запазват силата си. Следващите процесуални действия се регулират от новия процесуален закон. Изключение от това правило може да бъде дадено със самия нов процесуален закон, ако в преходни или заключителни разпоредби на закона е предвидено, че висящите гражданки правоотношения ще се регулират до приключването им от стария процесуален закон. Такова изключение е предвидено с разпоредбата на § 6, ал. 1 ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно ал. 2 неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Предвид гореизложеното отговорът на поставения въпрос е, че гражданските съдилища разглеждат висящите пред тях дела по искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, образувани до 02.12.2019 г., по реда на ГПК, а административните – по реда на АПК, при субсидиарно приложение на ГПК. Относно дела, образувани след тази дата се прилага разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.). В настоящия случай исковата молба на „Зенит” ООД е депозирана в деловодството на Окръжен съд Пазарджик на 10.05.2014., т.е. преди влизане в сила на измененията в ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.), поради което производството по делото правилно е било разгледано от гражданският съд, пред който е образувано по реда на ГПК. Предвид гореизложеното, обжалваното решение се явява допустимо. За да уважи предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че съгласно пар.2 на чл. 793 от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изходната митница е последната митница преди стоките да напуснат територия на Общността, като е прието, че е налице противоречие с чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ по отношение на това кое учреждение следва да се счита изходна митница за стоки. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Правилен е изводът на въззивния съд, че вместо да приложи чл. 793 от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г., НАП приема, че в митническата декларация, представена от дружеството няма данни от последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на страната и въз основа на това формира изводите си и причините за налагане на имуществена санкция на дружеството ищец. Действията на НАП са в нарушение на правото на Европейския съюз, като вследствие на тези действия на НАП на дружеството са наложени имуществени санкции, събрани чрез прихващане, чийто размер формира имуществената вреда. Налице е пряка причинна връзка между действията на НАП, изразяващи се в нарушение на Общностното право и настъпилата вреда за дружеството – ищец. Неоснователно е становището на ответника НАП за липса на предпоставка за ангажиране на отговорността му, а именно - не е налице незаконосъобразен и отменен по съответния ред административен акт, доколкото предявеният иск бил с правно основание чл. 4 § 3 ДЕС, в чиито фактически състав липсвала подобна предпоставка. В случая ЗОДОВ определя само процесуалния ред, по който да се разгледа спора. По изложените съображения правилно съдът е приел за основателен предявения против НАП иск на основание чл.4, пар. 3 от ДЕС за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 42 645.46 лева, представляваща сбор от имуществените санкции. По отношение отговорността на Административен съд Пазарджик съдът правилно е приел, че причините да бъдат потвърдени наказателните постановления са, че дружеството- ищец не е представило по делото митническа декларация, заверена от изходно митническо учреждение на държава - членка на общността, като правилно е приложен Регламент № 2454/93. Следователно, не е налице основание за ангажиране на отговорността на този ответник, доколкото се касае не за нарушение на общностното право, а за процесуален пропуск в доказването, допуснат от дружеството - ищец. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила. С оглед оставената без уважение касационна жалба от НАП, на дружеството ответник следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Въпреки че подадената от „Зенит“ ООД насрещна касационна жалба е неоснователна, не са били претендирани разноски от НАП и администрацията на Министерски съвет, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/01.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 181/2016 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - [населено място], [улица], №52 да заплати да заплати на „Зенит” ООД, ЕИК[ЕИК] сумата 3000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.